Sharanagati

“… one who sees Me everywhere and sees everything in Me…”[1] This part of the verse is about the universal vision, the general, global vision. Equal vision we can call this. The first part is a little bit easier to understand: to see Krishna everywhere. Like: “I am the taste of water, I am the “Om” in the Vedic mantras, I am the smell of the earth, I am the ability in men…” To see Krishna everywhere is easier to understand, yet rather difficult to accomplish. But the second part, to “see everything in Me”, to see everything in Krishna – this is mystic.

How can we see everything in Krishna? First a little bit gyana: we can understand that God pervades everything. He is the limit of everything that exists. Beyond Him there is nothing, not even space. His body is different than your body, because outside of your body there is space. But Krishna’s body is not like this, it is not limited: so far this is Krishna and after that comes space – no, everything is included.

But this is theory. Do you have that vision – to see that whatever is here, manifested before your eyes, is included in Krishna? Usually we do not have that vision. We see things and objects as separate, distinct objects. But is this possible to see? Hopefully yes. How? In the purport Shrila Prabhupad mentions one method. Do you want to learn this method? How to see Krishna everywhere and always?

premanjana-cchurita-bhakti-vilocanena

santah sadaiva hridayeshu vilokayanti

yam syamasundaram acintya-guna-svarupam

govindam adi-purusham tam aham bhajami[2]

“I worship the primeval Lord Govinda, who is always seen by the devotee, whose eyes are anointed with the pulp of love. He is seen in His eternal form of Shyamasundara, situated within the heart of the devotee.”

So, Krishna is there in your heart. We have heard this slogan thousands of times. If we understand this only once, it will change our life.

“…онзи, който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен…”[1] Тази част от стиха касае универсалното виждане, всеобщото, глобалното виждане. Еднаквото, равнопоставеното виждане, можем да го наречем. Първата част е по-лесно да бъде разбрана: да виждаме Кришна навсякъде. Като например “Аз съм вкусът на водата, Аз съм „Ом” във ведическите мантри, Аз съм ароматът на земята, Аз съм способността у людете…” Да виждаме Кришна навсякъде е по-лесно да разберем, ала е трудно да го постигнем. Обаче втората част “да вижда всичко в Мен”, да виждаме всичко в Кришна – това е мистика.

Как да виждаме всичко в Кришна? Отначало малко гяна: можем да разберем, че Бог прониква всичко. Той е пределът на всичко  съществуващо. Отвъд Него няма нищо, нито дори пространство. Неговата снага е различна от нашите тела, понеже извън телата ни има пространство. Ала тялото на Кришна не е такова, то не е ограничено: дотук е Кришна, а нататък е пространство – не, всичко се включва.

Но това е теория. Вие имате ли такава визия – да виждате, че каквото и да съществува тук, проявено пред очите ви, е включено в Кришна? Обикновено нямаме този поглед. Ние гледаме на нещата като на отделни, обособени обекти. Но възможно ли е да се погледне инак? Надяваме се, да. Как? В пояснението Шрила Прабхупада споменава един метод. Искате ли да узнаете този метод? Как да виждате Кришна навсякъде и винаги?

преманджана-чхурита-бхакти-вилочанена

сантах садайва хридайешу вилокаянти

ям шямасундарам ачинтя-гуна-сварупам

говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами[2]

“Обожавам предвечния Господ Говинда, когото винаги вижда преданоотдаденият с очи, помазани с елея на любовта. Той стои във вечната си форма на Шямасундара в сърцето му.”

Така че Кришна е в сърцето ви. Чували сме този лозунг хиляди пъти. Веднъж само да го проумеем, това ще промени живота ни.