Sharanagati

Бхакти е божествена любов. Нейната традиция е запазена във всички древни традиции в света, но най-ясно е изразена в индийската. И именно тези  принципи и практики на божествената любов се проявяват в живота на една специална личност през Средните Векове преди около петстотин години – това е Чайтанйа Махапрабху. „Чайтанйа” означава „жизнена сила”, а „Махапрабху” – „велик господар”. Някои Го считат за мистичен поет, други за социален реформатор. Но неколцина сред последователите Му от онова време са видели в Него специална инкарнация на Бога – инкарнацията на милостта.

Защото в настоящата епоха зависим от божествената милост. Животът е труден, но помощта е близо. Материалният живот е много оплетен, но божествената милост е съвсем близко.

Bhakti is divine love. Bhakti tradition is preserved in all ancient traditions in the world. But most obviously it is preserved in the Indian tradition. And especially these principles and these practices of divine love were very much manifested in the life of a special personality in the Middle Ages about five hundred years back – this is Chaitanya Mahaprabhu. “Chaitanya” means “living force” and “Mahaprabhu” means “great Lord”. By some He is considered a mystic poet, by others He is considered to be a social reformer. But few of His followers – I mean in that time – identified Him as a special incarnation of Godhead, as the incarnation of mercy.

Because in this age we depend of divine mercy. Life is difficult, but help is close. So, material life is very complicated, but divine mercy is very close.