Sharanagati

Oсновният принцип е: „С теб и за теб – всичко. Но вместо теб – нищо.” Според мен това е много практично. Всеки се съгласява, но опитайте се да го приложите на дело! И не очаквайте от другите да се погрижат вместо вас. Обаче приканвайте приятелите си да ви помагат да правите нещо заедно. Например за онези бхакти, които ходят на работа и имат шефове, понякога е трудно да идват на празненствата поради липса на свободно време. Много пъти са ми казвали: „Боя се че няма да мога да дойда заради моя шеф… Нямам отпуска и може би ще бъде невъзможно.” Аз винаги има отвръщам: „Не, идете открито и помолете за помощ.” Кажете не шефа си: „Това е много важно за мен. Би ли ми помогнал да отида?” Винаги действа! Винаги действа! Когато покажете смирението си, естествената си слабост да го наречем – всички ще са готови да ви помогнат. Но ако отидете с навирен нос и заявите: „Аз искам да отида”, шефът ще каже: „Не, не може!” Не е ли така? Опитайте! Винаги действа. Покажете ли смирената си страна, хората ще започнат да ви съдействат. Искреността винаги печели. Винаги. Това се нарича интелигентност. Каква е целта ви? Да дойдете на празненството. И как ще я постигнете? Чрез скандали? Или като помолите за помощ? Ако помолите за помощ е много лесно да я постигнете. Така че това е основен принцип.

Единствено човек, който е наистина смирен може да бъде истински силен. Ако не си, опитваш се да показваш мускули. Но ако си истински силен казваш: „Аз съм нищо, зависим съм от вас, моля ви помогнете ми.”

Когато идваме от същото гнездо, от същото ниво,  разликата в компетентността постепенно изчезва. Лесно е да се видят добрите страни на човек, когато го срещаш само веднъж или два пъти седмично.. Но когато живееш заедно с него и спиш в съседния спален чувал, тогава се проявяват всичките му недостатъци. Така е много лесно да изгубим уважение към другите, понеже картинката се разкрива в цялата си пълнота, но именно в такива моменти трябва да изпитаме себе си. Много често виждаме, че другият преданоотдаден е пълен с грешки, но когато огледам себе си, аз трябва да заключа, че съм дори повече изпълнен с грешки. И след като той търпи присъствието ми, значи и аз е редно да го изтърпя. Аз съм приет всред компанията на бхактите, но това не означава, че целият свят се вътри около мен. По този начин можем да си помагаме един на друг да растем. Понякога настъпва много глупав период в живота на бхактите, когато те започват да се съревновават един с друг – в ашрама или пък в семейството. Ако можете да го избегнете ще спестите толкова много време! Трябва да се състезавате със себе си и да уважавате другите.  Когато надживеем този период и минем отвъд тези състезания, можем да станем истински духовни приятели. Това е изключително рядък и безценен дар от Кришна – връзка, на която можете да се осланяте с пълно доверие. Това ниво на общуване е много красива част от нашия духовен живот – нивото на духовните братя и сестри. Често се случва да нямаме братя и сестри, но присъединим ли се към семейството на преданите, собственото ни семйство се разразства. Можем да кажем: търсех приятели, а вместо това срещнах братя и сестри.

When we are coming from the same nest, the same level, the question of difference in the competencies is deteriorated. It is very easy to see the good qualities of a person if you meet him only once or twice a week. But when you live together and you sleep in the next sleeping bag, then the all shortcomings of the other will be manifested. In this way it is very easy to lose the respect to others because we see the full picture, but at this moment we should examine ourselves. Many times we see that the other devotee is full of mistakes, but if I examine myself I should conclude that I have even more mistakes. And if he tolerates my presence, I should also tolerate his presence. I am accepted in the company of the devotees; it is not that everything is revolving around me. In this way we can help each other to grow nicely. Sometimes there is a very stupid period of life when devotees start to contest with each other either inside the ashram or inside the family. But if you can avoid this, then you spare so much time. We should compete with ourselves and respect the others. When we are over this fighting and contesting period, then we will become real spiritual friends. This is very rare and precious gift of Krsna – relation that you have full trust. This level of association is very beautiful part of our spiritual life. This is the god-brother, god-sister level. In many cases we don’t have brothers and sisters, but as you join the devotional family, you will have big family. We can say that I was searching for friends, but instead I have found brothers and sisters.

Има такива люде, които са готови да узурпират енергията ни. По-добре да ги избягваме. Защото трябва да сме много силни че да ги променим – ако това въобще е възможно. И тази промяна може да се осъществи единствено чрез любящо отношение. Но знаеш ли, докато не си на възвишеното ниво уттама-адхикари е нужно да правиш разграничение между хората: с кого е добре да общуваш, с кого да се сприятеляваш, на кого да помагаш и кого да избягваш. Нищо лошо няма в това. Защото базисното уважение трябва да присъства към всички. Но точно както не прегръщаш змия, а я уважаваш от далеч, по същия начин не прегръщаме и някои люде, не им даваме да се доближат твърде близко до нас, а им отдаваме почит от далеч. Всеки има право на духовна самозащита. Например ако някой иска да ми помага против волята ми, аз имам правото да възразя: „Не, благодаря. Не по този начин.” Но дори това „не” трябва да е много любезно и смирено. Тогава не ощетяваш никого.

Има случаи, в които е по-добре да си тръгнем, но обикновено това е най-лесното решение. Ако се квалифицираме все повече и повече, ще съумеем да променим себе си, да оправим ситуация и да променим и другите. Можем да заключим, че от човешките отношения произлиза най-голямото страдание и най-голямото щастие.