Archives

Calendar

May 2010
M T W T F S S
« Apr   Jun »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  



Archive for May, 2010

(из лекции Б.К.Тирта Махарадж, 25 мая 2006 года  и 10 сентября 2007 года, София)
Нулевое измерение точка, потому что нет расширения. Первое измерение линия, второе равнина, третье предмет, четвертое время. У времени две лица: ограниченность с этой стороны и безграничность с другой. А с другой стороны следующие измерения: пятое сат (существование), шестое чит (сознание) и седьмое анандам (счастье). Затем следует восьмое измерение – это усиливающееся счастье. А девятое – совершенство, Абсолют.
И так анандам и усиливающееся анандам – я думаю мы можем понять это. За пределами этого мы не можем понять. Может быть это звучит немного теоретически, но подумайте! Пространство, как оно установлено – мы практически не понимаем, но мы к этому привыкли. Время даже сложнее, мы меньше понимаем его, но мы тоже привыкли к нему. Вечность мы себе не можем представить! Существование просто теоретическое понятие. Сознания не хватает. Анандам счастье, счастье это мечта. Что еще говорить об интенсивности как измерение…? Но все таки, я вполне согласен что мы должны жить для интенсивности.
Преданная служба пробуждает непроявленную божественную любовь в наших сердцах, которая принесет десятое измерение в нашей жизни. Какое десятое измерение? Десятое измерение экстаз. Но пожалуйста, контролируйте ваши настроения экстаза. Вам надо идти на работу, так что прошу Вас, не говорите Вашему начальнику: “Я сейчас в десятом измерении. Извините, я теперь в экстазе.” Так или иначе, пока вы можете казать: “Я в экстазе”, вы не по настоящему в эскстазе. Так что контролируйте Ваши чувства, развивайте их снутри  и будьте готовы служить снаружи. Будьте практиками и мистиками одновременно.
Однажды преданный спросил у учителя: “Как это получается что я успеваю в работе? Как я успеваю продать мои товары?” И учитель сказал: “O, есть две объяснения: одно практическое, а другое мистическое.” Сразу все навострили уши: “O, сейчас мы услышим мистическое объяснение успеха!” А он сказал: “Ну, практическое объяснение то что ты молишься. Мистическое то, что ты продаешь.”  И так не забывайте про этом. Практическая сторона должна быть настоящим мистицизмом. А мистическая сторона  состоится в том, что ЕЩЕ материальный мир продолжает работать, он еще функционирует.


„Бхагавад Гита” не е популярна. Защото тя не подкрепя съвременната пропаганда: „Наслаждавай се на живота, прави каквото ти се иска, всичко е позволено, всичко теб чака…” Уви, този западен стил на живот дори не е наясно как да се наслаждава на живота. Коя е най-скъпата подправка? Шафранът. Защото се събира от цветчета, които са много мънички – от техния тичинков прашец. Той е по-скъп от злато. Представете си, в такава малка тичинка има съвсем малко количество етерично масло. Въпреки това маслото от тези миниатюрни цветчета се пресова. И махараджите в Индия обикновено са го използвали за масажно масло.

Така че какво знае западната култура за насладите на живота, след като махараджите са помазвали тялото си с масло от шафран?! Просто си помислете! Ние си нямаме и понятие от наслаждение на живота. Какво да говорим за наслаждение на трансцедентални удоволствия! Защото какво се случва в този свят? Всички тичат след някакви наслади. Това е естествено желание на душата, понеже тя е сат-чит-ананда, така че ананда присъства, но поради ограниченията на илюзията е непроявена. Затова ние търсим това щастие. Единственият проблем е, че го търсим на погрешно място.

Защото искаме непосредствен резултат. Когато езикът ви е гладен, искате да му дадете някаква храна и се задоволявате начаса. Или когато искате да видите нещо красиво, оглеждате се, търсите и си мислите: о, това е хармонично, това е хубаво. Естествено хората имат и други сетива, от които се опитват да извличат удоволствие.

Но обичайно каквото и да получим от този досег със сетивата – имам предвид сетивните органи и обекти – е мимолетно, ефимерно, идва и си отива, въпреки че желанието, жаждата си остават в душата. Това се нарича „тришна” – тази жажда, жаждата за живот, жаждата за съществуване. Променете една буква – Кришна – и жаждата ви ще бъде удовлетворена. Докато не направим тази замяна на буквите, жаждата ще остава у нас.



“Bhagavad Gita” is not popular. Because it does not support the present-day propaganda: “Enjoy life, be happy as you like, everything is possible, everything is waiting for you…” But unfortunately this western life-style does not even know how to enjoy life. What is the most precious spice? Saffron. Because it is collected from flowers, which are very small – from their bloom-pollen. It’s more precious than gold. And you can imagine in such a little pollen, there is some oil content inside, but very little. Still they can press this oil from this part of the flowers. And the maharajas in India used to put it on the body as massage oil.

So, what is the western culture enjoying life, if the maharajas were anointing the body as massage oil with saffron oil?! Just imagine! We don’t have any idea about enjoying life. What to speak of enjoying transcendental pleasures. Because what is happening in the world? Everybody is running after some enjoyment. This is a natural desire of the soul, because the soul is sat-chit-ananda, so ananda is there; but due to the limitation of illusion this ananda is not revealed. Therefore we are searching for this happiness. The only problem is that we search in a wrong place.

Because we want immediate results. When your tongue is hungry, you want to give some food and then you are satisfied, immediately. Or when you want to see something nice, you just look, search and you feel: o, this is harmonious, this is nice. And of course, humans have other senses also, which they try to derive pleasure from.

But usually whatever we achieve through this contact of the senses – I mean sense organs and the sense objects – is fleeting, ephemeral, coming and going. Although the desire, the thirst in the soul remains there. It’s called “trishna” – this thirst, thirst for life, thirst for existence. Change one letter – Krishna – and your thirst will be satisfied. Until we do not make this change of letters, that thirst will stay with us.



За да си истински баща или майка, трябва да бъдеш пристрастен. Не можеш да обичаш децата си без да ги обичаш! Невъзможно е! А когато обичаш, ослепяваш, нали? И тогава си пристрастен: „Той е по-хубав от останалите. И другото момче е красиво, но ТОВА момче е по-красиво!” Нали?

Ние сме ученици в училището на обичта и любовта. Можем да си приказваме за всеобща любов, имам предвид вселенска любов, но кой я практикува? Кой е на нивото да я практикува? И ако не умеем да обичаме децата си – как бихме могли да говорим за вселенска любов?! Докато не сме способни да оценим своите близки, братя и сестри – как въобще можем да си ВЪОБРАЗИМ че имаме божествена любов?

В един смисъл съм съгласен – ИМА елемент на егоизъм в това. Но ако този егоизъм идва от нивото на душата – от истинското его, не от фалшивото – какво грешно има в него? Трябва да разберем, че Бхакти не е някакво теоретично виждане, а е практически подход към живите същества. всъщност кой е източникът на тази пристрастност на майките и бащите към децата им? Тя може да се проследи назад до божествените чувства. В крайна сметка извира оттам. Може изкривеното проявление да идва от нивото на егото, но изначалният извор е чистата духовна равнина. Нека минем една стъпка по-нататък.

Аз харесвам пристрастния Бог. Естествено нямаше да го харесвам ако бях вън от кръга Му! Онези които са извън имат всички добри основания да Го критикуват, че е пристрастен. Но които са вътре се чувстват много добре. Разбира се кой е вън и кой вътре?! Никой не е вън. Никой не е изключен от този кръг – онтологически всички са включени в семейството на Кришна. Защото всички ние произхождаме от Него, всички сме Негови енергии, така че сме включени в този кръг.

Единствено ако вие искате да сте извън… Но тогава не бива да обвинявате Него. Същото е и със семейството на Бхакти. Ако искате да се чувствате част от семейството – вие сте! Дойдете ли с открито сърце сте приети! Но ако някой иска да се чувства изключение или аутсайдер – той има цялото право да се чувства като такъв.

Затова нека бъдем обединени в семейството на Кришна. Единството е голяма сила. Онова което не можете да постигнете сами е лесно-осъществимо ако имате добра компания.



May

17

To be a real mother and father, you have to be partial. You cannot love your kids without loving them! It’s impossible! And if you love, you become blind, right? Then you are partial: “He is more nice than the other. The other boy is also nice; but THIS boy is more nice!” Right?

We are practitioners in the school of love, affection. We can speak about the general love, I mean the universal love, but who is practicing? Who is on that level to practice it? And until we cannot love our children – how can we speak about universal love?! Until we cannot appreciate our fellow godbrothers and godsisters – how can we IMAGINE to have divine love?

In one sense I agree – there IS an element of egoism there. But if that egoism comes from the soul platform – the real ego, not the false – what’s wrong with that? We should understand that Bhakti is not some theoretical vision, but this is a practical approach to living entities. And actually this inclination of mothers and fathers towards their kids – what is the source of that? I can trace it back to the divine feelings. Ultimately it’s coming from that source. May be the distorted manifestation is coming from the ego platform, but the final source is the pure soul platform. Go one step further.

I like a partial God! Of course I wouldn’t like Him if I was out of His circles! All those who are out, with all good reason they can criticize Him for being biased. Those who are in – they feel very good. Of course – who is out and who is in!? Nobody is out. In that circle everybody is included – ontologically everybody is included in Krishna’s family. Because we all are coming from Him, we are His energies, so we are included in that circle.

Only if you want to be out… But that you should not blame on Him. Same in the Bhakti family. If you want to feel part of the family – you are! If you come with an open heart – you are member. But if somebody wants to feel like an example or feel like an outsider – he has all the rights to feel like this.

So let’s be united in Krishna’s family. Unity is a big force, big power. What you cannot achieve alone, you can very easily achieve in good company.



(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 25 of May 2006, Sofia)
Awakened divine love brings great transformations in our ideals. Because first of all, in the beginning we are very ego-centered. There is only one reason that we are ready to do anything – and this is for our own benefit and sake. If you are a brutal materialist, you work only for your satisfaction. And if you are a brutal spiritualist, you work only for your own liberation. This is the first impetus – you work for your own benefit. This is what drives you, what makes you move – MY benefit. This is a neophyte stage.
Second stage is when you learn how to come together with others, how to tolerate others and how to work with others. And not only with, but FOR others. That’s the next little step – come together, work together and work for each-other. This is the practitioner level. And what is the third level?
Third level is work for the mission. I mean – the larger family, the wider scope. Work for the benefit of MORE than your own limited small group. Become more renounced, more generous to others.
And then the fourth is the master level – work for God – which also includes all the other levels.
So don’t stop on the first plan! Don’t work only for yourself. Be ready to share with others and cooperate with others. Help the mission grow. And don’t forget – everything we do should be done for the satisfaction of Krishna.
Unless one performs service, he cannot attain Krishna. Krishna says in the “Shrimad Bhagavatam”: “My dear Uddhava, neither through ashtanga yoga – the mystic system to control the senses – nor through impersonal monism, nor analytical study of the Absolute Truth, nor through the study of the Vedas, nor through austerities, charity or acceptance of sannyas order can one satisfy Me as much as by developing unalloyed devotional service unto Me.” This is the glorious position of a devotee.


(B. K. Tírtha Mahárádzs leckéjéből, 2006. május 25, Szófia)
A felélesztett isteni szeretet nagy átalakulást hoz eszményeinkben. Mert először is az elején nagyon ego-centrikusak vagyunk. Egyetlen oka van csak annak, ha bármire is hajlandóak vagyunk, ez pedig a saját javunk és érdekünk. Ha durva materialista vagy, csakis saját elégedettséged végett dolgozol. Ha pedig durva spiritiszta, akkor kizárólag saját felszabadulásod érdekében. Ez az első ösztönző erő, saját hasznodra dolgozol. Ez vezet téged, ez mozgat, a saját hasznod. Ez a kezdő szint.
A második szint, amikor megtanulsz másokkal együtt élni, tolerálni másokat, együttműködni velük. És nem csak másokkal, hanem másokért. Ez a következő apró lépés, együtt lenni, együtt dolgozni, egymásért dolgozni. Ez a gyakorló szint. És mi a harmadik szint?
A harmadik szint a misszióért dolgozni. Úgy értem a tágabb családért, a szélesebb körért. Többek javára dolgozni, mint a limitált kis csoportod. Lemondottabbá válni, nagyvonalúbbá másokkal szemben.
A negyedik pedig a mester szint – Istenért dolgozni – amely magában foglalja az összes többi szintet is.
Ne ragadjatok tehát le az első lépésnél! Ne csak magatokért cselekedjetek. Álljatok készen osztozni másokkal, együttműködni másokkal. Segítsétek a misszió növekedését. És ne feledjétek, bármit teszünk annak Krsna elégedettségét kell szolgálnia.
Szolgálat nélkül nem lehet elérni Krsnát. Krsna azt mondja a Srímad Bhágavatamban: „Kedves Uddhavám, sem az astánga jóga által – az érzékek szabályozásának misztikus rendszere – sem a személytelen monizmussal, sem az Abszolút Igazság analitikus tanulmányozásával, sem a Védák tanulmányozásával, sem lemondásokkal, könyörületességgel, vagy a szannjász rend elfogadásával nem lehet annyira elégedetté tenni Engem, mint azzal ha valaki fejlődik a Nekem végzett az odaadó szolgálatban.” Ilyen egy bhakta dicső helyzete.


(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж 25 май 2006, София)
Пробудената божествена любов донася големи промени в идеалите ни. Защото в началото сме много егоцентрични. Има една единствена причина да сме готови да направим всичко – и това е собствената ни изгода и полза. Ако си груб материалист работиш само за собственото си удоволствие. Ако си груб спиритуалист, работиш само за собственото си освобождение. Това е първият ни мотив – да действаме в собствена полза. Това е което ни подтиква, което ни кара да правим нещо – МОЯТА изгода. Това е начинаещото ниво.
Втората стъпка е да се научим как да живеем заедно с другите, как да търпим другите, как да работим с другите. И не само със, но и ЗА другите. Това е следващата малка стъпка – да се събираме, да действаме заедно, да работим един за друг. Това е нивото на практикуващия. А кое е третото ниво?
Третото ниво е да работим за мисията. Имам предвид за по-голямото семейство, в по-всеобхватен кръгозор. Да действаме за благото на ПОВЕЧЕ от малката ограничена група около нас. Да станем по-себеотречени, по-великодушни, по-щедри към другите.
И тогава четвъртото ниво е майсторската степен – да работим за Бога – като това включва и всички предишни степени.
Тъй че не спирайте на първото ниво! Недейте да работите единствено за себе си. Бъдете готови да споделяте с другите, да сте съпричастни с другите. Помагайте на мисията да израства. И не забравяйте – каквото и да правим, трябва да го правим за удовлетворението на Кришна.
Докато човек не започне да извършва служене, той не може да постигне Кришна. Кришна сам казва в „Шримад Бхагаватам”: „Скъпи ми Уддхава, нито чрез аштанга йога – мистичната система за контрол над сетивата – нито чрез имперсонален монизъм, нито чрез аналитично изучаване на Абсолютната Истина, нито чрез четене на Ведите, нито чрез аскетизъм, благотворителност или приемане на монашество човек може да Ме зарадва така, както като развива чисто предано служене към Мен.” Такава е славната позиция на предания.


(из лекции Б.K.Тирта Махарадж, 25 мая 2006 года, София)
Пробуждение божественной любви приводит к большим изменениям в наших идеалах. Так как прежде всего, в первую очередь мы все очень эгоцентричны. Есть только одна причина ради которой мы готовы сделать все – и это ради нашей выгоды. Если вы грубый материалист, вы работаете только ради своего удовлетворения. А если вы крайний спиритуалист, вы работаете только ради своего собственного освобождения. Это первое побуждение – вы работаете ради своей собственной выгоды. Это приводит вас в движение, заставляет вас двигаться – МОЯ выгода. Это этап новичков.
Второй этап это когда вы научаетесь объединяться с другими, терпеть других и работать с другими. И не только с, а РАДИ других. Это следующий маленький шаг – объединяться, работать вместе и работать ради друг друга. Это уровень практикующего. А какой третий уровень?
Третий уровень это работать ради миссии. Я имею в виду – большую семью, более широкий охват. Работайте ради пользы БОЛЬШЕ чем ваша ограниченная маленькая группа. Станьте более отреченными, более щедрыми к остальным.
И потом четвертый высший уровень – работайте ради Бога – который тоже включает в себе все остальныe этапы.
И так не останавливайтесь на первом уровне! Не работайте только для себя. Будьте готовы  поделиться и сотрудничать с другими. Помогайте миссии расти. И не забывайте – все что мы делаем мы должны делать для удовлетворения Кришны.
Если кто-то не совершает служение, он не может достичь Кришну. Кришна говорит в “Шримад Бхагаватам”: „Мой дорогой Уддхава, ни аштанга-йога– мистическая система контроля восприятия, ни имперсональная монизм, ни изучение Вед, ни аналитическое изучение Абсолютной истины, ни аскетизм, ни благотворительность или принятие санньясы не могут удовлетворить Меня так, как культивирование бхакти, беспримесного преданного служения Мне. ” Это блаженство преданного.


Кришна има качествата на увеличително стъкло. Защото каквато и малка искрица добро да зърне у вас, Той ще я увеличи. И ние също трябва да следваме този пример на Кришна: ако видите нещо мъничко хубаво, уголемете го. Особено у другите – забележите ли нещо добро у другите, стремете се да го подкрепите.

Кришна е любящ, състрадателен Бог. Знаете, че обикновено душите са тези, които отчаяно търсят Върховния Бог. Но всъщност от Бхакти литературата научаваме, че и Кришна отчаяно търси своите изгубени слуги. А нима това е възможно без обич, без състрадание? В действителност това е причината Кришна да упражнява привличащата Си сила – да помогне на другите. В това е Неговото състрадание. То е и съвсем човешко, тъй като Той е пристрастен към Своето творение. Ако бяхте Бог, щяхте ли да сте доволни от някакво посредствено творение? Не, бихте искали специално. И дори и вашето творение да не е толкова съвършено, ще упражните допълнителната си сила за да го усъвършенствате. Или да вземем друг пример: ако бяхте гуру, щяхте ли да сте доволни от посредствени ученици? Не, ще искате най-добрите! Но какво ви се дава? Тъй или инак трябва да приемете онова, което ви се дава и да работите здраво за да го направите съвършено.

По същия начин ако сте достатъчно силни да имате онзи поглед, с който да инжектирате съвършенство в сърцата на другите – тогава това е истинско предаване на духовна енергия. Затова визията на духовния ми учител ме съгражда. Понеже той ми вярва, затова и аз ще съумея да живея според стандарта. Според мен това е много важен момент – ако получим тази любяща подкрепа, ако ни бъде дадено доверие и ни бъде прехвърлена божествената енергия на обичта – тогава ще можем да израстваме красиво.