Archive for April, 2010
(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 25 of May 2006, Sofia)
You must have a lot of experience, much impressions you have collected. Therefore I say: now it is time for practice. Of course practice means always revive your knowledge, enter deep into the topics, think and not only think, but WORSHIP the ideas that we want to approach. But to enter deep into Bhakti, the best way is to follow some good example. So let’s continue our readings from “Chaitanya Charitamrita”.
Don’t forget what was the idea of Sanatan Goswami: “O, my body is infected, it’s useless in the service – better I throw this body under the wheels of Jagannath’s cart and in this way I finish with it!” This is a kind of suicide, right? But what is the main reason for people to give their life up? Usually some failure or some love affair, right? People get mad after these little things and they want to throw away the body, because they think that it creates only troubles, so let’s finish with the troubles. Which is a stupid idea, because if you commit violence, you have to be punished. Violence against others or violence against your construction – it’s the same. And instead of decreasing the problems, you will increase it.
In most of the cases in the material sphere people have some simple material reasons to come to that conclusion. But what was the idea of Sanatan Goswami? “O, my body is not fit for the service of GOD, let’s get rid of this!” Can we consider that bodily consciousness?! I think not. So that was his idea; and although he was behaving like not having this intention, still it was hiding there in his heart. And then Chaitanya Mahaprabhu all of a sudden started:
“My dear Sanatan – He said – if I could attain Krishna by committing suicide, I would certainly give up millions of bodies without a moment hesitation.” Like reading the heart of another person – while taking prasadam just mentioning: “Well.. you know, Sanatan, you can’t make it by suicide…” Reading the heart. “You should know that one cannot attain Krishna simply by giving up the body.” It’s a very important teaching. So it’s not enough to die. You have to LIVE for Krishna! Simply by giving up the body you get nowhere. “Krishna is attainable by devotional service. There is no other means to attain Him. Acts such as suicide is influenced by the mode of ignorance. And in ignorance and passion one cannot understand who Krishna is. Unless one discharges devotional service, one cannot awaken one’s dormant love for Krishna. And there is no means to attain Him other than awakening that dormant love.”
(B. K. Tírtha Mahárádzs leckéjéből, 2006. május 25, Szófia)
Már biztosan sok-sok tapasztalatot, benyomást gyűjtöttetek. Ezért azt mondom: itt az ideje, hogy gyakoroljátok is. Természetesen a gyakorlat mindig azt jelenti, hogy felélesztjük ismereteinket, a téma mélyére hatolunk, átgondoljuk, és nem csak átgondoljuk, hanem imádattal fordulunk azon eszmények felé, amit szeretnénk elérni. A legjobb módszer arra, hogy a bhakti mélyére hatoljunk, a jó példák követése. Folytassuk tehát a Csaitanja Csaritámrita olvasását.
Ne feledjétek mi volt Szanátan Gószvámí eszménye: „A testem fertőzött, haszontalan a szolgálatban, jobb ha Dzsagannáth szekerének kereke alá hajítom és végzek vele!” Ez egyfajta öngyilkosság, így van? Általában mi az emberek fő oka arra, hogy feladják az életüket? Legtöbbször valamilyen sikertelenség, vagy szerelmi csalódás, így van? Dühössé válnak az ilyen apróságok miatt és meg akarnak válni a testtől, mert azt gondolják, hogy csak gond van vele, szabaduljunk meg tehát a gondoktól. Ami egy nem túl okos ötlet, mert ha erőszakot követsz el, büntetést érdemelsz. Erőszak másokkal szemben, vagy saját magaddal szemben, ugyan az. És ahelyett, hogy csökkentenéd a gondokat, növelni fogod.
Az anyagi világban az embereknek legtöbbször egyszerű anyagi okaik vannak arra, hogy ilyesfajta következtetésre jussanak. De mi volt Szanátan Gószvámí eszménye? „A testem nem alkalmas Isten szolgálatára, szabaduljunk hát meg tőle!” Mondhatjuk erre azt, hogy testi tudatosság? Azt hiszem nem. Ez volt tehát az eszménye, és bár úgy viselkedett mintha nem így lenne, mégis ott lapult a szíve mélyén. És aztán Csaitanja Maháprabhu hírtelen így szólt:
„Kedves Szanátanám, ha elérhetném Krsnát az által, hogy öngyilkosságot követek el, gondolkodás nélkül válnék meg milliónyi testtől.” Mintha olvasna a másik személy szívében, a praszád fogyasztása közben megemlíti: „Nos… tudod Szanátan, öngyilkosság által nem fogod elérni…” Olvas a szívében. „Tudnod kell, hogy Krsnát nem lehet elérni egyszerűen a test feladásával.” Ez egy nagyon fontos tanítás. Nem elég tehát meghalni. Élnünk kell Krsnáért! A test feladásával sehová sem jutsz. „Krsnát az odaadó szolgálat által lehet elérni. Nincs más eszköz. Az olyan tettek, mint az öngyilkosság a tudatlanság befolyása alatt álnak. És a szenvedély vagy tudatlanság kötelékében nem érthetjük meg, hogy kicsoda Krsna. Anélkül, hogy gyakorolnánk az odaadó szolgálatot, nem ébredhet fel a bennünk szunnyadó Krsna iránti szeretet. És nincs más eszköz arra, hogy elérjük Őt, mint ennek a szunnyadó szeretetnek a felébresztése.”
(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 25 май 2006, София)
Вероятно досега сте се сдобили с голяма опитност, натрупали сте много преживявания. Затова казвам: вече е време за практикуване. Разбира се да практикуваме винаги означава да подновяваме знанията си, да навлизаме все по-надълбоко в темите, да обмисляме – и не просто да обмисляме, но и да ОБОЖАВАМЕ идеите, до които искаме да се докоснем. Но за да навлезем по-навътре в Бхакти най-правилният начин е да следваме добрия пример. Затова нека продължим да четем от „Чайтанйа Чаритамрита”.
Не забравяйте каква идея имаше Санатан Госвами: „О, тялото ми е инфектирано и е непригодно за служене – по-добре да го захвърля под колелата на колесницата на Джаганнатх и по такъв начин да приключа с него.” Това си е един вид самоубийство, нали? Но коя е основната причина хората да си вземат живота? Обикновено някакъв провал, някаква любовна история. Людете полудяват от такива дреболии и искат да захвърлят телата си, защото считат, че само им създават проблеми и искат да се отърват от проблемите. Което е глупава идея, понеже ако извършиш насилие, трябва да бъдеш наказан, независимо дали става дума за насилие над някой друг или над себе си, все едно е. И вместо да потушите проблема, само ще го разгорите.
В повечето случаи в материалната сфера хората имат съвсем простички материални причини да стигнат до това решение. Но каква била идеята на Санатан Госвами? „Тялото ми е безполезно за служене на Господа, затова по-добре да се отърва от него.” Можем ли да приемем това за телесно съзнание?! Смятам че не. Та такава била идеята му; и макар да се държал като че нямал никакво подобно намерение, все пак именно това се таяло в сърцето му. И тогава ни в клин, ни в ръкав Чайтанйа Махапрабху подхванал:
„Скъпи ми Санатан, – рекъл Той – да можех да постигна Кришна, извършвайки самоубийство, със сигурност бих изоставил милиони пъти тялото си без миг колебание.” Той като че прочел сърцето му – докато приемали прасадам небрежно споменал: „Знаеш ли, Санатан, няма как да стане чрез самоубийство…” Сякаш гледал право в сърцето му. „Знай, че човек не може да постигне Кришна просто като изостави тялото си.” Това е много съществено наставление. Значи, не е достатъчно да умрем. Трябва да ЖИВЕЕМ за Кришна! Ако просто изоставим тялото си сме за никъде. „Кришна може да бъде достигнат единствено чрез предано служене. Няма друг начин да се иде при него. Действия като самоубийството са повлияни от невежеството. А когато е в невежество или страст, човек не може наистина да разбере кой е Кришна. Докато не започне да извършва предано служене, той не може да пробуди спящата си любов към Кришна. А няма друг начин Той да бъде постигнат освен чрез пробуждане на тази спяща любов.”
(из лекции Б.К.Тиртха Махарадж, 25-го мая 2006 года, София)
У вас должно быть много опыта, вы собрали много впечатлений. Поэтому я скажу: теперь время для практики. Конечно практиковать означает всегда возобновлять свои знания, входить в глубь темы, думать и не только думать, а ПОКЛОНЯТЬСЯ идей которым мы хотим рассмотреть. Но чтобы зайти глубоко в Бхакти, лучший способ следовать хорошего примера. И так продолжим наше чтение из “Чайтаня Чаритамрита”.
Не забывайте идею Санатана Госвами: “O, мое тело заражено, оно негодно к службе – лучше я брошу это тело под колес колесницы Джаганата и так покончу с ним!” Это вид самоубийства, не так ли? А какая самая главная причина по которой люди бросают жизнь? Обычно какие-то неуспехи или любовная связь, да? Люди выходят из себя из-за таких мелочах и хотят выкинуть тело, так как считают что оно приносит одни неприятности, так давайте покончить с неприятностями. Это глупая идея, потому что если ты совершишь насилие, ты должен быть наказан. Насилие к другим или насилие к своему телу – это то же самое. И вместо уменьшить проблем, вы их увеличите.
В многих случаях в материальной сфере у людях какие-то простые материальные причины прийти к этому заключению. А какая была идея Санатана Госвами? “O, мое тело не годится к службе Богу, давай освободится от этого!” Можем мы считать, это материальное сознание?! Я думаю не можем. Это была его идея; и хотя он не вел себя как бы имея такого намерения, все таки она пряталась там в его сердце. И тогда Чайтаня Махапрабу неожиданно начал:
“Мой дорогой Санатан – сказал ОН – если бы я мог достичь Кришну совершая самоубийство, я бы несомненно отказался от миллион тел не колеблясь ни на секунду.” Как бы читая сердце другого человека – принимая прасадам просто упоминая: “Ну.. ты знаешь, Санатан, ты не можешь постичь это самоубийством…” Читая сердце. “Ты должен знать что ты не можешь достичь Кришну просто бросая тело.” Это очень важный урок. Так что не достаточно умереть. Вам надо ЖИТЬ для Кришны! Просто бросить тело, это не приведет Вас никуда. “Кришна достижим преданной службой. Нет другого средства достичь Его. Действия как самоубийство под влиянием настроения невежества. А в невежестве и страсти мы не можем понять кто Кришна. Если кто то не исполняет преданную службу, он не может разбудить свою спящую любовь к Кришне. А нет другого средства достичь Его чем разбудить эту спящую любовь.”
Съмненията са наши стари приятели. Не е ли така – те винаги се завръщат. Понякога развиващият се бхакта казва: „Всички ме напускат. Единствено лошите ми желания остават с мен.” Можем да добавим също и че „съмненията ми винаги ме навестяват, завръщат се.” Но по милост можем да превъзмогнем съмненията. Понякога се усъмняваме: този процес е толкова красив, толкова възвишен – той не е за мен! Аз съм така груб, така първичен, не съм достатъчно фин за да практикувам това! Но тогава чрез протегната с обич покана от страна на бхактите, можем да преодолеем малките си незначителни съмненийца.
В края на “Бхагавад Гита” Арджуна казва: „Готов съм да действам според Твоите напътствия”. Всъщност това е и обяснението какво означава да имаш съмнения. То значи да не си готов да действаш според Неговите желания. Когато се опитваш да действаш независимо, това означава че имаш съмнения.
Сега говорим за елементарното ниво в Бхакти, Садхана Бхакти. Най-напред трябва да разберем, че Той е господарят. Това е процесът, през който минава Арджуна; от съмнението: „Хей приятелю, имам една идея, ще взема да избягам от тази битка”, той достига до заключението: „Готов съм да направя ВСИЧКО което ми кажеш!” Какъв добър учител е Кришна! Да тренира ученика по такъв начин, та той да е готов на всичко! Веднъж имаше един духовен учител който каза: „Знайте, моето ниво на обучение е такова, че да сте готови да направите всичко по всяко време!” Това беше изискването да встъпиш в неговия кръг.
Трябва да помните процента на своята отдаденост. Петдесет на петдесет? Петдесет за Кришна и петдесет за мен? Или колко? Ако искаме да встъпим в един по-висш кръг е нужда пълна отдаденост. Няма значение че не става изведнъж. Но можете да си дадете три и половина месеца. Първия ден започвате с 1%. Втория ден – 2%. И след три и половина месеца достигате до 108% отдаденост. Трябва неспирно да растете. Всеки ден малко повече, всеки ден малко по-надълбоко! И накрая ще дойдете до това ниво: „Готов съм да направя всичко. Вече нямам изисквания към теб, Кришна. Аз съм Твой слуга, ще направя всичко.”
И тогава отново ще дойде онзи божествен импулс. Отново ще започнем да се бунтуваме – след известно време. Защото отначало научаваме, че трябва да сме много покорни слуги на Кришна. Но по-късно започваме да разбираме, че има и не чак толкова покорни слуги на Бога, които са изключително високо квалифицирани! И тогава отново божествената моха идва при нас – да ни накара да забравим покорството си! Да се бием за правата си! Да кажем „НЕ!” на Кришна! Това са трудни моменти. Трябва да се преборим за тях.
Но както и да е, това е друга глава от живота в преданост – когато отново се противопоставяме на Кришна, но вече на друго ниво. Единствено заради Него, единствено за Негово удовлетворение. А какъв е източникът на това противопоставяне? Отново милостта.
Но трябва правилно и искрено да определим нивото си. Докато се намираме в обикновената маха-майа забрава не бива да се опитваме да покажем, че се противопоставяме на Кришна на нивото на йога-майа. Нека го кажем съвсем просто: най-напред трябва да сложим короната на Кришна, да разберем, че Той е Богът. И когато самият Той е готов да си свали короната – тогава вече сме в по-близка връзка.
Doubts are good old friends. Isn’t it, they always return. Sometimes a progressive devotee says: “Everybody leaves me! Only my bad desires stay with me.” And we can add that “my doubts are always visiting, returning back.” But by mercy you can overcome doubts. Sometimes we doubt: O, this process is so beautiful, it’s so high – it’s not for me! I’m so crude, I’m so basic, I’m not polished enough to practice this! But then by extended loving invitation from the devotees we can overcome our small tiny doubts.
At the end of “Bhagavad Gita” Arjuna says: “I am ready to act according to Your instructions.” Actually this is the explanation what does it mean to doubt, to have doubts. This is when you are not ready to act according to His desires. When you try to act independent – that means you have doubts.
Now we are talking about the elementary platform of Bhakti, Sadhana Bhakti. First we have to understand that He is the boss. This is the process that Arjuna was taking: from the doubt of “Hey, my friend, I have an idea, I will escape from this fight”, he came to the conclusion that “I’m ready to do ANYTHING that you say!” Such a good teacher is Krishna! To train the pupil in such a way that he is ready to do anything! And actually once there was a spiritual master and he said that “Well, my level of educating you is that you should be ready to do anything, anytime.” This was the qualification to enter that circle.
You should remember the percentage of your surrender. Fifty-fifty? Fifty for Krishna, fifty for myself? Or how? If we want to enter a higher circle we have to give full dedication. It doesn’t matter if it is not coming all of a sudden. But you can give three and a half months for yourself. First day you start with 1%. Second day 2 %. And after three and a half months you come to 108% surrender. Permanently you should grow. Every day a little bit more, every day a little deeper! And finally you can come to that level: “I am ready to do anything. Now I have no requirements from You, Krishna, I‘m Your servant, I’ll do anything!”
Then again this divine impulse is coming. Then you start to revolt again – after some time. Because first we understand that we should be very obedient servants of God Krishna. But later you understand that there are not so obedient servants of God also, who are very highly qualified! Then again a divine moha is coming to you – to forget you obedience! To be able to fight for your rights! To say “NO!” to Krishna! These are difficult moments. We have to fight for that.
But anyway, this is another chapter of devotional life – when again you oppose Krishna, but now on a different level. Only for His sake, only for His higher satisfaction. And what is the source of this opposition? It’s again mercy.
We should correctly and truthfully adjust and identify our level. Until you are on the basic maha-maya forgetfulness, then don’t try to show that you oppose Krishna on the yoga-maya level. To put it very simply: first we have to put the crown on Krishna, to understand that He is God. And when HE is ready to put off His crown – then you are in a more intimate connection already.
Арджуна казва на Кришна в “Бхагавад Гита”: „По Твоята милост илюзията ми се разсея,” Не „заради моите усилия” – защото Арджуна прави ВСИЧКО което е по силите му да избегне желанието и волята на Кришна. Но това се оказва недостатъчно. Кришна е по-хитър и поднася по такъв начин познанието, че в крайна сметка Арджуна няма избор. Точно като игра на котка с мишка; очевидно е, че котката ще спечели. Но понякога тя дава на мишката малко възможност да мърда, да си мисли че ще може да избяга. Наблюдавали ли сте как се случва? Това е жестока игра. Котката лапа мишката, дъвче я малко, после я изплюва… Тогава мишчицата се опитва да се скрие, да избяга някъде – цялата мокра – и си мисли: „Може би ще успея да се скрия…” Но в крайна сметка с нея е свършено.
Така и Кришна дава малък шанс на Арджуна да си мисли, че може да се измъкне – но по такъв начин, че всъщност измъкване няма. Като например когато казва: „Сега ти разкрих всичко, направи каквото сметнеш за добре.” Що за свобода е това? Той няма никаква свобода, Арджуна няма свобода – принуден е да действа според желанието на Кришна.
Това е процесът на отдаването. Точно като гуру, и той ви дава цялата свобода: „Скъпи синко, скъпа дъще, можеш да правиш каквото решиш.” Но така добре подрежда нещата, че измъкване няма. Представете си да чуете от своя духовен учител: „Вижте, тук има врата и тя е винаги отворена – отворена да дойдете, отворена да си тръгнете. Можете да ме напуснете във всеки един миг. Имате пълната свобода да живеете живота си отделно.” Нима бихте могли да си идете при такова послание? Не! Ние затваряме вратата – но отвътре.
Така че ако ни се дава т.нар. „свобода” значи сме на куката. Няма път навън. И всъщност това е милост. „По Твоята милост илюзията ми се разсея. По Твоята милост си възвърнах паметта. Сега съм свободен от съмнения.”
Arjuna says to Krishna in “Bhagavad Gita”: “By Your mercy my illusion is gone.” Not “by my efforts” – because Arjuna was trying to do EVERYTHING from his side to escape Krishna’s desires and will. But that was not enough. Krishna was more tricky and giving in such a way the knowledge, the understanding that finally Arjuna had no escape. Just like when the cat and the mouse are playing; it’s obvious that cat will win. But sometimes he gives the mouse a little chance to move, to think that he can escape. Did you watch how it is happening? It’s a cruel game. Taking into the mouth, chewing a little bit, then spitting out… And then the small mouse is just trying to hide and run a little bit, whole wet, trembling and thinking: “O, may be I could hide…” But finally – finished.
So in the same way Krishna gives a little chance for Arjuna to think that he can escape – but in such a way that there is no escape. Just like when He says: “Now I have revealed to you everything. Act as you like.” What kind of freedom is that? He has no freedom, Arjuna has no freedom – he must act according to the desire of Krishna.
And this is the process of surrender. Just like guru; he gives you all the freedom: “O my dear son, my dear daughter, you can do whatever you like.” But he is giving such a nice arrangement, that there is no way out. Just imagine when you got the message from your spiritual master: “Listen, although we have a door, it is ever open; ever open to come, ever open to go. You can go any time! You have full freedom to live your life separate.” Can you go in such a moment?! No; we close the door behind us – but we are inside!
So when we get the so called “freedom” – then we are on the hook. No way out. And actually this is mercy. “By Your mercy my illusion is gone. I have regained my memory by Your mercy. Now I am free from doubts.”
(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 24 of may 2006, Sofia)
Sanatan Goswami said: “From the very beginning of his childhood, my younger brother Anupama was a great devotee of Ramachandra and he worshiped Him with great determination. He always chanted the holly name of Ragunath (Ram) and meditated upon Him. He continuously heard about the activities of Lord Ram from Ramayana and chanted about them. Rupa and myself are his elder brothers and he stayed with us continuously. Anupama heard “Shrimad Bhagavatam” and talks about Krishna with us and both of us examined him: “Dear Anupama – we said – please, listen to us. Lord Krishna is supremely attractive. His beauty, sweetness and pastimes of love are without a limit. Engage yourself in devotional service to Krishna with both of us! We, three brothers, will stay together and enjoy discussing the pastimes of Lord Krishna. In this way we both spoke to him again and again. And because of this persuasion and his respect for us, his mind turned somewhat towards our instructions.”
“Vallabha, Anupama said: “My dear brothers, how can I disobey your orders? Initiate me into the Krishna mantra, so that I may perform devotional service to Lord Krishna!” After saying this, at night he began to think: “How should I give up the lotus feet of Lord Ramachandra?!” He stayed up whole night and cried. In the morning he came and submitted the following: “I have sold my heart at the lotus feet of Lord Ramachandra and I cannot take it back. That would be too painful for me. Both of you, please, be merciful to me, and order me in such a way, that life after life I may serve the lotus feet of Lord Ramachandra! It is impossible for me to give up the lotus feet of Lord Ragunath! When I even think of giving up, my heart breaks…”
The elder brothers had affinity for Krishna; the younger brother had affinity for Ram. They wanted to invite him to join Krishna bhajan, worship of Lord Krishna instead of Lord Rama. And as he was an obedient brother, he wanted to follow the instruction. He saw that: “O, my brothers are very happy by worshiping Krishna”. So he said: “All right, I got these news, I got this information, they instruct me like this – let me follow their example…” But then during the night he started to think: “But I had given my heart to Lord Ram. It’s impossible for me to change that. I’m his servant. How can I change, how can I leave my master?!” So it was a very painful night for him. And the sincerity and the simplicity of him was shown that he was crying whole the night. He could not decide and finally in the morning he came to the brothers: “Please, help me. I had sold my heart at the lotus feet of Ragunath. I cannot take it back. Instruct me in such a way that I could serve Him life after life.”
“Upon hearing this, both of us embraced him and encouraged him by saying: “You are a great saintly devotee for your determination in devotional service is fixed.” In this way we both praised him.” So for them there was no problem. They could glorify each-other, although they were following, so to say, little different paths.
And then Mahaprabhu said: “Glorious is the devotee, who does not give up the shelter of his Lord! And glorious is that Lord, who does not abandon his servant.”
This is the quality of a disciple, of a real practitioner. With his fateful approach, with his obedience he can express his gratitude towards his master. So this is a chance for us to be obedient and loyal. The servant becomes glorious if he is very loyal to his master. And the master is also glorious, who is fateful to his servants. So in this way both of them become glorious.
From the two of them, which position is easier? Who has more freedom? Like a mother: the child can leave the mother, but the mother never leaves the child. I think it is very similar in the case of master and disciple. All the time the disciple has the chance to say “No. I go my way. I will leave you.” But a guru has not that freedom. If ONCE you had said to a person: “Yes. I will take you back home, back to Godhead”, this is a standing order. This is a permanent duty. So in this connection the master loses his freedom. Is that wrong or difficult? I think that is sweet. Because we had understood that the greatest freedom is to become a slave of God. Slavery is the greatest freedom. And if the disciple is also a master of discipleship, then he is also ready to give up his freedom: “No, I’m your eternal servant. I’m not your independent servant. I’m your eternal servant.” So in that loving connection both master and disciple lose their freedom. Is that good? I think it’s very good! Because in this way they both join the campaign of Lord Krishna.
(B. K. Tírtha Mahárádzs leckéjéből, 2006. május 24, Szófia)
Szanátan Gószvámí így szólt: „Öcsém Anupama kora gyermekkorától kezdve Rámacsandra nagyszerű híve volt, nagy elszántsággal imádta Őt. Mindig Raghunáth (Ráma) szent nevét zengte és Rajta meditált. Folyamatosan az Úr Ráma cselekedeteit hallgatta a Rámájánából, és maga is arról beszélt. Rúpa és jómagam bátyai vagyunk, és folyamatosan együtt töltöttük az időt. Anupama velünk együtt hallotta a Srímad Bhágavatamot és a Krsnáról szóló elbeszéléseket, és mindketten próbára tettük: ’Kedves Anupama – mondtuk – kérünk hallgass ránk. Az Úr Krsna roppant vonzó. Szépsége, édessége és szerelmes kedvtelései határtalanok. Foglald el magad te is velünk együtt Krsna odaadó szolgálatában! Mi, három testvér majd együtt élvezzük az Úr Krsna kedvtelésiről szóló beszélgetéseket.’ Így beszélgettünk vele mindketten újra meg újra. Ezen rábeszélés hatására, és mert oly nagyon tisztelt minket, elméje valamelyest utasításaink felé fordult.”
„Vallabha, Anupama így szólt: ’Kedves fivéreim, hogyan is szegülhetnék ellen utasításaitoknak? Avassatok be a Krsna-mantrába, hogy hadd végezhessek odaadó szolgálatot az Úr Krsnának!’ Miután így beszélt, az éjszaka folyamán gondolkodni kezdett: ’Hogyan is adhatnám fel az Úr Rámacsandra lótuszlábait?!’ Egész éjszaka fennmaradt és sírt. Reggel aztán eljött és a következőt terjesztette elénk: ’Eladtam a szívemet az Úr Rámacsandra lótuszlábainál, nem vehetem vissza. Az túl fájdalmas lenne a számomra. Legyetek kegyesek hozzám kérlek, és utasítsatok oly módon, hogy születésről-születésre az Úr Rámacsandra lótuszlábait szolgálhassam! Képtelen vagyok feladni az Úr Raghunáth lótuszlábait! Már a gondolattól is megszakad a szívem…’”
Az idősebb testvérek Krsnához vonzódtak; a fiatalabb Rámához. Ösztönözni próbálták Krsna imádatára az Úr Ráma imádata helyett. Mivel engedelmes testvér volt, szerette volna követni utasításaikat. Látta, hogy: „Fivéreim nagyon boldogok Krsna imádatában.” Ezért így szólt: „Rendben, látom a fejleményeket, megkaptam az információkat, ily módon utasítottak; hadd kövessem hát a példájukat…” De aztán az éj folyamán gondolkodni kezdett: „Már odaadtam a szívemet az Úr Rámának. Ezt már lehetetlen megváltoztatnom. Az Ő szolgája vagyok. Hogyan is változtathatnék ezen, hogyan is hagyhatnám el a mesterem?!” Fájdalmas éjszaka volt tehát ez a számára. Nem tudott dönteni, végül pedig reggel a fivérei elé állt: „Kérlek segítsetek nekem. Eladtam a szíven Raghunáth lótuszlábainál. Nem vehetem vissza. Utasítsatok oly módon, hogy életről életre szolgálhassam Őt.”
„Ezt hallván mindketten megöleltük és a következőképp bátorítottuk: ’Nagyszerű szent bhakta vagy, mert elhatározásod szilárd az odaadó szolgálatban.” Így dicsőítettük mindketten.’” Számukra tehát ez nem volt probléma. Tudták egymást dicsőíteni, habár – úgymond – némileg különböző úton jártak.
Aztán Maháprabhu így szólt: „Dicső az a bhakta, aki nem adja fel Ura oltalmát! És dicső az az Úr aki nem adja fel szolgáját.”
Ez a tanítvány tulajdonsága, egy igaz gyakorló tulajdonsága. Hittel teli megközelítésével, engedelmességével kifejezheti háláját mestere felé. Ez egy lehetőség a számunkra, hogy engedelmesek és hűségesek legyünk. A szolga dicsővé válik, ha hűséges mesteréhez. A mester is dicső, ha hű szolgájához. Ily módon mindketten dicsővé válnak.
Kettőjük közül kinek a helyzete a könnyebb? Kinek van több szabadsága? Mint egy anya: a gyermek elhagyhatja az anyát, az anya azonban sosem hagyja el gyermekét. Úgy gondolom a mester és tanítvány esetében is hasonló a helyzet. A tanítványnak mindig megvan a lehetősége, hogy azt mondja: „Nem. Inkább a saját utamat járom. Elhagylak.” A gurunak azonban nincs ilyen mértékű szabadsága. Ha egyszer azt mondtad valakinek: „Igen. Hazaviszlek, vissza Istenhez.” ez egy végleges elhatározás. Állandó szolgálat. Ebben az értelemben tehát a mester elveszíti a szabadságát. Rossz ez, vagy nehéz? Az gondolom, hogy ez édes. Mert megértettük, hogy a legnagyobb szabadság Isten rabszolgájává válni. A rabszolgaság a legnagyobb szabadság. És ha a tanítvány is mestere a tanítványságnak, akkor ő is kész feladni a szabadságát: „Nem, örök szolgád vagyok. Nem vagyok független. Örök szolgád vagyok.” Ebben a szeretetteljes kapcsolatban mindketten, a mester és a tanítvány is, elvesztik szabadságukat. Jó ez? Szerintem nagyon jó! Mert ily módon mindketten csatlakoznak Krsna társaságához.
