Sharanagati

Ако погледнем съдбата на животните, тя е различна. Едно е подритвано от всички, друго е домашен любимец и живее на климатик. Можем да наблюдаваме кармичните реакции в животинската област. Но дори и там също присъства милостта. Защото ако някое животинче отиде при бхактите, съдбата му е наистина различна. Като ашрамските кучета – те са много специални кучета. Какво е основното им занимание? Извършват служене, защитават храма на Кришна, донасят радост на бхактите, винаги ядат прасадам – това е много добър начин на живот. Е, може би имат малък проблем в следването на определени правила и забрани, но иначе са изцяло заети в служене. Аз лично смятам, че най-хубавото на кучетата е, че радват бхактите – това най-много ми харесва. И в следващия си живот те ще имат добрия шанс да продължат със същото – да общуват с бхактите, да отдават служене, да приемат прасадам. Така че за животните също има трансцедентален шанс. И те са много чувствителни. Те също незабавно усещат, че на това място с тях ще се държат различно. Например веднъж в Нанда Фалва имаше лов, във фермата ни дойдоха ловци. А животните са много умни, те разбраха, че се намират в опасност. Но разбраха също и че вътре в двора на ашрама ще са защитени. И всички фазани взеха да кацат в двора да търсят закрила, защото знаеха, че там са в безопасност.

Има и други истории. Например тази е сладостна; познавате ли Бхакти Сухрид Хридой Махарадж? Веднъж този възрастен индийски саннйаси посети мястото, където живеем. По него време в ашрама имахме малки кученца, ей такива. А той много се страхуваше от тях и питаше: „Да не са прекалено свирепи?” Свирепи – такива мънички кученца… Ние се стараехме да го успокоим: „Не, не, много са добрички, те са бхакти, ще те пазят, няма да ти създават грижи…” Сутрин Махараджата излизаше на разходка да мантрува. И нали знаете, кучетата имат склонността да идват с всеки. Ако някой тръгва на някъде, те идват с него. Хридой Махарадж излизаше да мантрува кръговете си, а кучетата естествено тичаха след него. Като се върна, той беше много горд: „Видяхте ли? Тези кучета ме следват!” И той много се сприятели с тях. Отначало беше резервиран, но после се сприятели с тях. След година един от бхактите посети Индия, срещна се също и с Хридой Махарадж. И още първият въпрос беше: „Как са кучетата, добре ли са?”

Така че обмяната на преданост може да се прояви дори между различни биологични видове. Но когото и да срещнем, трябва да практикуваме ахимса. А ахимса в позитивен смисъл означава да служиш на духовната полза на останалите. Като раздаваме прасадам на животните можем да им помогнем да подобрят живота си. Можем, така да се каже, да им помогнем да прескочат много стъпала, много нива.

Ние също сме като животните. И когато нямаме господари няма как да мислим за господарите си. А когато имаме господар, тогава мислим за Него. И какъв е знакът… Ако например срещнете на улицата куче и то е без каишка, разбирате че си няма господар. Но ако има каишка на шията, знаете че принадлежи на някого. Не е ли така? Имате ли кантимала, значи принадлежите на някого. Не тичате насам натам без посока, без добра причина. И ако си спомняме нашите господари – вайшнавите, духовния учител и Кришна – тогава никога няма да се изгубим. Защото дори и да се изгубим, те ще дойдат да ни намерят.

If we examine the fate of animals, it’s different. One has been kicked by everybody, other is a pet dog with air-conditioner. You can see the karmic reaction inside the animal realm. But even there mercy also exists. Because if one animal joins the company of the devotees – then his fate is really different. Just like the dogs in the ashrams – they are very special dogs. What is their main business? They are doing service, protecting Krishna’s temple, giving happiness to the devotees, always taking prasadam – it’s very good lifestyle. May be they have some problems with following some certain rules and regulations, but otherwise they are fully engaged in service. Personally I thing that the best thing in a dog is that he can give happiness to the devotees – this is what I like best. And next time they will have a very good chance to continue the same – association with devotees, giving service, taking prasadam. So there is a transcendental chance for animals also. And they are very sensitive. They will also immediately feel that they will be treated differently in this place. For example once in our farm in Nanda Falva some hunters came, there was a hunting. And the animals are very clever, they understood that they are in danger. But they also understood that inside the ashram court-yard they are safe! So all the pheasants started to come inside the court-yard to be protected, because they knew that here we are safe.

But sometimes the story goes the other way round. That’s a sweet story: You know Bhakti Suhrid Hridoy Maharaj? So once an old Indian sannyasi was visiting our place. And at that time we had small dog like this. And he was very much afraid of the dogs and he said: “They are not too much ferocious?” Ferocious – this small little dog… And we tried to pacify: “No, no, they are very nice, they are devotees, they will take care of you, they don’t give any trouble…” So Maharaja in the mornings was going for japa-walk. And you know, dogs have this tendency to follow anybody. If somebody is walking, they go with him. Hridoy Maharaj was going out, chanting his rounds – and the dogs were running after him, naturally. When he returned, he was very proud: “Have you seen? These dogs are following me!” So he made good friends with the dogs; first he was reserved, but then he made good friends with the dogs. And then after one year some devotee was visiting India and he met also Hridoy Maharaj. First question: “How are the dogs? They are nice? They are all right?”

This devotional exchange can manifest between different species even. But whoever we meet, we should practice ahimsa. And ahimsa in positive sense means: serve the spiritual benefit of the others. By distributing prasadam to the animals, we can help them to improve their lives. So to say we can help them to jump many steps, many levels.

We are also like animals. And when we don’t have masters we cannot think of our masters. When we have masters, then we think of our Lord. And the signal… for example when you see a dog on the street, when there is no collar on the dog, then you understand that he has no master. But when there is a collar on the neck then you understand: o, this dog belongs to somebody. I think it is like this? If you have kanties you belong to somebody. You are not running here and there without any good reason, without any direction. And if we remember our Lords, our masters – like the vaishnavas, the spiritual master and Krishna – then we are never lost. Because may be we loose ourselves, but they will come after us.

Казва се, че за нашата духовна практика са необходими три основни елемента. Първият е искреността. Искреност означава също и простосърдечност. Когато умът ни е прекалено усложнен е много трудно да намерим пътя. Но ако си простодушен, можеш да се остави на божествената милост.

Да се разреши който и да било въпрос има два начина. Единият е интелектуалният път – мислиш, анализираш, проникваш в дълбочина – и накрая след дълго време достигаш до някакъв извод. Другият начин бил практикуван от Франческо ди Асизи. Когато и да стигнел до кръстопът без да знае накъде да поеме, той просто се въртял известно време и когато спирал, тръгвал в посоката, която лежала пред него, напълно оставяйки се на божественото вдъхновение. Не интелектуално: „дали по този път, а може би по онзи…” не! Искрено зависейки от божествената воля. Така че искреност означава да сме простосърдечни. Да сме готови да се оставим на божествената милост и напътствие. Това се нарича още интуиция.

Разбира се, трябва да сме много чисти за да можем да се вслушваме в интуицията си, в това божествено вдъхновение. Затова е необходим и вторият елемент на Бхакти, а именно сериозното усилие. Трябва да сме изключително сериозни в своята практика. Което означава, да сме готови да правим жертви. Да сме готови да се наемем с всички необходими трудности за да бъдем пречистени.

Искреност също означава да нямаме заден или скрит мотив. Както казва Шрила Прабхупад: „ПРОСТО се опитайте да обичате Кришна!” Недейте прекалено сложно да обяснявате всичко – просто се стремете да обикнете Бог. Нужно е такова простодушно чувство.

Но дори да сте сериозни и искрени в този процес, това все още не достига. Нужен е и третият елемент, а той е че трябва да сте и смели. Трябва да сте достатъчно смели, че да скочите! Когато и да заехти в ушите ви флейтата на Кришна, да тичате! Недейте да пресмятате: „Сега не е време, сега не мога…” Бъдете смели, направете го!

Така че за духовния живот трябват искреност, сериозно старание и смелост. Такова е заключението на Шрила Шридхара Махарадж, който цитира „Чайтанйа Чаритамрита”.

It is mentioned that three basic elements are very much necessary in our spiritual practice. First is sincerity. Sincerity also means simple-minded. When we are to much complicated in the mind, it’s very difficult to find the way. But when you are simple-minded, then you can depend on divine instructions.

To decide any question there are two ways. One is the intellectual way: you think, you study, you penetrate – and then after long time you come to some conclusion. The other way was practiced by Francesco di Assisi. Whenever he came to a cross-road and he did not knew which way to go, he was just turning around for a while and when he stopped, the direction he was facing, that road he was taking , depending on the divine inspiration. Not intellectual: “may be this, may be that…”, no! Sincerely depending on divine will. So, sincerity means we are simple-minded. We are ready to depend on the divine mercy and direction. This is intuition, we can also say.

Of course we have to be very pure in order to listen to our intuition, to this divine inspiration. Therefore the second element of Bhakti is very much necessary and that is serious efforts. So we have to be very serious about our process. That means we are ready to do a sacrifice. We are ready to take all the trouble that is necessary in order to be purified.

Sincerity also means – no second or hidden motive. As Shrila Prabhupad said: “SIMPLY try to love Krishna!” Don’t over-explain everything – simply try to love God. So that simple-minded feeling must be there.

But if you are serious and sincere about this process, still this is not enough – you need a third element and that is – you have to be brave. You have to be brave enough. Jump! Whenever Krishna’s flute is resounding in your ears, you should run! Don’t calculate: “O, this is not the time, I cannot…” Be brave, do it!

So sincerity, serious efforts and bravery are necessary in spiritual life. This is the conclusion of Shrila Shridhara Maharaj as he is quoting from the “Chaitanya Charitamrita”.

В шастрите има истории, как Бхригу Муни искал да провери боговете. Той оскърбил всеки, когото срещнал, защото желаел да ги изпита – Шива, Брахма, а също и Вишну. Шива оскърбил с мисли. Брахма оскърбил с думи, не му отдал дължимата почит. Но Вишну оскърбил с ритник! И каква била реакцията на Бог Вишну? Той рекъл: „О, надявам се не си нарани крака?” Бхригу ритал Бог Вишну, а Неговата основна грижа била: „Дали не си удари крака?” Тогава всички риши муни стигнали до заключението че „Вишну е Върховният” тъй като не бил засегнат.

Бхригу Муни обидил Шива като си помислил: „Хей, този Шива има доста странни привички – маже пепел по тялото си и всички останали мистични неща… грозничко е!” Само някакви си чувства! Но Шива начаса бил оскърбен, бил почти готов да приключи с него. След това когато Бхригу Муни срещнал Татко Брахма, той го обидил като не му отдал нужния респект, обидил го с думи. Разбира се, Брахма също се оскърбил: „Хей синко, аз съм по-старши, аз съм твой баща, защо не ми отдаваш дължимата почит – на това ли съм те учил?” Все пак той бил малко по-мек в реакциите си. Но Бог Вишну бил толкова внимателен, че единственото му безпокойство било доброто състояние на крака на Бхригу Муни.

Как можем да се научим на истинско смирение? Като следваме примера на чистите предани. Това е най-добрият начин да се научим на смирение.

Веднъж служих заедно с един бхакта в продължение на два месеца. И когато трябваше да се сбогуваме, той ми даде съвет: „Ключът за встъпване в божествената област е смирението. Отнеси това послание със себе си.”

In the shastras we have stories that for example Bhrigu Muni was testing the demigods. So he offended everybody he met, because he wanted to test them– Shiva, Brahma and Vishnu also. He offended Shiva by thoughts. He offended Brahma by words, not giving proper respect. But Vishnu he offended by kicking! And what was the reaction of Lord Vishnu? He said: “O, I hope you did not hurt your feet!” He was kicking Lord Vishnu and His main concern was: “O, may be you hurt your leg?” And then all the rishi munis came to the conclusion: “Yes, Vishnu is the highest”, because he was not offended.

Bhrigu Muni offended Shiva by thinking: “Hey, this Shiva has such strange habits – smearing with ashes the body and all these mystical things…it’s little ugly!” Only little feelings. Shiva immediately was offended, he was almost ready to finish with him. Then when Bhrigu Muni met Father Brahma, he offended by not giving proper respect, by words he offended. Of course Brahma was also offended: “Hey my son, I’m senior, I’m your father, how is it that you don’t give proper respect – this is what I told you?!” But he was a little bit more mild in his reaction. Lord Vishnu was so tender in His reaction, that His main concern was the good condition of Bhrigu Muni’s feet.

How can we learn real humility? By following the example of a pure devotee. This is the best way to learn real humility.

Once I was serving together with a devotee for two months. And when I had to say “good bye”, he was giving me an advice. He said: “The entrance key to the divine realm is humility. Take this message with you!”