Archive for February, 2010
(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 9 септември 2005, Ахтопол)
Знаете последователността на книгите, които четем. Основното образование е „Бхагавад Гита”. Кое е средното ниво? „Шримад Бхагаватам” – тогава получавате диплома. А кое е след-дипломната квалификация? Това е „Чайтанйа Чаритамрита”. Има ли нещо по-нататък? Да, „бхакти Расамрита Синдху”. А нещо още по-висше? Още по-нататък е „Уджвала Ниламани”. По-висшите теми са… забранени. Докато не завършите обучението си.
Пък и от „Бхагавата Махатмйа” сме научили, че ако някой разбере цялото повествование на „Шримад Бхагаватам”, или чуе само една дума от него, или дори само една буква, едничък звук – той може да постигне съвършенство. Тъй че можем да продължим с четенето си без да скачаме твърде бързо на „Уджвала Ниламани”.
От „Гита” научаваме АБВ. Душата съществува, съществува дхарма, отдадеността към Бога е най-висшият принцип – основни неща. Карма, прераждане, гуни – всичко това са основни неща. И тъй, от „Гита” научаваме, че ИМА Бог. От „Бхагаватам” можем да разберем кой е този Бог. „Кришнасту бхагаван свайам” – самият КРИШНА е Върховният Бог. И после в петте раса-глави намираме встъплението към божествената любов. Сетне от „Чайтанйа Чаритамрита” научаваме какъв е животът на предания, как живеят бхактите. А от „Бхакти Расамрита Синдху” разбираме каква е природата на раса. Все по-конкретни и по-определени теми.
Разбира се ако имаме този раса поглед, дори в основните писания и в най-простичките послания ще открием своята раса. Например в „Гита” в има един стих, чийто превод гласи: „пречистването на съществуването е необходима стъпка в духовното развитие.” Но как звучи това на санскрит? „Бхаава самшудхи”. Това може да се разбира и като съществуване, но в крайна сметка „бхаава” е настроението което изпитваш като чувство. Тъй че раса я ИМА и там. „Бхаава самшудхи” – да пречистим чувствата си към Бога, а не просто съществуването си. Какво е това „съществуване”? То не значи нищо в раса-теорията!
И после в „Уджвала Ниламани” не се споменава за никакво прераждане, карма и тем подобни… Единствено за природата на божествената връзка. Там се разказва за няколко дузини различни герои и героини. Няма АБВ. По такъв начин се препоръчва постепенното изучаване, за да можем правилно да разберем всичко.
Четенето, изучаването на книги ни помага да влезем в нужното настроение. И вниквайки в тези писания можем да научим нещо за божествената обич. Какво е било качеството на техните чувства, какво е било качеството на предаността им – на Рупа и Рагунатх. Чрез Рупа Госвами до нас достига щастието, раздавано от Говинда. А чрез Рагунатх може да се разкрие онова езотерично встъпване в божествената любовна лила.
Няма значение дали сме изучавали същото преди. Добре е да го повторим. Повторението е майка на знанието. И се казва че ония, които се заемат с възвишените учения славещи Бога и с възпяване на името Му, те вече са изучили всички писания, посетили са всички свети места, извършили са всички жертвоприношения и т.н. Но… тази тема е толкова прекрасна, че ние сме готови да практикуваме и изучаваме същото животи и животи наред. Не е така че: „О, прочел съм вече тази книга, нека да мина на следващата.” Ако навлизаме все по-навътре, ще ни се разкрият много нови нива на истина и раса. Може в един живот да виждаме само историята, а в следващия живот да видим Кришна; в трети живот – Радха-Кришна; в четвърти – Радха……
(из лекции Б.К.Тиртха Махарадж, 9 сентября 2005 года, Ахтополь)
Вам известен порядок книг, которых мы изучаем. Основное образование „Бхагавад Гита”. Какой средний уровень? „Шримад Бхагаватам” – тогда вы получаете диплом. А какова последипломная квалификация? Это „Чайтанйа Чаритамрита”. Есть что-то дальше? Да, это „бхакти Расамрита Синдху”. А еще выше? Затем „Уджвала Ниламани”. Высшие темы … запрещены. Пока вы не закончите свое обучение.
А и из „Бхагавата Махатмйа” мы научили, что если кто нибудь поймет целое сказание „Шримад Бхагаватам”, или услышит только одно слово из него, или даже только одну букву, одного звука – он может достичь совершенства. Так что мы можем продолжить с нашим чтением не прыгая так быстро на „Уджвала Ниламани”.
Из „Гиты” научаем основные знания. Душа есть, существует дхарма, отданность Богу самый высший принцип – основной минимум. Карма, перевоплощение, гуны – все это основные вещи. И так, из „Гиты” мы научаем, что есть Бог. Из „Бхагаватам” мы можем понять кто этот Бог. „Кришнасту бхагаван свайам” – сам КРИШНА Верховный Бог! И потом в пять раса-глав мы находим вступление к божественной любви. Потом из „Чайтанйа Чаритамрита” научаем какова жизнь преданного, как живут бхакты. А из „Бхакти Расамрита Синдху” мы понимаем природу раса. Все конкретнее и определеннее темы.
Конечно если у нас такое раса восприятие, даже в основных писаниях и в самых простых посланий мы найдем свою расу. Например в „Гите” есть стих, который в переводе гласит: „очищение существования необходимый шаг в духовным развитии.” Но как это на санскрит? „Бхаава самшудхи”. Это можно понимать и как существование, но в конце концов „бхаава” настроение которые ты испытываешь как чувство. Так что раса ЕСТЬ там. „Бхаава самшудхи” – очистить чувства наши к Богу, а не просто существование. Что такое „существование”? Оно ничего не значит в раса-теории!
А затем в „Уджвала Ниламани” не упоминается никакое перевоплощение, карма и так далее… Только природа божественной связи. Там рассказывается о несколько дюжин разных героев и героиней. Нет основных знаний. Поэтому рекомендуется постепенно изучать, чтобы мы могли правильно все понять.
Чтение, изучение книг помогает нам войти в нужном настроении. И понимая эти писания мы можем да научить что-то о божественной любви. Какое было качество их чувств, какое было качество их преданности – Рупы и Рагунатха. Через Рупа Госвами до нас достигает счастье, разданное Говиндой. А через Рагунатх может раскрыться это эзотеричное вступление в божественой любовной лилы.
Не имеет значение если мы это изучали раньше. Хорошо повторить. Повторение мать знания. Говорят что те, кто займутся возвышенными учениями прославляющими Бога и воспеванием его имени, они уже изучили все писания, посетили все святые места, совершили все жертвоприношения и т.д. Но… эта тема так прекрасна, что мы готовы практиковать и изучать то же самое во много жизней. Не значит что: „О, я уже эту книгу прочитал, пусть пройду на следующую.” Если мы входим поглубже, нам раскроются много новые уровни истины и раса. Может в одну жизнь мы видим только историю, в следующую жизнь увидим Кришну; в третью жизнь – Радху-Кришну; в четвертую – Радху……
Откъде произлиза страха? Основният източник на страха е невежеството; ако не познаваме, ако не усещаме хармоничността на съществуването, ние се боим какво ли ще се случи. Но се казва че „за отдадената душа няма страх”. Това означава, че саннйаси трябва да е напълно отдаден на целта. Иначе не би могъл да постигне безстрашие. Какво означава отдаване – да скочиш в скута на любящия Бог. И каквото и да дойде, да го приемеш с умиротворено сърце. Говорихме за това – когато слънцето, луната и звездите изпопадат от небето, а земята се раздели на парчета, въпреки това вярата ти трябва да остава непоклатима. Подобен тип безстрашие не е за начинаещите. То е единствено за онези, които се опитваме да следваме.
А как се постига такова безстрашие? Чрез пречистване на съществуването. Защото най-напред е съществуването, сат. Пречиствайки съществуването можем да дойдем до безстрашната позиция на чит, разбирането – как стоят нещата.
Трябва да има някакво развиване на духовно знание. Разбира се, не просто на празно и сухо знание, по-правилно е да го наречем мъдрост, духовна мъдрост. Защото човек може да се изгуби в познанието. Всяка една идея може да бъде подкрепена от писанията. Всяка! Каквото и да хванете, каквото и да ми кажете – то може да бъде подкрепено във Ведите. Точно както в Библията се казва: „Господ не съществува.” Това го пише в Библията! Как така, ще речете. Но ако прочетете изречението докрай, то гласи: „Господ не съществува – казва глупакът.” Така че не взимайте само половината цитат, вземете цялото послание. Развиването на знание трябва да води до добри резултати. По плодовете се съди за дървото. Затова ако някой каже: ‘Тази практика, този гуру или тази линия не са автентични” – макар плодовете да са много добри – тогава трябва да се приложи тази максима: че за дървото се съди по плодовете. Защото толкова често има критицизъм…
Тъй или инак, саннйаси трябва да развива знание за да дойде самият той до една по-непоклатима гледна точка, а също за да помогне на останалите, установявайки стандарта. А пречистването на съществуването е необходимо за да подкрепи реализациите си, да ги направи валидни. Защото ако чуваме красиво послание, но виждаме лоша практика, картината отново е непълна.
What is the origin of fear? The main source of fear is ignorance; if we do not know, do not feel the harmony of the existence, then we are afraid what’s going to happen. But it is said that “for a surrendered soul there is no fear”. That means that you should be very much surrendered to the goal. Otherwise you cannot achieve fearless position. What does it mean this surrendered position – that you just jump into the lap of the loving God. And whatever comes, you accept with a peaceful heart. We were discussing – when the stars and the moon and the sun are just falling off and the earth is moving apart, still your faith should be unshaken. That kind of fearlessness is not for the beginners. It is only for those, whom we try to follow.
And how to achieve this fearless position? By purification of the existence. Because first is existence, sat. By purifying the existence you can come to the fearless position of chit, understanding – how things are.
So there must be some cultivation of spiritual knowledge. Of course not an empty and dry knowledge simply, but rather we can say wisdom, spiritual wisdom. Because you can loose your way by knowledge. And you can support ANY idea from the scriptures. Any! Whatever you choose, whatever you tell me – you can support it from the Vedas. Just like in the Bible it is said: “God does not exist.” It’s written in the Bible! How is that, you say. But if you complete the sentence: “God does not exist – says the fool.” So don’t pick half of the sentences, but take the full message. Cultivation of knowledge should come to some good result. From the result you can judge the tree. Therefore if somebody says “Hey, this practice, or this guru, or this line is not bona fide” – all thought the fruits are very good – then this maxim should be applied: that from the fruit we can understand the tree. Criticism so many times is there….
Anyway, sannyasi should cultivate knowledge in order to come for himself to some more fixed point of view and also to help others by setting the standards. And purification of the existence is necessary to support the realizations, to validate so to say. Because if we hear a very nice message but we see a very bad practice, it’s again not a full picture.
(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 9 of September 2005, Ahtopol)
Whatever comes to us can be transformed. People do not suffer from the things that are coming to them, but from the way how they evaluate them.
We must cultivate our values and evaluation in such a way that we could take everything nice – whatever comes to us, we can take everything nice. I think this is an appropriate definition of progress – if we can accept the teachings coming to us more and more in a proper manner.
And progress should not be selfish. We should not collect our impressions only for ourselves. Or knowledge is not for our own sake, but it is there, we should collect these values for the sake of others. I was watching what people are doing on the sea-shore. Have you checked? People are just walking and collecting pebbles. Everybody is doing that! Somehow it is natural that you bow down and pick up something, try to find something. And when you SHARE this, when you give it to others, then the beauty starts to happen, then the exchange is coming.
So in the same way we collect the pebbles and the shells in our life. But we should not be selfish to keep everything for ourselves. Give to others. Whatever we achieve in our spiritual life, in our spiritual progress, we should use it for the service of others. Small or great – it doesn’t matter – use it for the sake and benefit of others.
If you have been washed away by a dark wave, start a shining wave! But of course what is a dark wave? Dark wave is coming from a dark Lord. And the bright wave is coming from a bright Goddess. So waves – either dark or bright – it doesn’t matter! They serve our benefit.
(B. K. Tírtha Mahárádzs leckéjéből, 2005. szeptember 9, Ahtopol)
Bármivel is találjuk szembe magunkat, az megváltoztatható. Az emberek nem attól szenvednek, ami éri őket, hanem ahogyan értékelik ezeket a dolgokat.
Ápoljuk az értékeket és álljunk pozitívan a dolgokhoz, bármi is történjen, fogadjuk pozitívan. Azt hiszem a fejlődés helyes definíciója az, ha egyre inkább képesek vagyunk elfogadni a tanítást, és mindezt a helyes hozzáállással tesszük.
És a fejlődés nem lehet önző. Tapasztalatainkat nem gyűjtögethetjük kizárólag saját magunknak. A tudás nem lehet öncélú, gyűjtögessük ezeket az értékeket mások javára. Néztem, hogy mit csinálnak az emberek a tengerparton. Megfigyeltétek már? Sétálnak és kavicsokat gyűjtenek. Mindenki ezt csinálja! Valahogy természetes, hogy lehajolsz és felszedsz valamit, megpróbálsz találni valamit. És amikor ezt megosztod, odaadod másoknak, akkor kezdődik a csoda, a változás.
Ugyanígy gyűjtögetjük a kavicsokat és kagylókat az életünk során. Nem lehetünk azonban olyan önzők, hogy mindezt megtartsuk magunknak. Adjatok másoknak. Bármit is érjünk el a lelki életben, a lelki fejlődésben, használjuk mások szolgálatában. Kicsi vagy nagy, nem számít, használjátok mások javára.
Ha elsöpört egy sötét hullám, indíts egy fénylő hullámot! Persze természetesen mi a sötét hullám? A sötét hullám a sötét Úrtól származik. És a világos hullám pedig a világos Úrnőtől. Tehát hullámok – legyen bár sötét, vagy világos – nem számít! A javunkat szolgálják.
(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 9 септември 2005, Ахтопол)
Каквото и да ни се случва, може да бъде трансформирано. Хората не страдат от нещата които ги сполитат, а от начина по който ги оценяват.
Нека развиваме ценностите и преценките си по такъв начин, че да сме способни да приемаме всичко добре – каквото и да идва към нас, да го приемаме добре. Считам, че това е една уместна дефиниция за развитие – да успяваме да приемаме уроците, които ни връхлитат по все по-правилен начин.
Но развитието не бива да бъде себично. Не трябва да запазваме впечатленията си само за себе си. Също и познанието не бива да пазим за себе си, но нека да събираме тези ценни съкровища заради другите. Наблюдавал съм какво правят людете на морския бряг. Вие заглеждали ли сте се? Навеждат се и събират камъчета. Всички го правят! Някак е естествено да се наведеш и да си вземеш нещо, да потърсиш нещо. А когато го СПОДЕЛИШ, когато го дадеш на другите, тогава се случва красотата, обменът.
По същия начин ние събираме камъчетата и мидичките в живота си. Но не бива да сме такива егоисти, че да ги пазим всичките за себе си. Дайте и на другите. Каквото и да сме постигнали в духовния си живот, в духовното си развитие, трябва да го използваме в служба на останалите. Дали е малко или голямо няма значение – използвайте го за доброто на другите.
Ако сте били отнесени от тъмна вълна, дайте начало на светла вълна! Разбира се, какво е тъмната вълна? Тъмната вълна идва от тъмния Бог. А сияйната вълна идва от сияйната Богиня. Така че какво значение има дали вълните са тъмни или светли? Те са за наше благо.
(из лекции Б.K.Тиртха Махарадж, 9 сентября 2005 года, Ахтополь)
Независимо что с нами случается, все возможно преобразить. Люди страдают не из за наступаещего, а из за того как они его оценивают. Мы должны развивать наши ценности и суждения таким образом чтобы все принимать хорошо – все что к нам приходит, мы можем хорошо воспринять. Я считаю это подходящей дефиницией развития – принимать уроки приходящие к нам все более правильным способом.
А еще развитие не должно быть эгоистичным. Мы не должны собирать наши впечатления только ради нас самих. Наше знание не для нас, но оно там, чтобы мы собирали эти ценности ради других. Я наблюдал что делают люди на морском берегу. Вы обращали внимания? Люди просто гуляют и собирают камешки. Каждый этим занимается! Людям присуще наклонится, поднять что-нибудь, попытаться найти что-то. А когда вы ПОДЕЛИТЕСЬ этом, когда вы отдадите другим, тогда начинается совершаться красота, тогда наступает обмен.
Так что тем же самым образом мы собираем камешки и раковины в нашей жизни. Но не должны быть эгоистами и задерживать все для себя. Отдавайте другим. Все достигнутое в нашей духовной жизни, в нашем духовном развитии, мы должны употреблять в службу других. Маленькое или большое – не имеет значение – применяйте в имени и на пользу других.
Допустим вы были смыты темной волной, дайте начало светлой волне! Но конечно что такое темная волна? Темная волна приходит от темного повелителя. А светлая волна приходит от светлой богине. Так что волны – темные или светлые – не имеют значения! Они приходят на наше благо.
Ако нещо, което вършиш като предано служене е прекалено лесно, обикновено това е твое желание. Ако трябва да пожертваш нещо, ако е трудно, ако се налага да се отдадеш на работа – тогава това е по-близко до божествената воля.
Но в това е въпросът: какви са критериите за преданото служене? Ако нещо е препоръчано от шастра, гуру, садху или Параматма. Това е единият критерий. А кой е вторият? Любовта, посветеността, която добавяме към служенето. Защото това служене е охарактеризирано, то е ПРЕДАНО служене. Трябва да присъства преданост, посветеност. Така че можем да резюмираме: двете характеристики на преданото служене са: че се намирам под инструкция и че я изпълнявам с цялото си сърце и душа. Ако имате тези два източника за консултация, тогава може да сте сигурни, че това е предано служене. Защото според нашите учители, дори изучаването на писанията НЕ Е предано служене, ако не е препоръчано от духовен учител. Доста е строго.
If something is very easy that you do as devotional service, usually this is your desire. If you have to sacrifice something, if it is difficult, if you have to surrender to a job – then it’s closer to the divine will.
But this is the question: what are the criteria for devotional service? If something is recommended by shastra, by guru, by sadhu or by Paramatma. This is one criteria. And what is the second criteria? Love, dedication that we add to the service. Because this service is a qualified service, this is DEVOTIONAL service. Devotion, dedication should be there. So we can summarize that the two qualities of devotional service are that I’m under instruction and I’m doing it with my full heart and soul. If you have these sources to consult, then you can be sure that this is devotional service. Because according to our teachers, even studying the shastras is NOT devotional service if it is not recommended by spiritual master. It’s quite strict.
