Archive for February 1st, 2010

Има два типа т.нар последователи или ученици – едните бездейно чакат гуру да им помогне, а другите дават своя принос. Това зависи и от гуру, защото учителите също биват различни типове. Някои гуру харесват да имат наоколо си пораснали и отговорни люде. Други обичат да са в компанията на зомби, неспособни да разсъждават, действащи единствено под изрична инструкция: „Премести си крака напред” – и едва тогава го правят! Така че всеки си намира своя гуру. Както и гуру намират своите последователи. „Птиците с еднакви пера се сбират в ята.”

Гуру дава началния импулс. Но той освен това е и вечен доброжелател. Той ВИНАГИ е готов да даде съвет. Защото в крайна сметка гуру не е личност, не е човешко същество; гуру е божествена функция. И тя никога няма да ви изостави! Ако веднъж сте се отдали на тази гуру-функция, тя никога няма да ви остави. Човекът може и да ви напусне, но божествената закрила няма да ви напусне.

Личното ми мнение е: не е достатъчно да има жив гуру и бездеен ученик. Ако обаче вашият гуру си е заминал, но вие сте много активни ученици – тогава ще знаете какво да правите! Само си представете, вашият Гурумахарадж се е нагърбил с трудностите цели десет години да ви учи да направите НЕЩО! Вложил е всичките си сили! После умира, заминава си… а вие казвате: „И какво да правя сега? Не зная…” Що за ученик е това?! Ако не знаете как да последвате напътствията на своя духовен учител, ако не УСЕЩАТЕ какво да направите – тогава това е твърде лоша диплома за вашия учител! За толкова дълго време той не е успял да ви научи на нищо! Най-добрата комбинация е катализиращ учител и активен ученик. Най-добрата!

Нужно е да бъдат разбрани някои основни принципи, например: „Трябва да действам под инструкция.” Общата инструкция всеки я има: да станем осъзнати за Кришна, да посветим живота си на божественото служене. Но са ни необходими специфичните напътствия как да го постигнем. Затова е много добре да се съветваме с него. Трябва да учим. Джентълменът казва по веднъж. Недейте да задавате на садху един и същи въпрос два пъти. Оскърбително е. То показва, че не сте внимавали.



There are two types of so to say followers or disciples: one who is waiting inactively for the guru to help and the other is contributing himself also. And it also depends on the gurus, because gurus are also different types. Some gurus like grown-up and responsible persons around themselves. Others like to be in the company of zombies, not able to think, working only under specific instructions: “Put your leg ahead” – and then you do! So everybody finds his or her own guru. And the gurus will also find their followers. “Birds of the same feather flock together.”

I consider the guru to give the initial push. But also he is an eternal well-wisher. He is ALWAYS there for consultation. Because finally guru is not a person, not a human being; guru is a divine function. And that never leaves you! If you have once surrendered to this guru-function, that never leaves you. May be the person leaves you, but the divine protection will never leave you.

This is my personal opinion: it’s not enough to have a living guru and very passive disciple. But if for example your Gurudev has passed away, but you are a very active disciple – then you will know what to do! Just imagine, your Gurumaharaj has taken all the trouble for ten years to train you to do SOMETHING! Invested all his energies! And then he dies, he goes… And you say: “Hey, what am I to do? I don’t know…” What a disciple is this! If you don’t know how to follow the instructions of your spiritual master, if you don’t FEEL what to do – that’s a very bad diploma of your spiritual master! He could not teach you for such a long time anything, what to do! Best combination is catalyzing guru and active disciple. Best!

Some basic principles should be understood, for example: “I should work under instruction.” But the general instruction everybody has: you should be Krishna conscious, you should devote your life to the divine service, but we need the specific instruction: how to do this? Therefore his consultation is very good. We should learn! A gentleman speaks only once. Don’t ask a sadhu second time the same question. This is offensive. That means, you didn’t pay attention.