Archives

Calendar

December 2009
M T W T F S S
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  



Archive for December 11th, 2009

(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 5 of September 2005, Ahtopol)
Lila Shuka was living for eight or nine hundred years, how can I tell his story? But – to put it short – he was a great lover. Therefore he must have had some Hungarian connection, or may be Bulgarian, because both Hungarians and Bulgarians are known as great lovers. But his love was again a little unusual. He was in love with a prostitute.
He was a very elevated young man, of good family, very bright, everything was perfect around him, but… this attachment to a prostitute was quite unusual. And you know, secret love is usually practiced in the dead of night. So one night he wanted to meet his love. But he was living on the one bank of the river and the lady was living on the other. At midnight there is no boat, so he had to swim. But especially in that night there was a big storm. So he went in the rain and the wind and the lightning to the river, urged by his love jumped into the water and tried to swim. But the waves were very high and although he was a good swimmer, he had to catch to a piece of wood in order to cross the water. At least he thought that this was a piece of wood… But it was a dead body swimming on the waves; he was just catching on the dead body in order to cross the river. Who would like to embrace a dead body during the night in a stormy river? It’s quite unusual, a? But he didn’t even recognized; by the help of this dead body he arrived on the other side. The house of the lady was fenced with high walls. So he had to cross the walls and in the dead of night he thought: “Hey, here is a bush climbing on the wall, I can take use of it and in this way I can cross the walls.” So he grabbed the trunk of this bush and began crossing the wall. At least he thought that this was a bush… although this was a great poisonous snake. But he did not recognized, because he was infatuated by the lady. Finally he came to the lady, entering the room: “O, my secret love will be fulfilled tonight!” The lady was very happy: “O, my lover has come!” But she was very gentle and elevated lady – although very simple practice, very simple living she had. She was spiritually elevated and started to instruct the man, first inquiring about the story; “What was happening to you, how is that in such a stormy night you come to me? How did you cross the river? How did you cross the wall?” He told whole the story and he was very delighted: “O, my queen is inquiring about the troubles I have taken for her. I’m her hero!” But when he finished the story, the lady said: “O my dear, you had taken so much trouble to achieve me, although I’m simply a prostitute. If you had taken the same troubles to achieve God…” And she was so powerful, that she converted the mind of the young man. And he started to become a mendicant – he renounced the world and started to become a devotee.
So, he became a wandering mendicant. But as he was a young men, desire did not finished in his heart. So next time he saw – only saw – a beautiful young lady. And again the desire arose in his heart. Then he said: “O, my eyes will pull me to hell! Better I pull them out.” So he blinded himself – on both eyes – and forcefully made himself to surrender more to Krishna. And he was always chanting the glories of the Lord. And he had one suffering, one pain in his heart – because he was living far away from Vrindavan and as a mendicant he started to go to Vrindavan – but now as he made himself blind “How shall I find the way?” And then he was crying and weeping and chanting and singing and… finally somebody came up to him. A small boy. He could not see, but he could hear. And he heard some melodious sound; the boy was playing a flute. And the boy asked: “Hey, why are you crying?” And he said: “You know, I’m blind, but I want to go to Vrindavan. I’m so far away! And nobody can help me.” Then the boy said: “I will lead you to Vrindavan. Just come with me, follow me.” And took him by the hand and led him to Vrindavan… And he was living his long life on the bank of the Radha Kund.
This is the story of Lila Shuka. We should be ready to sacrifice ourselves. Usually people are so ready to jump after their lovers, but at least we should give the same intensity of feelings to Krishna. Lila Shuka ki jay!


(B. K. Tírtha Mahárádzs leckéjéből, 2005. Szeptember 5, Ahtopol)
Nem is tudom hogyan kezdjek hozzá a történethez, hiszen Lílásuka nyolc- vagy kilencszáz évig élt. Hogy rövidre zárjuk, egy kiváló szerető volt. Ezért kellet, hogy legyen valamilyen magyar, vagy épp bulgár kapcsolata, mert mindkét nép arról híres, hogy nagyszerű szeretők. Az ő szeretete azonban kicsit szokatlan volt. Egy prostituált volt a szerelme. Előkelő származású fiatalember volt, jó családból, nagyon okos, és minden tökéletes volt körülötte, de… vonzalma a prostituálthoz igen szokatlan volt. És tudjátok a titkos szerelmet általában az éj leple alatt gyakorolják. Egy éjszaka tehát találkozni akart szeretőjével. Azonban ő a folyó egyik partján lakott a hölgy pedig a másikon. Éjfélkor nem jár hajó, kénytelen volt tehát úszni. Azon az éjszakán nagy vihar kerekedett. Elindult tehát a folyóhoz az esőben, szélben, villámlásban, a szerelemtől hajtva beleugrott a folyóba és megpróbált úszni, de óriási hullámokkal találta szembe magát és habár jó úszó volt, egy fadarabba kellett kapaszkodnia, hogy átjusson a túlsó partra. Legalább is az hitte, hogy egy fadarabba kapaszkodik… Igazából egy holttest úszott a hullámok hátán, és abba kapaszkodva szelte át a folyót. Ki szeretne ölelgetni egy holttestet az éjszaka közepén egy viharos folyóban? Nem egy szokványos dolog, így van? Ő azonban nem ismerete fel, és a holttest segítségével eljutott a túlsó partra. A hölgy háza magas fallal volt körbezárva. Át kellett tehát jutnia a falon, és az éjszaka közepén így gondolkodott: „Itt egy cserje mely a falra kapaszkodik, ha ezt használom, át tudok mászni a falon.” Elkapta tehát a növény törzsét és elkezdett átmászni a falon. Legalább is azt hitte, hogy egy cserje az amit fog… pedig egy mérgeskígyó volt az. Nem ismerte fel, annyira megszállottjává vált a hölgynek. Végül belépett a hölgy szobájába: „Ó ma beteljesül titkos szerelmem!” A hölgy nagyon boldog volt: „Eljött a szerelmem!” Habár nagyon egyszerűen élt mégis nagyon finom, előkelő hölgy volt. Lelkileg magas szinten állt és tanítani kezdte a férfit, először kikérdezte a történtekről: „Mi történt veled, hogyhogy ilyen viharos időbe eljöttél hozzám? Hogyan keltél át a folyón? Hogyan másztál át a falon?” A férfi pedig elmesélte az egész történetet és teljesen el volt ragadtatva: „Ó, a királynőmet érdekli milyen nehézségeket vállaltam érte. Én vagyok az ő hőse!” Amikor azonban befejezte a történetet a hölgy így szólt: „Kedvesem, oly sok nehézséget vállaltál, hogy elérj engem, habár én egy egyszerű prostituált vagyok. Ha ugyanilyen nehézségeket vállaltál volna, hogy elérd Istent…” Olyan erős volt, hogy megváltozatta a fiatalember gondolkodását aki kolduló szerzetes lett, lemondott a világról és elkezdett bhaktává válni.
Vándor szerzetessé vált tehát. Mivel azonban fiatal volt még, a szívében lévő vágyak nem szűntek meg. Legközelebb amikor meglátott – épp csak meglátott – egy gyönyörű fiatal hölgyet a vágyak újra feléledtek a szívében. Akkor így szólt: „A szemeim fognak a pokolra juttatni engem! Jobb ha megválok tőlük.” Megvakította tehát magát mindkét szemére, és erőszakkal kényszerítette magát, hogy még jobban meghódoljon Krsna előtt. Mindig az Úr dicsőségét zengte. Egyvalami miatt azonban fájdalom volt a szívében – mivel messze élt Vrndávantól vándorszerzetesként elindult oda – most, hogy megvakította magát „Hogyan fogom megtalálni az utat?”. Sírt-rítt, énekelt és mantrázott és… végül valaki odament hozzá. Egy kisfiú. Nem látta, de hallotta. És a fiú egy dallamot játszott fuvoláján. A fiú megkérdezte: „Hé, te meg miért sírsz?” Ő pedig így válaszolt: „Tudod, vak vagyok, de szeretnék Vrndávanba menni. Oly messze vagyok onnan, és senki nem tud segíteni.” A fiú pedig így válaszolt: „Majd én elvezetlek Vrndávanba. Gyere csak, kövess engem.” Megfogta a kezét és elvezette Vrndávanba… Hosszú életet élt meg a Rádhá-kund partján.
Ez Lílásuka története. Készen kell állnunk feláldozni önmagunkat. Az emberek általában teljes mértékben készek a szeretőjük után ugrani, de legalább ilyen intenzív érzésekkel kell fordulnunk Krsna felé. Lílásuka ki dzsáj!


(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 5 септември 2005, Ахтопол)
Лила Шука живял 800-900 години, тъй че как бих могъл да разкажа историята му? Но – да го кажем съвсем накратко – той бил голям любовник. Сигурно е имал някакво родство я с унгарците, я с българите, защото и едните и другите са известни като големи любовници. Но неговата любов била малко необичайна; той бил влюбен в една проститутка. Бил много възвишен млад мъж, от добро семейство, умен, съвършен във всичко… само тази привързаност към проститутката била неразбираема. И както знаете, тайната любов обикновено се практикува в тъмнината на нощта. И така една нощ Лила Шука закопнял да види любимата си. Но той живеел на единия бряг на реката, а дамата живеела на другия бряг. Посред нощ лодки няма, тъй че трябвало да плува. А точно тази нощ имало страшна буря. И той навлязъл всред дъжда, вятъра и светкавиците в реката, хвърлил се във водите тласкан от любовта си и се опитал да плува. Но вълните били много високи и макар да бил добър плувец, наложило се да се хване за едно парче дърво та да успее да пресече реката. Или поне той си мислел, че това е парче дърво… Всъщност бил труп, плаващ по вълните, но той се хванал за него за да преплува водата. Кой би поискал да прегръща мъртво тяло посред нощ всред бурната река? Доста е необичайно, а? Но той дори не разбрал какво е и с негова помощ стигнал до отсрещния бряг. Къщата на жената била оградена с високи стени. Той трябвало да ги премине и в мрака на нощта си помислил: „Я, тук има един пълзящ храст, който се катери по дувара, мога с негова помощ да се изкача.” Лила Шука се хванал за ствола на храста и започнал прекатерва оградата Или поне той си мислел, че това е храст… макар всъщност да била огромна отровна змия. Но той изобщо и не забелязал това, защото бил запленен от жената. Най-сетне стигнал при нея, влязъл в стаята и си рекъл: „О, сега тайната ми любов ще се осъществи!” Жената също била много щастлива: „О, моят любим дойде!” Но тя била много фина и възвишена, макар начинът й на живот и практиките й да били съвсем прости. Била духовно извисена и започнала да го напътства, като най-напред го разпитала за цялата история: „Какво стана с теб, как тъй дойде при мен в такава бурна нощ? Как прекоси реката? Как прескочи стената?” Той й разказал всичко и бил много щастлив: „О, моята кралица иска да узнае за всички трудности, които преодолях заради нея. Аз съм нейният герой!” Но когато приключил с разказа, жената казала: „Любими мой, преодолял си толкова опасности за да стигнеш до мен, макар да съм просто една проститутка. Да беше се нагърбил със същите трудности в търсене на Бога…” И толкова много сила имало в нея, че тя преобърнала ума на младия човек. И той станал просяк – отрекъл се от света и се отдал на Бога.
Лила Шука станал просещ скитник. Но тъй като бил млад мъж, сърцето му още било пълно с желание.Веднъж той зърнал – просто зърнал – една красива девойка. И отново сърцето му пламнало в страст. Тогава си рекъл: „О, очите ми ще ме завлекат в ада! По-добре да ги извадя!” И тъй, той ослепил и двете си очи и насила се принудил още по-силно да се отдаде на Кришна. Той неспирно възпявал славата а Бога. Но имал една болка, една мъка в сърцето си – понеже живеел далеч от Вриндавана и като скитащ просяк бил тръгнал към нея –сега когато се бил ослепил се чудел: „Как ще намеря пътя?!” И тогава докато плачел и ридаел и мантрувал и пеел… най-сетне някой дошъл при него. Едно малко момче. Той не го виждал, но го чул. Чул нежна мелодия; момчето свирело на флейта. Сетне то запитало: „Хей, защо плачеш?” А той отвърнал: Виждаш ли, сляп съм, пък искам да стигна до Вриндавана. Толкова съм далеч! Няма кой да ми помогне…” Тогава момчето казало: „Аз ще те заведа във Вриндавана; ела с мен, последвай ме.” И го хванало за ръка, и го отвело във Вриндавана… И той изживял своя дълъг живот по бреговете на Радха Кунда.
Това е историята на Лила Шука. Нека сме готови да пожертваме себе си. Обикновено людете са готови да се хвърлят във всичко заради своите любими, но нека поне същия интензитет на чувствата си да отдадем на Кришна. Лила Шука ки джай!