Archives

Calendar

November 2009
M T W T F S S
« Oct   Dec »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  



Archive for November 27th, 2009

(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 5 of September 2005, Ahtopol)

“Suta says: “Perceiving the extraordinary devotion in the minds of His devotees, the Lord, who likes His devotees so much, entered the sinless hearts of them.” Because Krishna is present in the stories of the “Bhagavatam” Though He disappeared when back to His own realm, but remained here as “Bhagavatam” incarnate. But this is not the only place where we should search for Shri Krishna, Reality the Beautiful. Because He is residing in the pure hearts of the pure devotees. So wherever Krishna perceives extraordinary devotion, He comes there, enters there – but only the sinless hearts of the devotees. Therefore the heart must be purified. Even if we have a little devotion, the hearts should be purified – because in this way devotion could grow and Krishna can enter more easily. There is only one invitation for Krishna and that is the pure heart, the pure intention.
Sometimes the heart is captured by different tendencies like bhoga, gyana, vairagya – desire for selfish enjoyment, or sense of knowledge, or the false renunciation. But all these elements make the heart very hard. And Krishna cannot enter a hard heart. It is said that He is just like a stealthy thief. When you leave your door just a little open, He enters. Puts the foot first and you cannot close the door. You try, you try, but you cannot. And sometimes – like father like son – the devotees also apply the same method. I heard of one Sankirtan-devotee, he was selling magazines, and whenever somebody opens the door, first he put inside the leg! So that nobody could close the door at him… I’m sure he had taken the example of Krishna.
But He resides in the pure heart, so we should try to purify our hearts as much as possible. And we all know that the best way of purifying the heart is chanting the mahamantra, the Holly Name. But not as an artificial or superficial routine… but as some real prayer. When you are drown in the ocean, then you cry out for help. Immediately you start to pray from your heart. Then this is not artificial. When you feel so secure on the shore, so safe – “a, ksh ksh…” But when you are really in trouble you can say: “Krish na!” Or you can cry out loud!
It is said that the denizens of Vaikuntha, as well as devotees like Uddhava, were present at the assembly with the object of listening to the story of “Bhagavatam”. They forgot all about their body, dwelling and even their own self.  This is the method of listening to a divine discourse. For the attention that we should pay to the divine topics one story is quoted. I think I had told you already this story, but it’s always good to remember. Once Rupa Gosvami was giving a lecture and the people were paying much attention to his words. And you know, at that time they were giving so much attention and they were living with the story so much, that almost they could feel what’s going on in the lecture. Rupa Gosvami was quoting the “Ramayana”, he was talking about the devotion of Hanuman. And you know, Hanuman is very famous for different services to Ram; Rupa Gosvami was mentioning the story when he was jumping over the ocean to Lanka. And when he said: “And then Hanuman was JUMPING through the ocean…” then one person from the audience was living in the story so much, that he was jumping immediately! Don’t jump, stay at your places! So he took the mood of Hanuman, he took the mood of the lecturer. And actually this is the way to ENTER into the mood – when we come together so much, so intensively, that even the words will generate movements, feelings from you.
So those, present at the assembly forgot about everything, even themselves.


(B.K.Tírtha Mahárádzs leckéjéből, 2005 szeptember 5, Ahtopol)
Szúta így szólt: „Felismervén a bhaktái elméjében megnyilvánuló rendkívüli odaadást, az Úr, aki oly nagyon szereti bhaktáit, megjelenik bűntelen szívükben.” Krsna jelen van a Bhágavatam történeteiben. Habár eltűnt, amikor visszatért saját hajlékára, mégis itt maradt, mint a Bhágavatam inkarnáció. Azonban nem ez az egyetlen hely ahol Srí Krsna, a Gyönyörű Valóság után kutathatunk. Mert ott lakozik a tiszta bhakták tiszta szívében. Így hát bárhol is tapasztalja Krsna ezt a rendkívüli odaadást, ott megjelenik, de csakis a bhakták bűntelen szívében. Tisztítsuk meg hát a szívünket. Még ha csekély is az odaadásunk, tisztítsuk meg a szívünket, mert ily módon odaadásunk növekszik, és megkönnyítjük Krsna eljövetelét. A meghívó pedig a tiszta szív, a tiszta szándék.
Néha a szívet különféle dolgok tartják rabságban, mint például a bhóga, gjána, vairágja – az önös élvezet utáni vágy, tudás utáni vágy, vagy a hamis lemondás. Mindezek a dolgok azonban megkeményítik a szívet. Krsna pedig nem tud behatolni a megkeményedett szívbe. Olyan, mint egy besurranó tolvaj. Amikor csak egy résnyire nyitva hagyod az ajtót, besurran. Először bedugja a lábát, és akkor már nem tudod becsukni az ajtót. Próbálkozol, próbálkozol, de nem megy. És néha – amilyen az apa olyan a fiú is – a bhakták is ugyan ezt a módszert alkalmazzák. Hallottam egy szankírtanos bhaktáról aki folyóiratokat árult, és amikor valaki kinyitotta az ajtót, először bedugta a lábát! Így senki sem tudta rácsapni az ajtót… Biztos vagyok benne, hogy Krsna példáját követte.
Krsna azonban a tiszta szívekben lakozik, meg kell próbálnunk tehát mindent, hogy megtisztítsuk a szívünket. És mindannyian tudjuk, hogy a legjobb módszer erre a Szent Név zengése. De nem úgy, mint egy mesterséges, felszínes gyakorlat… hanem mint egy igazi fohász. Amikor az óceán mélyén vagy, kiáltasz a segítségért. Azonnal szívből kezdesz fohászkodni. Az akkor nem mesterséges. Amikor biztonságban érzed magad a parton: „ks, ks”. Amikor azonban tényleg bajban vagy ki tudod mondani: „Krs na!” Tudsz hangosan kiabálni!
Úgy mondják a Vaikuntha lakói, éppúgy, mint az olyan bhakták mint például Uddhava, jelen voltak a Bhágavatam elbeszélésekor. Megfeledkeztek a testükről, lakhelyükről, sőt még saját magukról is. Ez a módja a lelki témák hallgatásának. Ezzel kapcsolatosan egy történetet szoktak idézni. Az hiszem már elmondtam nektek, de mindig jó emlékezni rá. Egyszer Rúpa Gószvámí leckét tartott és az emberek nagy figyelemmel hallgatták. És tudjátok azokban az időkben az azt jelentette, hogy szinte benne éltek ők is a történetben. Rúpa Gószvámí a Rámájanából idézett, Hanumán odaadásáról beszélt. Tudjátok jól, hogy Hanumán híres Rámának végzett különféle szolgálatairól. Rúpa Gószvámí arról a történetről beszélt, amikor átugrotta az óceánt egészen Lankáig. És amikor ahhoz a részhez ért: „És akkor Hanumán ÁTUGORTA az óceánt…” egy személy a hallgatóságból annyira beleélte magát, hogy felugrott! Ti most ne ugorjatok, maradjatok a helyeteken! Tehát átvette Hanumán hangulatát, a lecke hangulatát. És ez az a mód ahogyan BEBOCSÁJTÁST NYERHETÜNK a hangulatba, amikor olyan intenzív a társulás, hogy már a szavak is mozdulatokra serkentenek, érzéseket ébresztenek bennetek.
Azok tehát akik jelen voltak a hallgatóságban mindenről megfelejtkeztek, még saját magukról is.


(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 5 септември 2005, Ахтопол)
Сута казва: „Виждайки изключителната преданост в сърцата на Своите бхакти, Богът който толкова много ги обича, влиза в безгрешните им сърца.” Защото Кришна присъства в историите на „Бхагаватам”. Макар да изчезва, връщайки се в Своето царство, Той въпреки всичко остава тук като самия „Бхагаватам”. Но това не е единственото място, където трябва да търсим Шри Кришна, Красивата Реалност. Защото Той обитава и чистите сърца на чистите предани. Където и да види необикновена преданост, Кришна идва и влиза там – но единствено в безгрешните сърца на бхактите. Затова сърцето трябва да се пречиства. Дори мъничко преданост да имаме, нека пречистваме сърцето си – защото тогава предаността ще избуи, а Кришна ще влезе с лекота. Едно-единствено нещо привлича Кришна и това е чистото сърце, чистият стремеж.
Понякога сърцето е пленено от различни наклонности такива като бхога, гйана, вайрагйа – желанието за себично наслаждение, или усещането че притежаваш знание, или фалшивото отречение. Но всички тези елементи правят сърцето много твърдо. А Кришна не може да влезе в твърдо сърце. Казват, че Той е досущ като един потаен крадец. Оставите ли вратата си дори мъничко открехната – Той влиза. Най-напред си пъха крака, така че да не можете да затворите вратата. Опитвате, опитвате, но не става. И понякога – какъвто бащата такъв и синът – бхактите прилагат същия метод. Чух за един санкиртан-преданоотдаден, който продавал списания; и само щом някой му отворел вратата, той веднага слагал крак вътре. За да не може никой да му затвори под носа… Сигурен съм, че е научил това от Кришна.
Но Той обитава в чистите сърца, затова трябва да се стремим да пречистваме сърцата си колкото е възможно повече. И всички знаем, че най-добрият метод за пречистване на сърцето е възпяването на махамантрата, на Святото Име. Но не като някакво изкуствено или повърхностно ежедневие… а като истинска молитва. Когато се давиш в океана, тогава викаш за помощ и веднага започваш да се молиш от дълбините на сърцето си. Тогава не е изкуствено. Ако се чувстваш на сигурно на брега – „а, кш кш…” Но когато наистина си в беда, ще кажеш „Криш на!” Или ще заплачеш силно!
Казват, че жителите на Вайкунтха и бхакти като Уддхава присъстват там, където се чете историята на „Бхагаватам”. Те забравят всичко свързано с тялото и обиталището си, забравят дори самите себе си. Този е начинът да се слуша една божествена беседа. За това какво внимание трябва да се отделя на божествените теми се разказва една случка. Мисля, че вече съм ви я споменавал, но винаги е добре да си я припомним. Веднъж Рупа Госвами давал лекция и людете слушали с голямо внимание словата му. Те толкова много се били заслушали, дотолкова вече живеели в историята, че почти чувствали какво се случва. Рупа Госвами говорел от „Рамаяна”, разказвал за предаността на Хануман. Както знаете, Хануман е известен с различните си видове служене към Рам; а Рупа Госвами разказвал историята, в която той прескача океана към Ланка. И тъкмо когато казвал: „И тогава Хануман СКОЧИЛ през океана…” един човек сред слушателите толкова се бил вживял в историята, че незабавно скочил! Моля ви, не скачайте, останете по местата си! Но той приел настроението на Хануман, приел настроението на лектора. И всъщност това е начинът да се ВЛЕЗЕ в настроението – когато срещата ни е толкова интензивна, че дори самите думи пораждат у вас раздвижване, чувства.
И така, онези които присъствали забравили всичко, дори самите себе си.