Archives

Calendar

November 2009
M T W T F S S
« Oct   Dec »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  



Archive for November 20th, 2009

(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 5 of September 2005, Ahtopol)
What is the end of the sufferings of a human being? It’s taking birth. You agree? Yes and no. If we take material birth – it’s not a happy story. But if we take a spiritual birth, then it’s very, very beautiful moment. How to start a new spiritual life? How to end the sufferings of human existence?
This is only a very basic starting point in our spiritual practices. But actually the main goal of Bhakti is to be connected all the time to the Supreme. We had learned that the ideal of Bhakti Yoga is not to get liberation, but to be connected all the time. In this way this is a higher goal than average religious goals and ideals. Our tradition also teaches how to reach, how to achieve that goal, that perfection. Perfection means that you become a master. Master of life, master of your senses, master of your feelings. That you gain control over yourself and then… you loose control over yourself. Like when Krishna just lost Himself in the ocean of “Bhagavatam”. We should also loose ourselves in devotional practices. So first control; then you can loose everything!
And to become master like this, first you should become a disciple. Without becoming a servant you cannot be a lord. We have served ourselves for such a long time. Let’s start to serve somebody else. Let’s start the divine service. And this is what we learn from the devotees. This is what we try to follow in the good examples. Therefore we take the shishya-abhiman. Shishya-abhiman is the disposition of a disciple, of a servant. Shishya means such a person, who lets himself or herself to be instructed. This is the shishya-abhiman – give me guidance, give me help.
There is the guru-abhiman also. Guru-abhiman is a very special type of pride, so to say: “Yes, I will give service to you!” So what we try to learn from guru? His service mood. Don’t imitate this, but try to follow the intensity in your life. In this way you can improve your life very much.
Many people think that to be a sannyasi or guru – this is the most glorious position in life. Once there was a family man and he had a good friend – sannyasi. They were travelling together, visiting one ashram. And this family man thought: “O, to be a sannyasi it’s very good position. Everybody pays respect, everybody gives him the flower-garland. To be a sannyas – this is a good goal!” Then they arrived to the temple and everything happened according to the scenario: sannyasi got the flower-garland, he was seated on an elevated place, everybody was just praying very humbly and taking the nectar that was emanating from the lips of the master. After the lecture everybody was running with great plates and bringing tones of prasadam to him. But then started the bitter part. People started to come with their problems. And our friend – the family man – was sitting in the same room. The hours were passing by, people were coming with the problems, so they were offering the bitter garlands also, they were offering tones of problems also. At ten o’clock our friend started to feel tired. He began to roll out his sleeping bag; but even that did not helped, people did not go away. So at two o’clock in the morning the last visitor went home and then our swami could take some little rest. When they were returning back from this temple, they were talking on the way. And our friend told: “So far I wanted to become a sannyasi. But now I don’t want to become that. I thought that it was a good position, but now I better remain with my family.”
So, to become a master, first we should become servants. And we should think in a traditional way, but sometimes we should act in unusual way. Just like Shrila Shridhara Maharaj says: “I’m not a form-maker, I’m a form-breaker!”
Because there are different types of vision about the spiritual master. For example there is the orthodox way; one is the despotic guru – always sitting on a big throne and always very heavy, unshakable – you can tremble in front of your spiritual master. This is the classical. There is reform gurus also, who come closer to the disciples. Sometimes they get off the highly elevated vyasasan and act as simple human beings. Then there are the manager type, who gives business advice to the disciples and engages them in different activities. And then there are the helper types, the inspirators. If the disciple comes with an idea of service, guru just gives wings to him – yes, you go like this, do like this!
So as there are different types of gurus, there are different types of disciples also. Usually the despotic guru invites despotic disciples. And the main concern of a despotic disciple will be: “How BIG vyasasan to carry into de temple?” But sometimes missing the point… So we should not become despotic disciples and we should not become despotic gurus.
And then there is the stupid disciple, who worships the spiritual master very nicely, but keeps the picture of the guru on the shelf upside-down.  Most probably this is coming from his ecstasies… So don’t be fanatic, don’t be despotic or don’t be stupid. Be simple, gentle human beings. Be a reform disciples. Reform in such a sense that try to catch the essence, don’t remain on the surface, on the formalities.


(B. K. Tírtha Mahárádzs leckéjéből, 2005. szeptember 5, Ahtopol)
Mi az emberi lény szenvedésének vége? A születés. Egyetértetek? Igen és nem. Az anyagi születés nem egy boldog történet. A lelki születés azonban egy csodaszép pillanat. Hogyan kezdjünk egy új lelki életet? Hogyan vessünk véget az emberi lét szenvedéseinek? Ez egy alap kiindulási pont lelki gyakorlatainkban. De a bhakti fő célja valójában az, hogy mindig kapcsolatban legyünk a Legfelsőbbel. Megtanultuk, hogy a bhakti jóga eszménye nem a felszabadulás, hanem az állandó kapcsolat. Ezért tehát ez egy magasabb cél, mint az általános vallásos célok és eszmények. A tradíció pedig megtanít arra is, hogy hogyan érjük el ezt a célt, ezt a fajta tökéletességet. A tökéletesség azt jelenti, hogy mesterré vársz. Az élet mesterévé, érzékeid és érzéseid mesterévé. Képes leszel uralkodni magadon, és aztán… elveszíted a kontrollt. Mint amikor Krsna elveszítette Magát a Bhágavatam óceánjában. Veszítsük hát el mi is magunkat az odaadó gyakorlatokban. Először tehát érjük el a kontrollt, aztán veszítsük el!
Ahhoz pedig, hogy mesterekké válhassunk, először tanítványokká kell válnunk. Anélkül, hogy szolgává válnál, nem lehetsz úr. Oly soká szolgáltuk már magunkat. Kezdjünk el másokat szolgálni. Kezdjük el az odaadó szolgálatot. Ezért elfogadjuk a sisja-abhimánát. A sisja-abhimána a tanítvány, a szolga természete. Sisja olyan személyt jelent, aki hagyja magát oktatni. Ezt jelenti a sisja-abhimána – adj nekem útmutatást, adj nekem segítséget.
Van guru-abhimána is. A guru-abhimána a büszkeség egy nagyon speciális formája: „Igen, adok neked szolgálatot!” Mit szeretnénk tanulni a gurutól? A szolgáló mentalitást. Ne utánozd ezt, hanem próbáld ezzel az intenzitással élni az életed. Ily módon sokat javíthatunk az életünk minőségén.
Sokan azt gondolják, hogy szannjászínak, vagy gurunak lenni a legdicsőbb helyzet az életben. Volt egyszer egy családos ember, akinek volt egy szannjászí jóbarátja. Együtt utaztak meglátogatni egy ásramot. És a családos ember így gondolkodott: „Szannjászínak lenni nagyon jó helyzet. Mindenki tisztel, virágfüzéreket kapsz. Szannjászínak lenni, ez egy jó cél!” Megérkeztek a templomba és minden a megszokott forgatókönyv szerint zajlott: a szannjászí megkapta a virágfüzért, kiemelt helyre ültették, mindenki alázatosan fohászkodott és a mester ajkairól áradó nektárt itták. A lecke után mindenki hatalmas tányérokkal rohamozta meg és tonnányi praszádamot szolgáltak fel neki. Azután következett a dolog keserűbb része. Jöttek az emberek a problémáikkal. És a barátunk – a családos ember – ugyan abban a szobában ült. Órák teltek el és az emberek egyre csak jöttek a problémáikkal, felajánlották tehát a keserű füzéreket is, a problémákból is tonnányit ajánlottak fel. Tíz órakor a barátunk kezdett fáradni. Kigurította hát a hálózsákját, de még ez sem segített, az emberek csak nem akartak távozni. Hajnali kettőkor aztán az utolsó látogató is hazament és a szvámí végre pihenhetett egy kicsi. Úton hazafelé beszélgetni kezdtek. És a barátunk így szólt: „Eddig szannjászí szerettem volna lenni. De most már nem szeretnék. Azt gondoltam az egy jó helyzet, de most inkább maradok a családommal.”
Ahhoz, hogy mesterekké váljunk, először tehát szolgákká kell válnunk. És a hagyományokhoz hűen kell gondolkodnunk, de néha szokatlan módon kell cselekednünk. Mint ahogyan Sríla Srídhar Mahárádzs mondja: „Nem forma-követő vagyok, hanem forma-bontó!”
Sokféle a látásmód a lelki tanítómesterrel kapcsolatban. Itt van például az ortodox mód; a despota guru – mindig nagy trónuson ül, nagyon kemény, rendíthetetlen, reszketsz előtte. Ez a klasszikus. Vannak azonban reform guruk is, akik közelebb mennek a tanítványokhoz. Néha még az igen magas vjászászanáról is leszállnak, és egyszerű emberi lényként viselkednek. Aztán ott van a menedzser típus, aki üzleti tanácsokat ad tanítványainak, és különféle tevékenységekkel foglalja le őket. Aztán pedig ott a segítő típus, a lelkesítő. Ha a tanítvány egy szolgálat ötletével áll elő, a guru szárnyakad ad neki, igen csináld, tégy így!
Ahogy tehát a guruk különfélék, a tanítványok is eltérőek. A despota guru a despota tanítványokat vonzza. És egy despota tanítvány legnagyobb aggodalma az, hogy mekkora vjászászanát állítson vajon a templomba. De néha elvész a lényeg… Ne váljunk tehát despota tanítványokká, sem despota gurukká.
Aztán ott az ostoba tanítvány, aki nagyon szépen szolgálja mesterét, de fejjel lefelé tartja a guru képét a polcon. Valószínűleg extázisa okozza ezt… Ne legyetek tehát fanatikusak, despoták, vagy ostobák. Legyetek egyszerű, szelíd emberi lények. Legyetek reformista tanítványok. Reformisták abban az értelemben, hogy próbáljátok meg a lényeget megragadni, ne maradjatok a felszínen, a formalitások talaján.
*az abhimána szó büszkeséget, önbizalmat jelent


(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 5 септември 2005, Ахтопол)
Къде свършват страданията на човешкото същество? При раждането. Съгласни ли сте? И да, и не. Защото материалното раждане не е кой знае какво щастие. Но духовното раждане е красив, много красив миг. Как можем да започнем нов духовен живот? Как да приключим със страданията на човешкото съществуване? Този въпрос е съвсем базисна, отправна точка в духовните практики. Защото всъщност основната цел на Бхакти е да бъдем свързани през цялото време с Върховния Бог. Научили сме, че идеалът в Бхакти Йога не е да постигнем освобождение, а през цялото време да бъдем свързани. Това е една по-висша цел от обикновените религиозни цели и идеали. Нашата традиция ни учи и как да постигнем тази цел, това съвършенство. Съвършенство означава майсторско овладяване. Овладяване на живота, овладяване на сетивата, овладяване на чувствата. Да добиеш контрол над самия себе си… а после да го изгубиш. Както Кришна, който изгубил себе си в океана на „Бхагаватам”; тъй и ние трябва да потънем, да се изгубим в преданите практики. Най-напред се овладейте; а сетне изгубете всичко!
А за да бъдеш такъв майстор, най-напред трябва да станеш ученик. Не станеш ли слуга няма как да бъдеш господар. Толкова дълго сме слугували на себе си. Нека започнем да служим на някой друг. Да започнем божествено служене. На това ни учат бхактите. Това се опитваме да следваме в добрия пример. Затова приемаме шишйа-абхиман. Шишйа-абхиман е настроението на ученици, на слуги. Шишйа означава такъв човек, който позволява да бъде напътстван. Това е шишйа-абхиман – напътствай ме, помогни ми.
Съществува и гуру-абхиман. Гуру-абхиман е специален тип гордост, така да се каже: „Давам ти служене”. Тъй че какво се стремим да научим от гуру? Неговото настроение на служене. Не се опитвайте да го имитирате, постарайте се да постигнете същата интензивност в живота си и по такъв начин да го подобрите.
Мнозина си мислят, че да бъдеш саннйаси или гуру е най-славната позиция в живота. Имало веднъж един семеен човек, който имал добър приятел – саннйаси. Те пътували заедно към някакъв ашрам. И семейният си мислел: „О, да си саннйаси е много добра позиция. Всички го уважават, всички му поднасят цветни гирлянди. Да станеш саннйаси е добра цел.” Сетне пристигнали в храма и всичко се случило според сценария: саннйаси получил цветния гирлянд, поканили го да седне на висок трон, всички много смирено се молели и попивали нектара, който се леел от устните на учителя. След лекцията се разтичали с големи чинни да му носят тонове прасадам. Но после започнала горчивата част. Людете започнали да идват с проблемите си. А нашия приятел – семейния – седял в същата стая. Часовете минавали, хората се нижели един след друг; те поднасяли и горчиви гирлянди, и тонове грижи. Към десет вечерта нашия приятел вече бил капнал. Започнал да развива спалния си чувал, но дори това не помогнало, людете не си тръгвали. В два часа сутринта и последният посетител вече си отишъл вкъщи и свами най-сетне могъл малко да си почине. На връщане от храма двамата разговаряли и нашият приятел казал: „Досега мечтаех да стана саннйас. Но вече не. Мислех си че това е завидна позиция, но по-добре да остана при семейството си.”
Тъй че за да бъдем учители, най-напред трябва да сме слуги. И е хубаво да мислим по традиционен начин, но понякога се налага да действаме по необикновен. Както Шрила Шридхара Махарадж казва: „Аз не създавам форми, аз ги руша!”
Защото съществуват различни типове визии за духовния учител. Например има ортодоксален подход: деспотичният гуру винаги седи на издигнат трон, винаги е много строг и непреклонен – можете да треперите пред духовния си учител. Това е класическият вариант. Има и гуру- реформатор, който се сближава повече с ученика. Понякога той слиза от високия си вйасасан и се държи като обикновено човешко същество. Има и гуру тип мениджър, който дава бизнес-съвети на учениците си и ги заема в различни дейности. Има и гуру помощник, вдъхновител. Ако ученикът дойде с идея за някакво служене, гуру му дава криле – действай, направи го!
И както има различни видове гуру, има и различни видове ученици. Обикновено деспотичния гуру привлича около себе си деспотични ученици. Основната грижа на деспотичния ученик ще е: „Колко ГОЛЯМ вйасасан може да мине през вратата на храма?” Но те обикновено пропускат самия смисъл… Затова не бива да ставаме деспотични ученици, нито деспотични гуру.
Има и глупав ученик, който уж много почита своя духовен учител, но държи снимката му на рафта наопъки. Това най-вероятно се дължи на екстаза му… Тъй че не бъдете фанатични, не бъдете деспотични, не бъдете и глупави. Бъдете простосърдечни, нежни човешки същества. Бъдете ученици-реформатори. Реформатори в такъв смисъл, че да опитвате да доловите същината вместо да оставате на повърхността, във формалностите.