Archives

Calendar

November 2009
M T W T F S S
« Oct   Dec »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  



Archive for November 6th, 2009

(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 4 of September 2005, Ahtopol)
When Shuka started to tell “Bhagavatam” to Parikshit, all the demigods arrived with the pot of nectar. The demigods paid respect to Shuka and said: “Accepting this nectar, please give us in exchange the nectar of your discourse. We give you the nectar of immortality and you give us the nectar of Krishna talks, Krishna-katha. But Shuka started to think: “The nectar of the gods cannot be compared to the nectar of the “Bhagavatam”! This is just like a piece of glass compared to a precious gem!” So he was laughing at god’s offer. He did not give the exposition of the holly scripture to the demigods, because this is reserved only for the devotees.
We should pay attention not only in the talks of the “Bhagavatam”, or not only on the lectures, but all the time we should pay attention to the divine topics. Because finally the goal is that our whole consciousness and existence is just surcharged with divinity. If we start the process with a listening capacity, then miracles start to happen. If you distinguish between the topics that you want to listen to and you choose only the best things, only the nectar, then you will be fulfilled, filled up with nectar. If there are some topics which are not so nice to taste, we should discriminate whether to listen to or not, whether to pay attention or not. Just like the sages; the offer was quite a good offer, because you could get the amrit, the nectar of immortality. But they consider it to be very insignificant compared to the “Shrimad Bhagavatam”. Why? Because they could understand that there is something beyond immortality. What is there beyond immortality? There is a life! Real life begins, progressive life begins after immortality.
Therefore we can say that devotional topics are just like nectar for that reason, for that purpose – progressive immortality! Because immortality can be a kind of zero point. But from devotional point of view this should be progressive, ever-increasing. We should pay attention to the best topics; and as “Shrimad Bhagavatam” is dealing, talking only about the divine connection with God, this is the best topic of the human beings. In this way we can not only get out of the trap of material existence, but we can come to the progressive immortality stage.
But we should not think that if we had read or heart all the verses of the “Bhagavatam” then we had understood also. If a vaishnava asks you: “Why don’t you read?” and you answer: “I had already read the “Shrimad Bhagavatam”, it’s not a good answer. Because revealed scriptures are living! So whenever if we are really in need, if we pay attention to the scriptures, they will give special message. And also in the “Bhagavatam” itself it’s mentioned that it’s not enough only sometimes to listen to “Bhagavatam”! It is said: “Nityam bhagavata sevaya! All the time you should serve the Bhagavat!” The person bhagavat and the written Bhagavat. Bhagavat means that, which is connected to God, to Bhagavan. And it is two types – one is the written form and the other is personal form. The written form is “Shrimad Bhagavatam”, it’s the book. And the person bhagavat is the vaishnava. So how to serve – permanently! Not only for seven days, not only from time to time – permanently we should listen and live according to the principles of the “Shrimad Bhagavatam”. We should live according to the “Bhagavatam”. Service to the written form is to pay attention, to listen; and service to the personal form is to serve, to give some service.
Therefore we have to purify the mind in order to choose the best. Just imagine, what was the offer here? Nectar of immortality! Who is such a fool to disrespect this offer? Only the sweet devotees of Krishna. Because they don’t care for liberation! They don’t want to pick such an insignificant attainment like moksha. Immortality is nothing for the vaishnava.
Of course, now we are using very high words. Because naturally we want to come to the spiritual platform, which is sat-chit-ananda. Sat – permanent existence. Still if somebody comes and offers you: hey, you can become immortal, take this pill! Then we should be strong enough to reject that and say: no, I stick to the nectar of the Bhagavata! But that choice you cannot make on the fanatic platform. Only on the realized platform – when you FEEL what kind of nectar is there in Krishna’s topics. So likes and dislikes are always there in this life. And the advice is given to LEAVE the mental platform. Because most of the people are on the sensual platform, much fewer are on the mental platform; but in order to spiritually progress, we have to go beyond the mental platform also.
Now I am not talking about the process of Bhakti! We were talking about choice, about likes and dislikes, about the different platforms of human existence. The ultimate level of human existence is total surrender, which is both objective and subjective in the same time. And don’t forget, Shrila Shridhara Maharaj always says that there is super-subjective reality. Because Krishna is the Subject and we are the objects. So it’s not that we see Krishna, but He is watching us. That is the super-subjective reality. But that doesn’t depend on your choice. That is His choice.


(B. K. Tírtha Mahárádzs leckéjéből, 2005. szeptember 4. Ahtopol)
Amikor Suka belekezdett a Bhágavatam elbeszélésébe Paríksitnek, a félistenek mind egy csupor nektárral érkeztek. Tiszteletüket ajánlották Sukának és így szóltak: „Elfogadván ezt a nektárt, kérünk cserébe oszd meg velünk elbeszéléseid nektárját. A halhatatlanság nektárját adjuk neked, te pedig a Krsnáról szóló elbeszélések nektárját, a Krsna-kathát. Suka azonban gondolkodni kezdett: „A félistenek nektárját nem lehet összehasonlítani a  Bhágavatam nektárjával! Olyan lenne ez mint egy üvegdarabot egy értékes drágakőhöz hasonlítani!” Jót nevetett tehát a félistenek ajánlatán. Nem osztotta meg a félistenekkel a szentírások magyarázatát, mert az csak a bhakták számára van fenntartva.
Nemcsak a Bhágavatam elbeszéléseken kell figyelnünk, nem csak a leckéken, mindig szenteljünk figyelmet a lelki témáknak. Mert a végső cél, hogy tudatunk és egész létezésünk teljen meg az isteni fenséggel. Ha a folyamatot a hallás képességével kezdjük, csodák fognak történni. Ha megkülönbözteted azokat a témákat, amikről hallani szeretnél, és csak a legjobbat választod, a nektárt, sikeres leszel, nektárral telített. Ha vannak olyan témák melyek nem jóízűek, különbséget kell tennünk, hogy meghallgassuk-e vagy nem, odafigyeljünk-e vagy nem. Mint ahogyan a bölcsek; az ajánlat igen kedvező volt, mert amit ajánlottak az az amrta volt, a halhatatlanság nektárja. Mégis jelentéktelennek gondolták a Srímad Bhágavatammal összehasonítva. Miért? Mert megértették, hogy van valami a halhatatlanságon túl. Mi található a halhatatlanságon túl? Az élet! Az igazi élet, az előremutató élet a halhatatlanság után kezdődik.
Ezért azt mondhatjuk, hogy a lelki témák olyanok mint a nektár a progresszív halhatatlanság felé! A halhatatlanság olyan is tud lenni mint a nulla pont. Azonban lelki szempontból előremutatónak, örökké növekvőnek kell lennie. Szenteljük figyelmünket a legjobb témáknak; és mivel a Srímad Bhágavatam kizárólag az Istennel kapcsolatos témákról beszél, ez a legjobb téma az emberiség számára. Ily módon nemcsak kikerülhetünk az anyagi lét kelepcéjéből, de elérhetjük a progresszív halhatatlanság állapotát.
Sose gondoljuk azonban, hogy ha már elolvastuk, vagy hallottuk a Bhágavatam összes versét, meg is értettük azokat. Ha egy vaisnava megkérdez: „Miért nem olvasol?” és így válaszolt: „Már kiolvastam a Srímad Bhágavatamot”, az nem jó válasz. Mert a megnyilvánult írások élnek! Bármikor is legyen rá szükségünk, ha figyelmet szentelünk az írásoknak, különleges üzenetet adnak. És maga a Bhágavatam is azt mondja nem elég csak néha hallgatni a Bhágavatamot! A Bhágavatamban ez áll: „Nitjam bhágavata-szévajá! Szolgáljuk mindenkor a Bhágavatát! A személy bhágavatát és az írott Bhágavatát. Bhágavata azt jelenti, ami kapcsolatban áll Istennel, Bhagavánnal. Ez pedig kétféle, az egyik az írott forma a másik pedig a személyes forma. Az írott forma a Srímad Bhágavatam, a könyv. A bhágavata személy pedig a vaisnava. Hogyan szolgáljuk tehát? Állandóan! Nem csak hét napig, nem csak néha-néha, hanem hallgassuk és éljünk állandóan a Srímad Bhágavatam elvei szerint. Éljünk a Bhágavatam szerint. Az írott forma szolgálata az, hogy figyelmet szentelünk neki, hallgatjuk; a személyes forma szolgálata pedig a gyakorlati szolgálat.
Meg kell tehát tisztítanunk az elmét, annak érdekében, hogy a legjobbat válasszuk. Gondoljatok csak bele, mi volt az ajánlat? A halhatatlanság nektárja! Ki lenne olyan bolond, hogy ne értékelné ezt? Csakis Krsna kedves bhaktái. Mert őket nem érdekli a felszabadulás! Nincs szükségük egy olyan jelentéktelen eredményre mint a móksa. A halhatatlanság semmi a vaisnavák számára.
Persze most nagyon nagy szavakat használunk. Mert a lelki szintet szeretnénk elérni, amely szat-csit-ánanda. Szat – tartós létezés. Mégis ha valaki odalép hozzád és így szól: hé, halhatatlanná válhatsz, csak vedd be ezt a pirulát! Akkor elég erősnek kell lennünk, hogy elutasítsuk és azt mondjuk: nem, ragaszkodom a Bhágavatam nektárjához! Ezt a választást azonban nem hozhatjuk meg fanatikus szinten. Csakis a megvalósított szinten, amikor ÉRZED, hogy miféle nektár található a Krsnáról szóló elbeszélésekben. Az élet tehát tele van szeretem és nem szeretem dolgokkal. A tanács pedig az, hogy hagyjuk el az elme síkját. Az emberek legtöbbje érzelmi síkon mozog, sokkal kevesebben vannak az elme síkján; ahhoz azonban, hogy lelkileg fejlődni tudjunk tovább kell lépnünk mint az elme síkja.
Nem a bhakti folyamatáról beszélek! A választásról van szó, a szeretem és nem szeretem dolgokról, az emberi létezés különböző síkjairól. Az emberi létezés végső síkja a teljes meghódolás, amely egyidejűleg objektív és szubjektív is. És ne feledjétek Sríla Srídhar Mahárádzs mindig arról beszél, hogy létezik szuper-szubjektív valóság. Krsna az alany és mi vagyunk a tárgy. Nem úgy van tehát, hogy mi látjuk Krsnát; Ő néz minket. Ez a szuper-szubjektív valóság. De ez nem a te választásodon múlik. Ez az Ő választása.


(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 4 септември 2005, Ахтопол)
Когато Шука започнал да разказва „Бхагаватам” на Парикшит, всички полубогове пристигнали с кани нектар. Те отдали почитанията си на Шука и рекли: „Приеми този нектар, а в замяна ни дай нектара на твоите слова. Ние ще ти дарим нектара на безсмъртието, а ти ни дари нектара на кришна-катха, на разговорите за Кришна.” Шука обаче се замислил: „Нектарът на полубоговете не може да се сравнява с нектара на „Бхагаватам”! Все едно да се поставят едно до друго стъкълце и скъпоценен камък!” Тъй че той се изсмял на предложението на полубоговете и не ги дарил със словата на това свято писание, тъй като те са запазени само за преданите.
Трябва да посвещаваме вниманието си не само на беседите върху „Бхагаватам”, не само на лекциите, но винаги и на всички божествени теми. Защото в крайна сметка целта е цялото ни съзнание, цялото ни съществуване да се намагнитизират с божественост. Процесът започва със способността си да слушаме, и тогава стават чудесата. Ако правите разграничение между темите, които искате да слушате и избирате само най-добрите, само нектара, тогава ще почувствате щастие, ще се преизпълните с нектар. Има ли теми, които не са кой знае колко хубави на вкус, трябва да различавате дали да ги слушате или не, дали да им отделите внимание или не. Точно като светците: предложението било доста добро, можели да се сдобият с амрита, нектара на безсмъртието. Но те счели това за твърде незначително в сравнение с „Бхагаватам”. Защо? Защото разбирали, че съществува нещо оттатък безсмъртието. Какво има оттатък безсмъртието? Там има живот! Истинският живот, прогресивният живот започва отвъд безсмъртието.
Затова бихме могли да кажем, че темите на предаността са досущ като нектар именно по тази причина, именно с тази цел – прогресивното безсмъртие! Защото безсмъртието може да е нещо като кота нула. Но от гледна точка на предаността, то би трябвало да е развиващо се, вечно-нарастващо. Нека отделяме внимание на най-добрите теми; а тъй като „Шримад Бхагаватам” разказва единствено за дивната връзка с Бога, това е най-добрата тема за човешките същества. По такъв начин можем не само да се измъкнем от капана на материалното съществуване, но и да достигнем състоянието на прогресиращо безсмъртие.
Но не бива да си мислим, че ако сме прочели или чули всички стихове на „Бхагаватам” сме ги и разбрали. Ако някой вайшнава ви запита: „Защо не четеш?”, а вие отвърнете: „Прочел съм го вече „Бхагаватам”- това не е добър отговор. Защото разкритите писания са живи! И винаги когато сме в истинска нужда, отделим ли внимание на писанията, те ще ни дадат специфично послание. Дори в самия „Бхагаватам” се споменава, че не е достатъчно само от време на време да се слуша „Бхагаватам”! Там се казва: „Нитйам бхагавата севайа! През цялото време трябва да служите на бхагават!” На личност бхагават и на записания Бхагават. „Бхагават” означава това, което е свързано с Бога, с Бхагаван. Бхагават е два вида – в писмена форма и в личностна форма. Писмената форма е „Шримад Бхагаватам”, самата книга. А личността бхагават е вайшнавата. Тъй че как да се служи – непрестанно! Не само за седем дни, не само от време на време – непрестанно трябва да слушаме и да живеем според принципите на „Шримад Бхагаватам”. Служене към писмената му форма е да му отделяме внимание, да го слушаме; а служене към личностната форма е просто да служим, да отдаваме някакво служене.
Затова нека пречистваме ума си, за да умеем да избираме най-доброто. Само помислете какво било предложението тук? Нектарът на безсмъртието! Кой е такъв глупак, та да пренебрегне подобно предложение? Единствено сладките бхакти на Кришна. Защото тях не ги вълнува освобождението! Те не искат да оберат такъв незначителен плод какъвто е мокша. Безсмъртието е нищо за вайшнавите.
Разбира се, сега говорим пресилени думи. Защото естествено, ние искаме да достигнем духовното ниво, което е сат-чит-ананда. Сат – несекващо съществуване. Въпреки това ако някой дойде и ни предложи: „Хей, можеш да станеш безсмъртен, глътни ей това хапче!” Трябва да сме достатъчно силни да устоим и да отвърнем: „Не, мен ме вълнува нектара на „Бхагаватам”. Но подобен избор не може да се направи на основата на фанатизма. Единствено на основа на осъзнаването – когато сте УСЕТИЛИ що за нектар сее лее от темите за Кришна. Защото харесването и нехаресването винаги съществуват в този свят. И се дава съвета да се ИЗОСТАВИ умственото ниво. Повече от хората са на сетивното ниво, значително по-малко са онези на умственото ниво; но за да се развиваме духовно трябва да минем дори отвъд него.
Не говорим за процеса на Бхакти! Говорим за избора, за харесването и нехаресването, за различните нива на човешко съществуване. Най-висшето ниво на съществуване е тоталната отдаденост, която е едновременно обективна и субективна. И не забравяйте, Шрила Шридхара Махарадж винаги казва, че съществува свръх-субективна реалност. Защото Кришна е Субектът, а ние сме Неговите обекти. Не е така че ние виждаме Кришна, но Той ни наблюдава. И това вече не зависи от нашия избор. То е Неговият избор.