Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 01.10.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Понякога мнозина може да се присъединят към мисията, а сетне да си тръгнат. Но гуру не ги оставя да си тръгнат лесно. Той се стреми с всички сили да ги върне в стабилно разбиране: „Защо се отиваш в търсене на нещо друго?”

„Желанието за пари и привличането към свободно общуване с жени ме смущават и отвличат.”

 Ако маханта-гуру е истински, той ще каже, че тези специфични желания трябва да бъдат отстранени. Те не са истинските цели. За доброто на ученика той ще обясни временната природа на всяка връзка с подобни неща и колко незначителни са те, и отново ще се опита да го въздигне. У някого може да влезе мръсотия, но по милостта на гуру тя ще бъде много скоро почистена и той ще се върне на истинския път.”[1]

Би било много откровено да кажем: „Имам неща, които ме смущават и затова искам да си тръгна.” Виждате ли, това се нарича илюзия. Защото ако истински преданият има някакви желания, той иска да остане. Както когато гопите изпитват желание, те не искат да си идат, искат да останат. Поне да останат при своя Кришна, ако не при своите дхарма практики и задължения… Така че понякога материалните обекти изглеждат по-важни от духовните практики, но това е преходно, то не е истинско. Много бързо можете да дойдете на себе си, така да се каже.

Друг път не сме толкова откровени и казваме: „Аз съм си добър, но ти си се променил.” Това не е много умно, не е възпитано. По-добре да кажем: „Аз съм слаб.” Но заради милостта всичко ще бъде хармонизирано.

Имаше един млад брахмачари. Тъкмо се беше присъединил към мисията и беше пълен с… добре, да речем не със съмнения, но със страхове за бъдещето. Веднъж при него дойде един по-стар брат и двамата разговаряха. Младежът каза: „Прабху, знаеш ли, готов съм да живея простичък живот, стига ми и шепичка прасадам, обаче как ще се случи?” Тогава неговият брат го прегърна и много нежно му каза: „Не се тревожи, всичко ще се нареди.” Така и стана.

По някакъв начин всичко ще се нареди. Ако не губим настроението на отдаденост, ако не изоставим доверието си и готовността си да служим, всичко ще се нареди. Каквото ни е нужно ще ни бъде дадено, каквото имаме ще бъде съхранено. Кришна казва това в „Гита”: йогакшема вахамяхам[2] – „Ще запазя това, което имаш и ще ти дам онова, от което се нуждаеш.” „Нужен ти е успех? Ще ти го дам. За да се поправиш ти е нужен провал? Ще ти го дам.” Каквото е необходимо, за да извървим пътя си, ще ни бъде осигурено – това трябва да е много твърда убеденост в нас. Тогава ще се чувствате в безопасност. Както говорихме онзи ден, тогава ще сте готови да скочите в тъмното, макар да не знаете какво ще стане, защото ще вярвате, че то ще бъде добро за вас.

И така, в свръх-златния период на живота си можем да вложим пълното си внимание във външното ръководство. И в този период трябва да се обучим така, че да сме способни да долавяме правилно вътрешното водачество, за да сме подготвени когато настанат платинените дни.

[1] От Шрила Шридхара Махарадж, „Стогодишна антология”

[2] „Бхагавад Гита” 9.22



Leave a Reply