Sharanagati

(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 26.11.2006, София)

Изискванията са високи. Кришна не се удовлетворява с малко. Той иска всичко. Но все пак е достатъчно търпелив да ни помогне да проумеем това. Спомнете си, отначало Той просто ви приканва да пожертвате за Него малко вода, цвете, плод… Това е икономична религия. Съвсем евтина. “О, това мога да си го позволя! Малко вода за Бога – бива! Не е кой знае какво. Това е тъкмо за мен, не е някаква скъпа религия.” Но сетне, в следващия стих, помните, Той казва: “И всичко останало…” Чух, че вашият лидер тук, Тодор Живков, имал един специфичен жест с длан, нали? Научил го е от Кришна. Най-напред казва: „мъничко вода”; а след това: „и всичко друго – каквото и да правиш, каквото и да жертваш, каквото и да даряваш, каквото и да имаш – просто Ми го дай!” Той е такъв, помага ви да давате. Наричат Го Хари – този който взема. Той ще отнеме всички наши… не точно притежания, но нашите привързаности.
А в това отношение Кришна има добър помощник, наричат го гуру. Веднъж имаше една група отдадени – всъщност става дума за мои духовни братя. Живееха в една ферма, и както знаете, младите хора са привързани към колите. В крайна сметка купиха една „Волга” – от старите, пълнa бракма, неспособна да се движи изобщо. И през повечето време пуджата се въртеше около колата, всички я обожаваха – дано пък да тръгне някога. Следващата седмица Гурудев*  дойде и разбра, че са купили кола. Той незабавно каза: “Какво? Кола във фермата? Веднага я продайте!” По-късно отново дойде; беше минало време, а на тях им се налагаше да работят, така че отново имаха кола – друга „Волга”, но тази поне работеше. Тогава Гурудев отново пристигна и каза: “Какво?! „Волга”?! Защо не вземете по-добра кола?” Защо? Защото първият път е било привързаност: “О, непременно ни трябва кола!” Вторият път било фалшиво смирение: “Е, и „Волга” ще свърши работа.” Затова гуру идва и отсича всички фалшиви идеи – било привързаност или фалшиво смирение. Досущ като Кришна: отначало е много внимателен към теб, след което ти помага да се квалифицираш.
Лесно е когато това настроение за даване, за раздаване се прояви още от началото у предания. И не е необходимо да се дава физически. Ако си готов да го сториш – играта е приключила, научил си урока. Точно както Васудева – какво направил той когато Кришна се родил? Дарил милиони крави – в ума си. Защото, когато се роди момче, обичайно родителите раздават богатства. Даряват на брамините, на нуждаещите се, понеже това е благоприятен момент. Но те живеели в затвора и той реално нямал достъп до кравите си, затова какво направил? Дарил ги в ума си.
Можем да си кажем: „Ето пак, колко икономично! Това е то! Достатъчно е да се подарява наум. По стойност е същото. Значи мога да си запазя моите крави. Инак в ума си съм много щедър.” И разбрах колко деградирала е ситуацията в момента! Разбирате ли, индийците знаят много добре какво значи да даваш дарение: “Това е мой дълг. Не е за другия, за мое благо е.” Веднъж срещнах едно семейство – съпругът беше индиец, съпругата унгарка. Те дойдоха в храма, но преди да потеглят взели малко ориз, туй-онуй за подарък, за дарение – по-късно жената ми разказа това. Аз разговарях със съпруга – имахме много хубава беседа – и накрая те вече трябваше да си тръгват. И когато мъжът излязъл от стаята, жена му му казала: “Ето го дарът, който искаше да дадеш.” А той рекъл: “Я по-добре да не го даваме. Този човек няма нужда от нищо!” Останах удивен колко ловък е умът! Бях смаян, без думи!
Недейте да сте с такъв измамен ум! Ако сте казали нещо, ако сте казали „това е за теб”, дръжте си на думата. След като сте казали: “Къщата ми, домът ми, тялото ми, умът ми са Твои” – тогава направете го! Недейте да мамите!
Хубаво е да  получаваш, сладко е да  получаваш. Но по-сладко е да даваш. Да направиш някого щастлив – това е истинското щастие. И ако с мъничката си жертва, с мъничката си посветеност направим Кришна щастлив, тогава и цялата вселена ще е щастлива.
Тъй че, стъпка по стъпка. Най-напред трябва да стигнем до позицията да даваме. Но препоръката е: дори да си толкова беден, че да нямаш нищо, поне дай малко пепел. Пепел всеки може да даде. Дай нещо! Дай времето си. Дай вниманието си. Кришна Бхакти не е въпрос на пари. Дай нещичко за Него. По този начин трябва да разберем, че не искаме да запазим за себе си. И ако процесът е хубав, в крайна сметка ще можем да дадем всичко, което имаме. Аваишнавите, писанията, гуру ни учат на това. Представете си, че гуруидва и казва: “Сега пожертвай всичко и посвети напълно живота си, откажи се от всичките си материални привързаности!” Идва и отведнъж ви казва това – ще можете ли да го сторите? Най-вероятно няма да можем. Е, не знам какви са вашите способности, но аз не бих могъл. Затова те следват постепенен процес. Гуру идва и ти казва: „Мантрувай толкова и толкова кръгове.” Или ти казва: “Измий пода, насечи дърва, донеси вода.” Толкова можем да направим! Това е тренировъчен процес: когато гуру каже нещо, трябва да отвърнем: „Да!” Колкото и да ни е трудно, трябва да кажем: Да!” Защото ако накрая той каже: “А сега изостави всичките си привързаности”, ние ще речем: Да!” нали, понеже сме тренирани да казваме „Да” и да вършим работата! Така че гуру е добър треньор, винаги ви подтиква да се справяте по-добре. Защото наближава Олимпиадата и трябва да се представите във върхова форма.
Даването е радост. Жертвата е радост, казва Шрила Шридхара Махарадж. Прекрасен израз! Жертвата е радост!

*Б.А. Нараян Махарадж