Sharanagati

Шри Гуру е  най-добрият ни приятел, който винаги действа и се моли за нашето добро. Гуру има само едно желание – учениците му да постигнат съвършенство, чиста любов към Бога. Тъй че Гуру е пътят, Кришна е целта.

Много хора си мислят, че като са приели духовен учител за приключили с процеса. Но това е едва началото. И обичайно ние считаме духовния си учител за свой ища-дева, за обожаем обект. Понеже искаме да сме същите добри преданоотдадени, какъвто е той. Искаме да имаме същия красив живот като него. Но това е една твърде илюзорна страна от живота на ученика. Защото хората обичайно имат много погрешно виждане за живота на саннас или на гуру. Не ви препоръчвам подобна житейска кариера… Може би нямате компетенцията за това. Може би онова, което може да изтърпи една напреднала личност, би ви убило начаса, на място.

Но е естествено да искаме да бъдем като учителите си. О Гурудева! Ударите на сърцето ти са ритъмът на танца раса! Ще ни се да открием всяко красиво и интересно духовно нещо в своя учител. Той ни е като идол. Но недейте да го имитирате. Стремете се да му служите, стремете се да го следвате. Защото онова си е неговият живот, а това  си е вашият. Какво можем да сторим – можем да се опитаме да постигнем същата ИНТЕНЗИВНОСТ, която той е имал в личния си живот. Живейте живота си със същата неистовост, с която Гурудев е живял своя. Тогава ще достигнете до най-висшето ниво на СВОЯ живот. То може да е различно, но това е най-доброто което можете да направите.

Въпреки всичко духовният учител е нещо много важно. Защото обикновено хората чувстват, че Бог е някъде далеч, но гуру е много близо. Затова гуру означава връзка. Той ни свързва с Върховния. Ако Бог си стои където е и аз си стоя където съм, как бихме могли да осъществим връзка? Но ако някой застане между мен и него и улови ръцете и на двама ни, тогава той ни свързва. Така че гуру не ни разделя, той ни свързва. Гуру ни разделя единствено от фалшивото ни его.

Гуру е само за онези, които искат да приключат със скитането в материалния живот. Само за онези, които желаят да се върнат обратно у дома, обратно при Бога. Не за тия, които искат да прекарват още и още животи тук. От това разбираме, че макар гуру да е всеобщ принцип, той не е за всеки. Ако не сме готови да последваме напътствията му, това означава че гуру не е за нас.

Съгласен съм, че живият гуру си е нещо рисковано. Защото ще вземе да ми каже нещо и аз ще трябва да го свърша! Ако моят гуру е просто портрет, който виси на стената или стои на лавицата – понякога обърнат наопъки, защото и това съм виждал – тогава той няма да ми се бърка в живота. Мога да си живея както си искам – претендирайки, че си имам духовен учител.

Както и да е, не бих искал да критикувам дори подобно отношение. Но другият екстремум е когато някой изпадне в тъй наречения „гуруизъм”. Това е още един вид култ към личността под маската на духовност. Затова трябва да разберем правилно принципа. А той е много прост – гуру ни е даден от Кришна за да ни помогне. Гуру е функция на Бога, божествена функция.

В крайна сметка духовният учител е като водач. Ако искате да стигнете на непознато място, има няколко метода които може да приложите. Има три начина да откриете неизвестно място. Да го потърсите на картата, да попитате някой който го знае – или самите вие да го знаете. И така, гуру е нашият водач който знае, който може да ни напътства. Ако влезете в духовното небе, в Голока Вриндавана, ще се почувствате изгубени там: „Това място е ново за мен. Къде да ида?!” Но тогава виждате: „О! Но ето го Гурудев! Спасен съм! Той ще ме напътства по-нататък.”

Разбира се можем да продължим да описваме славата и позицията на духовния учител дълго време. Но целият ни живот трябва да бъде подобна възслава.