Sharanagati

Къде свършват страданията на човешкото същество? При раждането. Съгласни ли сте? И да, и не. Защото материалното раждане не е кой знае какво щастие. Но духовното раждане е красив, много красив миг. Как можем да започнем нов духовен живот? Как да приключим със страданията на човешкото съществуване? Този въпрос е съвсем базисна, отправна точка в духовните практики. Защото всъщност основната цел на Бхакти е да бъдем свързани през цялото време с Върховния Бог. Научили сме, че идеалът в Бхакти Йога не е да постигнем освобождение, а през цялото време да бъдем свързани. Това е една по-висша цел от обикновените религиозни цели и идеали. Нашата традиция ни учи и как да постигнем тази цел, това съвършенство. Съвършенство означава майсторско овладяване. Овладяване на живота, овладяване на сетивата, овладяване на чувствата. Да добиеш контрол над самия себе си… а после да го изгубиш. Както Кришна, който изгубил себе си в океана на „Бхагаватам”; тъй и ние трябва да потънем, да се изгубим в преданите практики. Най-напред се овладейте; а сетне изгубете всичко!

А за да бъдеш такъв майстор, най-напред трябва да станеш ученик. Не станеш ли слуга няма как да бъдеш господар. Толкова дълго сме слугували на себе си. Нека започнем да служим на някой друг. Да започнем божествено служене. На това ни учат бхактите. Това се опитваме да следваме в добрия пример. Затова приемаме шишйа-абхиман. Шишйа-абхиман е настроението на ученици, на слуги. Шишйа означава такъв човек, който позволява да бъде напътстван. Това е шишйа-абхиман – напътствай ме, помогни ми.

Съществува и гуру-абхиман. Гуру-абхиман е специален тип гордост, така да се каже: „Давам ти служене”. Тъй че какво се стремим да научим от гуру? Неговото настроение на служене. Не се опитвайте да го имитирате, постарайте се да постигнете същата интензивност в живота си и по такъв начин да го подобрите.

Мнозина си мислят, че да бъдеш саннйаси или гуру е най-славната позиция в живота. Имало веднъж един семеен човек, който имал добър приятел – саннйаси. Те пътували заедно към някакъв ашрам. И семейният си мислел: „О, да си саннйаси е много добра позиция. Всички го уважават, всички му поднасят цветни гирлянди. Да станеш саннйаси е добра цел.” Сетне пристигнали в храма и всичко се случило според сценария: саннйаси получил цветния гирлянд, поканили го да седне на висок трон, всички много смирено се молели и попивали нектара, който се леел от устните на учителя. След лекцията се разтичали с големи чинни да му носят тонове прасадам. Но после започнала горчивата част. Людете започнали да идват с проблемите си. А нашия приятел – семейния – седял в същата стая. Часовете минавали, хората се нижели един след друг; те поднасяли и горчиви гирлянди, и тонове грижи. Към десет вечерта нашия приятел вече бил капнал. Започнал да развива спалния си чувал, но дори това не помогнало, людете не си тръгвали. В два часа сутринта и последният посетител вече си отишъл вкъщи и свами най-сетне могъл малко да си почине. На връщане от храма двамата разговаряли и нашият приятел казал: „Досега мечтаех да стана саннйас. Но вече не. Мислех си че това е завидна позиция, но по-добре да остана при семейството си.”

Тъй че за да бъдем учители, най-напред трябва да сме слуги. И е хубаво да мислим по традиционен начин, но понякога се налага да действаме по необикновен. Както Шрила Шридхара Махарадж казва: „Аз не създавам форми, аз ги руша!”

Защото съществуват различни типове визии за духовния учител. Например има ортодоксален подход: деспотичният гуру винаги седи на издигнат трон, винаги е много строг и непреклонен – можете да треперите пред духовния си учител. Това е класическият вариант. Има и гуру- реформатор, който се сближава повече с ученика. Понякога той слиза от високия си вйасасан и се държи като обикновено човешко същество. Има и гуру тип мениджър, който дава бизнес-съвети на учениците си и ги заема в различни дейности. Има и гуру помощник, вдъхновител. Ако ученикът дойде с идея за някакво служене, гуру му дава криле – действай, направи го!

И както има различни видове гуру, има и различни видове ученици. Обикновено деспотичния гуру привлича около себе си деспотични ученици. Основната грижа на деспотичния ученик ще е: „Колко ГОЛЯМ вйасасан може да мине през вратата на храма?” Но те обикновено пропускат самия смисъл… Затова не бива да ставаме деспотични ученици, нито деспотични гуру.

Има и глупав ученик, който уж много почита своя духовен учител, но държи снимката му на рафта наопъки. Това най-вероятно се дължи на екстаза му… Тъй че не бъдете фанатични, не бъдете деспотични, не бъдете и глупави. Бъдете простосърдечни, нежни човешки същества. Бъдете ученици-реформатори. Реформатори в такъв смисъл, че да опитвате да доловите същината вместо да оставате на повърхността, във формалностите.