Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




bhaktivinod-thakur

“От състрадание към падналите души, Шри Кришна Чайтаня дойде в този свят заедно с личните си съратници и с божествената обител, за да ни учи на шаранагати[1], отдаденост към всемогъщия Бог, и безплатно да разпространява екстатичната божествена любов, която обичайно е много трудно да бъде добита. Шаранагати е самият живот на истинския предан. Младият син на Нанда Махараджа, Шри Кришна, чува молитвите на онзи, който приеме подслон при Него посредством тази шесторна практика. Бхактивинода поставя стрък слама между зъбите си, просва се пред двамата Госвами – Шри Рупа и Шри Санатана – и прегръща лотосовите им нозе с ръцете си. “Аз несъмнено съм най-низшият сред хората,” казва им той разплакан, “но моля ви, направете ме най-добрия човек като ме научите на методите на шаранагати.”[2]

Трябва да търсим вътрешното удовлетворение. И тук е даден ключът как да го постигнем. Шаранагати. Шарана означава “закрила”, гати значи “да отиваш”; да търсиш закрила. А шестте метода са… Мисля, че сме обсъждали това много пъти, но няма значение, въпреки това е много важно да бъдат повторени. Първите два са като входа към божественото съвършенство: прави това, което е благоприятно и избягвай онова, което е неблагоприятно. Това е съвсем здрав разум. Можем да кажем, че това са елементарните практики за приемане на подслон. След това идва субективната част, която ние трябва да добавим, която ние трябва да направим, да практикуваме – това са посветеността и смирението. Толкова е прекрасно! Това е човешката страна, и ако тя се срещне с божествената страна, с обективната цел, тогава Кришна ще дари Своя подслон като закрилник и поддръжник. Ако вложим смирение ще проумеем, че Той е поддръжникът; а ако вложим себеотрицание ще разберем, че Той е нашият закрилник.

“Този процес е самият живот на предания.” Това е процес за минимум един живот. Започваме да развиваме вярата си в Кришна: “Теоретично съм съгласен, че може би Той поддържа всичко.” Но когато се уверим, че Той наистина го прави, когато почувстваме някаква лична грижа, някаква лична подредба, тогава това засилва вярата ни и сме готови да се посветим повече.

Коя част от тялото си бихте посветили на Кришна?

Кришна Прия: Сърцето.

Тиртха Махарадж: А, веднага скачаш на същината! Но, надявам се, това не означава, че няма да посветиш ръцете си в служене на храма, или нозете си в посещаване на програмите. Както, например, Амбариша Махарадж, който бил свят цяр в древността – той влагал всичките способности на тялото си в служене на Кришна. Използвал очите си, за да пие прекрасния облик на Кришна; ушите – за да слуша посланието и славата Му; главата си – за да се покланя пред Кришна; ръцете си, за да чисти храма – а бил цар! Нозете си – за да се среща с преданоотдадените; ръцете си – за да прегръща ваишнавите. Той делегирал всички политически задачи на някой друг, но никога не делегирал служенето по обожанието. Защото понякога може да си мислите: “О, аз имам син, имам дъщеря, те ще се погрижат за бъдещия ми живот. Дори ако отида в ада, той или тя ще направят някакво малко жертвоприношение и ще постигна рая.” Или: “Сега имам 200 000 ученици, те ще се грижат за мен. Аз пренебрегвам своя бхаджан, а те ще го правят вместо мен.” Никога! Никога не го изоставяйте! Личното ви освобождение си е ваша работа. А какво очаквате, ако не вършите нищо за тази цел? Ако правите някаква мизерна практика, какъв резултат чакате?

И така, посветеността или шаранагати, практическото служене, е животът на предания. А накрая Бхактивинода се моли: “Коро хе уттама – моля ви, направете ме най-добър човек, като ми помогнете да постигна тези качества. Затова ако пеете тази песен, тази молитва ще стане и ваша.

И в предпоследния стих се казва: “Поставям стрък слама между зъбите си.” Това е в израз на смирение. И “Поднасям почитанията си пред Госвамите: “Моля ви, благословете ме!” Виждате, тук има лична амбиция: искам да практикувам този прекрасен процес шаранагати, и се моля на великите, на учителите, на Госвамите, да ми помогнат и да ме благословят.

Виждате ли, това е красотата на проповядването! Ако пеете тази песен със сълзи в очите и с треперещи ръце, хората ще бъдат очаровани. И ще поискат да се присъединят към такъв процес. Не че насила им налагаме нещо, а поднасяме покана.



[1] Методите на шаранагати са смирение, себеотдаване, приемане на Бога за единствен поддръжник, вяра в закрилата на Кришна, извършване само на онези дейности, които благоприятстват чистата преданост, и отказ от поведение, което е в разрез с чистата преданост.

[2] “Шаранагати” – песен от Бхактивинода Тхакура



Leave a Reply