Sharanagati

(продължава от предишния брой)

Дамодар: Четвъртият въпрос е още по-дълбок. Каква е разликата между Кришна-бхакти и гуру-бхакти?

Тиртха Махарадж: Кришна-бхакти за повечето хора е теория. Гуру-бхакти би могло да бъде практическо преживяване. Давам ви един пример; кажете ми къде е грешката. Да речем, че има един много добър преданоотдаден. Той изпълнява своята садхана много добре: всяка сутрин се събужда навреме, мантрува си кръговете, след това отива на работа, вечер отново прави някаква духовна медитация, чете шастрите. Та това е примерът; къде е грешката?

Отговори: Къде са бхактите? Къде е гуру?

Тиртха Махарадж: Да, нещо в този ред на мисли. Можем да следваме всички подробности, всички правила и предписания по най-добрия начин, на който сме способни. Ала ако не действаме и не живеем за удовлетворението на някого – бил той брат, сестра, гуру или някакъв друг авторитет, какъвто и да е – ако не живеете за тяхно удовлетворение, няма да чувствате раса. Защото именно това практическо служене ще донесе удовлетворението. Ако живеем, ако обичаме, ако работим за някого – тогава е съвсем осезаемо! Иначе е теоретично – просто драскаш по повърхността, но никога няма да стигнеш до същината. Понеже същината не е в ума; не става въпрос за интелекта, а за сърцето! Ако приемеш гуру с ума, ще имаш големи проблеми. Защото рано или късно представите ти ще се променят и той няма да отговаря на очакванията ти. Ала приемем ли гуру със сърцето, тогава тази връзка ще се развива. Казано е: онези, които не обичат, а единствено използват и сетне отхвърлят, те не знаят нищо за любовта. Но тези, които приемат гуру със сърцето си, които обичат гуру от сърце, те просто го обичат – без обяснения! Нима можеш да обясниш защо обичаш някого? Това не подлежи на обяснение. Щом можеш да кажеш защо обичаш, значи не обичаш наистина.

Така че каква е разликата между Кришна-бхакти и гуру-бхакти? Казват, че посредством гуру-бхакти можем да проумеем какво представлява Кришна-бхакти. Приемете го като обучение.

Обаче знаете ли, тези типове до един са много добри в шаха. Обикновено и гуру е добър шахматист. Тъй както Кришна е добър шахматист, Махапрабху е добър шахматист, гуру също знае как да мести фигурите. Но накрая той ще каже: “Изборът е твой. Постъпи както искаш.” И ако си умен, тогава ще отвърнеш: “Да, Гурудев! Точно по този начин го исках.” Ако си загубил играта, поне се дръж на положение.

Можем да кажем: ако гуру-бхакти е толкова болезнена… не, ако гуру-бхакти е толкова прекрасна, колко ли по-прекрасна трябва да е Кришна-бхакти. А какво пък да говорим за Радха-дасям?!

Много хубави въпроси! Всъщност на тези въпроси е невъзможно да се отговори. Защото те са лайтмотивът на живота ни. Те са предметът на нашето търсене.

Въпрос на Яшода: А съществува ли изобщо Кришна-бхакти, тъй като знаем, че Радха поднася цялото служене на Кришна, затова и искаме да станем слуги на Радхарани… Кой тогава служи на Кришна? Никой не може да отиде при Кришна и да рече: “Аз съм Твой слуга.”

Тиртха Махарадж: Е, някои могат да го направят. Но този въпрос не е ли някак теоретичен? Кришна-бхакти?! Да, Кришна-бхакти съществува. Но съществува само до известен предел. Шрила Шридхара Махарадж описва как в своя разгръщащ се път в служенето към Кришна, най-накрая Го срещаш и питаш: “О, мой Господи, аз съм Твой слуга, как мога да ти служа?” Само си представете този миг. Най-сетне жадуваната среща с Бога! Най-сетне можете да говорите лице в лице. Питате Го: “Аз съм тук, как да Ти служа?” Той отвръща: “Нямам представа! Аз не знам нищичко за служенето към Мен. В служенето към Мен има един авторитет и това е Моята любима Шримати Радхарани. Така че ако искаш да Ми служиш, иди при Нея, присъедини се към Нейната кампания.”

Това е Кришна-бхакти – да минем в отсрещния лагер.

Въпрос на Ямуна: Един от нашите учители казва, че Вриндавана е за глупците,  а че истинските поклонници отиват в Курукшетра. Бихте ли ни разтълкували това? Защото ние винаги казваме, че Вриндавана е мястото на раса. Както сам казахте, някои считат „Гита” за повърхностна, а Курукшетра е място за битки, не за раса.

Тиртха Махарадж: Защо Курукшетра е спомената в този аспект? Всъщност, това е разказано в драмите на Рупа Годвами „Лалита Мадхава” и „Видагдха Мадхава”: как Радхарани се моли, когато Те отново се срещат на Курукшетра след толкова дълга раздяла: “Същата пълнолунна нощ е, същият нежен ветрец, Той е същият Кришна, и аз съм си същата аз, ала при все това не можем да се затичаме и да се срещнем… Защото тук не е Вриндавана, тук е Курукшетра, където нашата раса, нашето настроение е различно.” Затова от тази гледна точка ние считаме Курукшетра за най-висшата неосъщественост на желанията. Всичко е налице, но срещата не може да се сбъдне. Това е изключително интензивен момент. По-интензивен от другата възможност, когато съществува реален шанс да се срещнат. Ето защо ние приемаме срещата на Радха и Кришна в Курукшетра за много висша.

Ямуна: Ако ми позволите втори въпрос, погрешно ли е човек да почита Курукшетра, считайки я за най-висшето място на обожание, защото там Радхарани отхвърля Кришна и защитава Своята раса? Тя отказва да отиде с Него в Матхура, за да съхрани Своето настроение; Тя казва: “Не, аз съм във Вриндавана, Ти ела там.” Това погрешен начин на мислене ли е?

Тиртха Махарадж: Ами, както ви казах, Кришна е гросмайстор по шах, международен. Защо? Той играе номера на Арджуна. Обаче ще кажете: с момчетата е лесно; по-трудно е с девойките. Той много добре знае как да обезоръжи Шримати Радхарани. Какъв е Неговият подход? Започва да се прави на смирен. Казва: “О, Аз те оскърбих. Трябва да помоля за прошка, докосвайки лотосовите ти нозе.” И тогава Кришна е готов да се поклони пред Шримати Радхарани. Обаче Тя също се оказала добър партньор. В този миг Тя не отвърнала: “Най-накрая си призна грешките.” Тя казала: “Какво?! Ти искаш да докоснеш нозете ми?! Не, не бива! Нека аз да докосна Твоите нозе.” Така започнало едно божествено съревнование.