Sharanagati

И така, дойде вечерта. Това е времето за духовно послание от „Гита”. Нека прочетем от Втора Глава, която е резюме на „Гита”. В Първа Глава научихме, че Арджуна е обезсърчен. От това незабавно разбираме: “Тази книга говори на мен. Аз също съм обезсърчен от живота си. Както Арджуна иска да избегне служенето си, така и аз искам да си сменя службата. Той искал да промени цялата подредба на живота си, и аз също искам да променя всичко в своя. Прабху, аз съм според шастра, следвам неговия пример!” Значи ако сме разочаровани, вече следваме шастра, така ли? Това идва от Господ – да си донякъде обезсърчен, а?

Обаче всъщност отговорите идват от Него. И така, от Първа Глава научихме, че Арджуна е объркан, че не знае как да постъпи. Но във Втора Глава ще разберем, че е късметлия, тъй като има добър съветник – самия Бог. В своята безизходност той се обръща към Говинда. Говинда е онзи специален аспект на Върховния Бог, който ни води с флейтата си, а не с тоягата.

“Санджая каза: „Когато видя Арджуна обзет от състрадание, с потиснат ум, с очи, пълни със сълзи, Мадхусудана, Кришна, каза следните думи.”[1]

Това е един будещ жалост момент – Арджуна, боецът, плаче. Един воин никога не бива да плаче, воинът трябва да се сражава. Понякога сърцето ви, душата ви може да плачат, няма проблем. Дори и воините могат да плачат вътрешно. Ала не го показвайте. Защото боецът трябва да е смел. Отвътре може да сте нежни, но отвън трябва да бъдете силни.

Ала Арджуна не крие слабостта си. Той е готов да приеме и да признае: “Да, объркан съм. Помогни ми!” Такива са симптомите: ако сте объркани може да имате подобни прекалено състрадателни чувства, потиснат ум, насълзени очи. Това е начинът да привлечете вниманието на Кришна. Тук името Мадхусудана наистина е много важно. Защото понякога Кришна слага край на демоничните дейности като избива демоните. А можем да кажем, че тези неуместно състрадателни чувства или отхвърлянето на дълга в резултат на тях –  това е един вид лошо влияние върху съзнанието на хората. Това влияние може да бъде спряно от божествен авторитет. И както всички демони са изтрити от лицето на земята от Кришна, по същия начин целия демоничен начин на мислене, който е възможно да имаме, изчезва в присъствието на Кришна.

Този разговор се състоял на Курукшетра под едно дърво. Ако посетите това място не забравяйте да идете там, тъй като Курукшетра е известно поклонническо място от древни времена, но се е прославило още повече заради войната и заради беседата на Кришна и Арджуна. Имам един приятел, който веднъж отишъл там на поклонение. Като истинско свято място то е много силно, заредено не само с историческото минало, но и всички молитви и приношения на посетителите са акумулирани там. Това е изключително уникално място; има мъничък храм и много камбанки навсякъде наоколо; и в крайна сметка дървото, под което Кришна разказвал всичко на Арджуна. Разбира се там отиват много поклонници и рецитират стихове от „Гита”. Не е ли красиво това?! Отиваш в някой храм, на някое свято място и прочиташ една глава от любимото си свещено писание? И така, той четял една глава от своята „Гита” под сянката на дървото. Знаете, хората обикновено смятат „Гита” за повърхностна, в нея не се разисква обожанието на Радха-Кришна; само някакви си теории, че душата е вечна и никой никога не умира, че съществува карма, както и известни последствия… такива повърхностни неща! Ала докато моят приятел четял тези така наречени плитки слова, какво се случило? Едно листо от дървото полекичка паднало върху неговата „Гита”. Е, ще кажете: “Имало е вятър. Било е случайност. Стават такива неща.” Обаче знаете ли, формата на листото била съвсем обикновена, но цветът! Било черно и бяло. Едната половина на листото била тъмна, а другата светла. Така че няма значение, че другите казват презрително: “Гита” е повърхностна.” Това си е тяхна работа. Не обръщайте внимание. Просто идете на Курукшетра, прочетете една глава и чакайте да дойдат Радха и Кришна.

Всъщност, Арджуна се обезсърчил, когато дългът му станал прекалено труден. Когато се налагало да пожертва някои от своите идеали в името на по-висшата истина. И цената била толкова висока, че той не бил склонен да я плати. Нима не е човешко? Стигаме до някои моменти, в които дългът ни е толкова изискващ, че трябва да пожертваме себе си! И дори да решите: “Не! Ще избягам! Няма да го направя!” просто останете още малко и се опитайте да се вслушате в божествения съвет. Защото докато действаме само със свои сили и според собственото си разбиране, ще си останем под известно ограничение. Ала само щом очите и ушите ни се отворят – от някое непосилно страдание, от някоя трудност, или защо не и от някакво щастие, то също би могло да помогне – тогава ще можем по-добре да доловим божествената същина.

Затова трябва да се съветваме с божествен авторитет. И точно както Арджуна е отнесъл всичките си съмнения пред Кришна, не се притеснявайте да дойдете с каквото разполагате. Понеже Кришна видял объркването на Арджуна и също почувствал състрадание към своя вечен другар и съратник. В случай, че изпаднете в беда, просто потърсете съвета Му. Тогава ще започнат инструкциите. Защото тогава Кришна започва да учи Арджуна. Арджуна казва: “Аз съм Твой отдаден слуга. Не знам кое е добро за мен, моля те, кажи ми как е най-правилно да постъпя в тази трудна ситуация. Шишястехам – аз съм Твой ученик.” Тогава на мига настроението се променя. Досега Кришна беше много нежен. Казваше: “О, мой скъпи Арджуна, не е чак толкова трудно”, обаче сега, когато Арджуна идва на себе си и казва: “Напътствай ме!” Кришна незабавно започва да го посича. Например Той казва: “Ти скърбиш за такива неща, за каквито никога не бива да се скърби.” Кришна толкова рязко порязва лъжливия егоизъм на Арджуна. Ще кажете: „Къде е порязването? Това е една съвсем любезна забележка.” Обаче ако си преведете тези думи, те означават: “Ти си пръв глупак. Плачеш за неща, които не са за оплакване.” И това е едва началото! Първият стих, първият отговор на Кришна. Но аз не искам да натъртвам прекалено на този момент. При все това настроението се променя. Кришна прилага всякакви разнообразни начини, за да повлияе на Арджуна, да го поучи и да постигне целта си. Както с пръчката и моркова; понякога Той се стреми да погъделичка самочувствието на Арджуна, друг път го срязва и смачква. Както и да е, в крайна сметка Кришна постига каквото си е наумил. Той оставя на Арджуна пълна свобода: “Аз ти разкрих тайните, сега ти сам решавай.” Разбирате ли, Кришна е международен гросмайстор по шах; разиграва всички фигури и накрая, когато няма изход, казва: “Ти си на ход, ти решаваш.” И Арджуна казва: “Да! Напълно приемам каквото ми каза.” Затова си мисля, че Арджуна по произход трябва да е унгарец. Защото, когато изгубим всичко, ние казваме: “Да, да, точно така, тъкмо това имах предвид.” Той поне се оказва почетен унгарец, тъй като ние имаме способността да създаваме преимущество от недостатъка си. Но тъй или инак, с каквото и да разполагаме, можем да служим на Кришна, можем да идем при Кришна без проблем.