Sharanagati

За да се случи преход от едно състояние на съзнанието към друго е нужен някакъв инструмент и този инструмент е духовният авторитет. Говорихме за процеса, който е сякаш заспиване и събуждане. Тогава какъв е процесът на духовното събуждане? Как се нарича? Нарича се посвещение. Какво представлява посвещението? Как мислите, какво е посвещението?

Яшода: Второ раждане.

Хари-лила: То е просто изразяване на намерение за нещо.

Рамвиджай: Духовна покана за танц.

Крипадхам: Първата стъпка към отдаването.

Према-лата: Когато някой е приет в специфичен кръг.

Тиртха Махарадж: Да… Моята дефиниция е: единственият шанс. Посвещението е единственият шанс. Единствен шанс в какъв смисъл? И – посвещение в какво?! От един кошмар в друг? От една глупост в друга, по-голяма? Или – в някакви тайни. Или – както ти каза – да поканиш, да приобщиш някого към дадена школа да учи, да следва нещо. Да започне духовно развитие, a не да го завърши. Понякога съзнанието на хората е дотолкова ограничено и обусловено, че биха могли да премахнат тази обусловеност единствено чрез по-силна обусловеност. Ако си зависим можеш да победиш тази си зависимост само чрез друга зависимост. Всеки носи своята сянка. Преди сте били фанатици на някакви лоши навици, сега ставате фанатици на догми. Същото е. Методът е един и същ. Е, темата е малко по-различна, но методът е същият. Нима това е истинско посвещение? От един кошмар – в друг? Не. Истинско посвещение означава началото на просветлението. Затова е единственият шанс.

Духовните авторитети дават определението, че посвещението е да преживееш чудо. Да позволиш на чудесата да се случват.

Но има толкова много източници на чудеса. Обичайно си мислим, че чудесата се случват когато желанията ни се изпълняват. “Получих тази добра работа – това е чудо! О, срещнах тази прекрасна девойка – още един кошмар… о не, не кошмар, още едно чудо!” Но знаете ли, има едно специално животно, наречено кама-дхену. “Дхену” значи крава, а “кама” е желание. Така че кама-дхену е специална крава; тя може да дава неограничено мляко. Виждате, че в древната културна традиция кравата е била ценна жива, защото тогава може да дава мляко, може да ражда теленца – отглеждали са я жива. Сега времената са се променили и някои хора считат, че кравата струва нещо ако сложим край на живота й. Както и да е, кама-дхену може да даде неизчерпаеми количества мляко. Така че ако искате най-отбрани храни като мляко, гхи, сирене и други, трябва да имате кама-дхену. Но както знаете такива крави не тичат нагоре-надолу из планините. Освен това са малко ограничени, понеже дават само мляко. А нашият списък с желания е толкова дълъг, че няма да се удовлетворим с кама-дхену.

И така, съобразявайки се с духовната биология ние бродим из гората, стараейки се да намерим един друг вид – а именно калпа-тару, дърво което изпълнява желания. Това е по-добре, то може да изпълнява различни видове желания. Спомняте си класическата история за гладния просяк, който бил толкова уморен и грохнал, че искал просто да се строполи под сянката на едно дърво. И си казал: „Ох колко съм жаден! Ах как искам водица!” На часа се появила вода. Той си рекъл: “Много интересно! Може би ми се случва чудо.” Пийнал вода, сетне си казал: “Сладка водица, но стомахът ми е празен. Толкова съм гладен! Де да имаше сега и храница! Из един път огромна чиния с прасадам се появила пред него. Той започнал да се храни и се наситил. Тогава разбрал: “Ами че аз съм седнал под дърво на желанията, колко хубаво! Беше добър избор.” Казал: “Сега съм удовлетворен, но да имаше как някой да ме масажира…” Така скоро слуги, семейство, добитък, къщи – всичко рано или късно идвало по реда си и животът му процъфтявал. В крайна сметка се почувствал като цар и рекъл: “Сега съм толкова силен, че мога да преборя дори тигър!” Разбира се, тигърът незабавно се появил под дървото.

И така, дървото на желанията е по-добро от кама-дхену, то може да изпълнява различни желания. Но следващия път като идете на екскурзия на Витоша и седнете под някое дърво – спрете преди тигъра.

Има още един източник на чудеса, камъкът чинтамани. Чинтамани е много специален, той е философски камък. До каквото и да се докосне, дори да е желязно, ще стане златно. Това е най-доброто! Със злато можете да имате всичко, каквото пожелаете. И няма лимит – можете да произвеждате неограничено количество. Камъкът чинтамани има само един недостатък – че не може да сътвори друг чинтамани. Това е кусурът му.

Затова ако искате духовно пробуждане, не отивайте при кама-дхену, не сядайте под калпа-врикша, не се удовлетворявайте с камък чинтамани. Защото те няма да удовлетворят жаждата ви за чудо. За духовна трансформация е нужен духовен чинтамани. А чистият преданоотдаден не е ограничен – той може да сътвори друг чист преданоотдаден. Затова търсим компанията на чистите светци, които могат да превърнат ръждясалия ни железен манталитет в златна сърцевина; които изразяват духовните истини толкова удовлетворяващо, че започваме да вярваме, че чудесата съществуват.

Посвещението означава такава трансформация. Всъщност посвещението е процес, посредством който гуру предава духовно знание на ученика. Духовно знание означава да добиеш власт над душата си, над духовната си същност. Да постигнеш своя атман, своята самоидентичност. А предано служене означава напълно да се отдадеш с тази овладяна душа. Гуру дарява божествено знание – как да разберем себе си, как да овладеем себе си. И също ни показва как да се отдадем след като сме постигнали себе си .

Ето защо това е голям шанс за нас. Нека се възползваме от възможността. Ако ни е предоставен великолепен шанс, но го пропуснем, ако не се възползваме от него – значи сме глупци.

Посвещение означава да се доближаваме все повече и повече до идеалите на учителя. И според божествената подредба всеки искрено търсещ ще намери закрила. Все пак бих препоръчал на всекиго да реши наистина дали е готов да се хвърли, дали наистина е способен на това. И ако чувствате: “Да, способен съм”, тогава не скачайте! Но когато усещате: “Не, не струвам изобщо,” тогава хвърлете се в прахта пред нозете на своя духовен учител. Защото да се чувствате некачествени – това е истинското качество. Но внимавайте – недейте да се дисквалифицирате! Защото това вече е различно.

Казва се: “Може чудото да не е реалност, но реалността е чудо.” Тази простичка реалност, която имаме – тя е чудо! Дори тази! Ала единствено ако съзираме божествения досег.