Sharanagati

Много ви благодаря, че дойдохте. Винаги е голяма радост да видиш искрени души, сбрали се заедно, за да обожават Бога. Днес се опитвахме и ще продължим да се опитваме да поднасяме различни видове служене на Кришна. Най-напред вие пяхте, за да Го възславите. След това се молихме заедно. И всички вие правите определена жертва – отделяте от ценното си време, за да дойдете и да седите тук. Ще се постараем също да поднесем служене и посредством изучаване, слушане на божественото послание.

Тези дни изучавахме подразделенията на вярата. Различните енергии, които контролират почти всичко в тази материална сфера са масата, енергията и светлината. Всички тези енергии произтичат от Върховния Бог и на практика нищо не е извън Негова власт. Затова обсъждахме как вярата, диетата, различните навици на хората се повлияват от тези проявления. И сега в тази Седемнадесета Глава от „Бхагавад Гита”, божествената песен, достигаме до двадесетия стих.

“Милостиня, дадена от чувство за дълг, без очакване на нещо в замяна, в подходящо време, на подходящо място и на човек, който заслужава, се счита за милостиня в проявлението на доброто. Но благотворителност, извършена в очакване на отплата, или с желание за резултати, или с неохота, се счита за благотворителност в проявлението на страстта. А милосърдие, изпълнено на нечисто място, в неподходящо време и към недостоен човек, или без нужното внимание и уважение се казва, че е в проявлението на невежеството.”[1]

И така, този път разговаряме за благотворителността – как да споделяме онова, което имаме. Дори милосърдието, дори тази добра воля да служим на другите, да помагаме на другите, попада под влиянието на някои гуни. В съответствие с тези гуни практикуваме това толкова хубаво служене. Ако светлината ръководи живота ни, ще можем да го извършваме правилно, а ако мракът ръководи живота ни, ще го вършим неправилно. При все това, трябва да се научим в този живот как да действаме подобаващо. Коя е най-добрата дейност? Как да използваме времето си по най-добър начин? И как да споделяме това, което имаме, по най-добър начин?

Казват, че най-голямата разлика между бебето маймуна и човешкото бебе е, че човешкото бебе е готово да споделя. Какво е вашето мнение, скъпи майки? Това е твърдение на зоолозите – аз не съм го проверявал нито с хора, нито с маймуни, но дори и да не е вярно, не бива да се държим нито като бебета, нито като маймунчета. Трябва да сме готови да споделяме това, което имаме.

Имаме ли въобще нещо? Не много. Все пак, някои неща притежаваме – както говорихме, нашия дъх, нашия живот, имаме малко думи, малко мисли, малко действия. И в крайна сметка имаме една много специална вибрация, бликаща отвътре, и тя се нарича обич. Любовта се счита за най-висшия тип енергия, която не може да бъде генерирана по никакъв друг начин, освен чрез любов. Животът идва от живот, съзнанието идва от съзнание и любовта идва от любов. Окончателният източник на всичко е божествен. Кришна е считан за Върховната Красота. А Радха, Неговата партньорка, е считана за Върховната Любов. Когато Те са заедно, когато са обединени, това е Чайтаня Махапрабху. Чайтаня означава жизнена сила или съзнание. Той е комбинация на Божествената Любов и Божествената Красота. И така, животът произлиза от този Божествен извор. Съзнанието също произтича от този извор. И обичта също идва от Него.

Ако искаме да направим едно уравнение да речем, че любовта произтича от любов, това е уравнение – ако го обърнем наобратно, тогава трябва да заключим, че от любовта произтича единствено любов. Нищо друго. Ако най-висшият източник е любящ, нежен, каквато е божествеността, какъвто е Бог, тогава всичко, което произлиза от Него, притежава това качество на нежна любов. Усещате ли го?

Някой: Понякога. Но само понякога.

Тиртха Махарадж: Мисля, че това е много честен отговор – понякога може и да долавяме нещичко. Но може би не винаги, не при всички случаи. Например, когато се налага да изстрадаме нещо, тогава ни е много трудно да прозрем, че: “О, Божествената милост ме облива! Колко е любящ моят Господ!” Ала поне трябва да имаме тази философска убеденост, че каквото и да идва от Божествения извор е за наше добро. Може би не разбираме причината защо и с каква цел ни сполита, но то ще послужи за наше благо.

Всичко, което преживяваме в живота си трябва да ни помогне да споделяме онова, което имаме. Ако искаме да постъпваме като хора, тогава трябва да сме готови да споделяме. Нямаме кой знае колко много. Мъничко време, малко усилия, малко внимание, малко обич – толкова имаме. Или може би притежавате някакво знание, някакъв опит… Но трябва да сме готови да го споделяме с останалите.