Sharanagati

(продължава от предния брой)

Въпрос на Рамвиджай: Относно смирението. Тази тема ми е много трудна за разбиране, и особено балансът между смирението и глупостта. Например, Исус казва: “Ако те ударят по едната буза, подложи и другата.” И честно казано, на мен това ми харесва. Може би е глупаво, но го считам за начин да оставиш кармата си да се оттече. Защото ако те удрят, това не е без причина. Всичко си има причина. И ако аз получа удар, отвърна ли на този удар, ще последва нов. Също така, понеже моята натура не е натурата на боец, може би бих предпочел да посрещна камъните на децата в примера със змията вместо действително да навлизам в конфликт. От друга страна знаем съвета на „Бхагавад Гита”, че не винаги е добре да се приема безропотно онова, което те сполита. Ако може малко повече озарения как да преценяваме правилно и как да действаме правилно, без да объркваме това да си много смирен с това същевременно да не генерираш карма, но и да не си глупак.

Тиртха Махарадж: Този идеал, който ти спомена от Библията, да подложиш и другата си буза – чел съм го много пъти и съм го чувал много пъти, но мога да кажа, че не съм го виждал на практика. Защо е така? Защото е погрешна идея? Не мисля. Обаче е твърде висше. Твърде висше! Твърде висше, за да повярваш, че действа.

Мога да спомена някои примери. Да речем, веднъж един бхакта пътувал в метрото. То било полу-празно, той бил седнал, когато един едър мъжага дошъл пред него и му казал: “Искам да седна точно тук.” Бхактата отвърнал: “Да, заповядай, седни на моето място.” И кавгаджията бил толкова удивен, че няма как да се скара с този човек, че останал смаян! Така че понякога ненасилието действително работи.

Но стандартът е твърде висок – да обърнеш и другата буза. В Унгария определяме границата на търпението и смирението с израза: “Можеш да цепиш дърва върху гърба му.” Търпеливият човек е такъв – можеш да цепиш дърва върху гърба му. Това също е висше! Имах приятел, който беше такъв. Много хора изпробваха това на негов гръб и той известно време търпеше. Обаче после каза: “Стига вече! Край.”

Разбира се, смирението е рискована игра. Защото ако си смирен, показваш слабостта си. Слабост в смисъла на „Аз не се бия.” Когато вълците се бият, те са много силни и свирепи животни. Ако единият усеща: „Победен съм,” той подлага шията си: “Можеш да ме захапеш за врата.” Но какво се случва тогава? По-силният, победителят, не го захапва. А какъв е материалният стандарт сред хората? Биеш се, губиш, даваш си врата, и те захапват! Хомо хомини лупус – човек за човека е вълк. Понякога човешките същества са по-лоши и от зверовете. Онова, което е съвсем естествен стандарт за животните, е твърде необичаен стандарт за хората. Ако сте смирени спрямо вълци и глупци, ще изгубите.

Ала за справяне с подобни ситуации има добър съвет: прави разлика между действието и извършителя. Защото може да не си съгласен с действието, но при все това трябва винаги да уважаваш човека. Дори и в трудни моменти, дори когато ни атакуват. Можеш да се защитаваш, но трябва да храниш добри чувства.

Така че смирението трябва да се прилага във вярната компания, където с него няма да бъде злоупотребено. Ако някой злоупотребява със смирението ви, стремете се да избягвате подобна ситуация. Споделям твоето мнение, аз също не бих се сражавал. Но ако някой е воински тип, няма проблем, нека се сражава.

Има и друга история, тя е много красива: в джунглите на Южна Америка няколко християнски мисионери създали мисия. И този войник, който преди залавял индианци, по-късно станал монах и отишъл на същото място в джунглата, в индианската мисия. По някакви политически причини било взето решение мисията да се затвори. Висшият свещеник и политиците им казали: “Прекратете!” Но разбира се, те не искали да спрат, защото онова, което правели, било прекрасно! Затова срещу тях била изпратена войска, а монасите и людете от мисията се подготвяли да я посрещнат – всеки според природата си. Възрастният отец правел пуджа. Той бил брамински тип, затова правел пуджа – отслужвал литургия, молел се и пеел. А този, новият член на мисията, който преди бил боец, какво правел? Той организирал отбраната! Учел малките деца как да се бият и как да си служат с оръжие. Така че той прилагал своите способности за същата цел. Бихме могли да наречем това насилие, но аз го наричам служене. Това е смирение – да защитиш мисията.

И така, в съответствие с навиците си, с нрава си, със своята гуна, можем да вземем участие в духовните си практики. Нашето смирение е в опитите ни да удовлетворим Шри Гуру, Шри Кришна, ваишнавите – Хари, гуру, ваишнава – и трите. Смирението е входната такса за божествената сфера. Не пропускайте да платите цената.