Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Woman-Chanting-Japa-on-1108-Beads-Mala

Онова, което споделяме с останалите, се нарича благотворителност. В древни времена за семейния човек било препоръчително преди да започне да се храни да излезе пред дома си насред селото и да се провикне високо: “Има ли някой гладен? Нека дойде в дома ми да се нахрани.” Но това не се е правело, за да живеят добре мързеливците, а било в услуга на онези, които, да речем, са на поклонение или идват отдалеч и се нуждаят от помощ.

Разбира се, ако започнете да практикувате това в София, би било малко необичайно. При все това, бъдете готови да споделяте каквото имате.

Но благотворителността следва да се раздава в подходящото време. “Ако давате в нужда, давате двойно.” Значи, когато е необходимо ако сте готови да служите на останалите, това е много полезно. И давайте на верния човек, при подобаващи обстоятелства. Но не става въпрос само за външните обстоятелства, а и за вътрешното настроение – как да даваме, как да споделяме. Защото ако споделяме това, което имаме в любящо, изпълнено с нежност и несебичност настроение, тогава това е много саттвично. Когато искаме нещо в замяна, това е раджастично, в него има страсти. А когато извършваме грешки чрез служенето, това е под въздействие на невежеството.

И така, от тъмнината трябва да дойдем в светлината. Препоръчва се във всичките си дейности – независимо дали става дума за благотворителност, хранителна диета, познание или вяра – да се доближаваме до съвършенството.

Въпрос на Ревати: Бихте ли посочили моля някакъв пример за даване на благотворителност в невежество, какво означава това? Не можах да разбера.

Тиртха Махарадж: Нека погледнем отново стиха. “Благотворителност, извършена на нечисто място…”[1] Кое място е чисто? Чисто е онова място, където се рецитира „Шримад Бхагаватам”. Всички останали места са нечисти. Затова стремете се да рецитирате „Шримад Бхагаватам” на толкова места, на колкото можете, за да ги пречистите.

Разбира се, ние знаем, че едно свято място, например, е чисто. Отиваме на святото място, за да се пречистим. Ала за беда, и други хора отиват на святото място да се пречистват. Какво означава това – че цялата нечистота остава на святото място. Затова понякога дори светите места са претоварени от грехове.

Счита се, че майка Ганг е чиста и че притежава качеството да отмива греховете на човешките същества. Но какво се случва с водата, ако изперете в нея нещо много мръсно? Тя също ще се замърси. Както разбрахме, водата поема качеството, което й се придава. Затова, ако майка Ганг се нуждае от себепречистване когато е обременена от грехове, от греховните дейности на човешките същества, които отмива, тогава в олицетворена форма тя отива на поклонение. Отива да се пречисти на реката Кавери. Индия има щастието да притежава множество свети реки. Ганге ча Ямуна чайва Годавари Сарасвати Нармаде Синдху Кавери джалесмин саннидхим куру – ако искате да направите ачман, светена вода, просто промълвете тази мантра. Защото тази вода, събрана от светите реки, ще пречисти и тялото.

И така, как да се пречисти едно място? Святата вода, осветената вода пречиства мястото. Във Вриндавана съм чувал, че има такива възрастни жени, изцяло посветени на служенето на Кришна, чисти като капка; те винаги носят със себе си вода от Ямуна в малка делва. Защо? Защото тази стара матаджи има следното разбиране: “Където и да седна, аз много замърсявам това място. Затова, когато стана, с няколко капки вода трябва да пречистя мястото.” Така че, смятам, можем да обогатим разбирането си за чистота или за това как се служи на едно свято място, да навлезем по-дълбоко в смисъла на святото място.

И така, избягвайте нечистото място. Второто е неподходящо време”. Кое време е подходящо?

Ямуна: Както споменахте, времето на нужда.

Ядунатх: На празниците.

Тиртха Махарадж: Да, много добре, по време на празници, когато има някакво честване или събитие. „Гита” дефинира какво означава благоприятно време. Трябва да заявя, че се намираме в благоприятно време в много, много отношения. Защо? Защото декември отмина. През декември, на Зимното Слънцестоене, слънцето започва да се движи на север. Светлината е преродена. Защото знаете, слънцето слиза до най-ниската си точка, остава там три дни, а след това започва да се изкачва. И според нашата традиция този период – като се започне от най-ниската точка нагоре – се нарича благоприятно време. Така че периодът е добър, благоприятен. След това, намираме се в началото на нова година – това също е благоприятно. Освен това сме и в началото на нова седмица. Може би това не е чак толкова благоприятно, защото ви напомня за всекидневните ви задължения, нали? Щастливци сме и времето е много благоприятно, понеже присъстваме на служба в храма. Но и епохата също е благоприятна. Защо, защото е двадесет и първи век? Не, защото е петстотин двадесет и някоя година от ерата на Чайтаня. Това е един малък златен период в голямата Кали-юга. Така че това също е много благоприятно.

Други празници също помагат за усилване на достойнството и значимостта на деня. Например, рождението на великите светци – това също е благотворно. А някои хора имат късмета да са родени на този ден! Това е много благоприятно. И така, времето е благоприятно! И мястото също е благоприятно.

 

(следва продължение)



[1] Бхагавад Гита 17.22



Leave a Reply