Sharanagati

„Йоги Бабаджи казал на Пандит Бабаджи: “Имам едно съмнение. То е следното: ако не познаваме и не практикуваме пратяхара, дхарана и дхяна по пътя на йога, как бихме могли да постигнем раса-самадхи[1]? За да пробуди своята органически-присъща позиция в сърцето си, човек трябва да извършва садхана. Коя е садханата за пробуждане на рага, спонтанната привързаност?”[2]

Много важен въпрос. Защото садханата си има цел. Садханата има садхя, която да бъде постигната. Садхана е практиката, садхя е целта, а садхака е практикуващият. Ако практикуваш нещо, какво ще постигнеш? Това трябва да е ясно от началото. Ако някой иска да постигне йога-самадхи – пранаяма и т.н са напълно уместни. Но искате ли да постигнете раса-самадхи, тогава кой е методът, какво трябва да бъде сторено?

“Чувайки въпроса, всичко се взряха с очакване в сериозното и сияйно лице на Пандит дас Бабаджи. Малик Махашая леко се слиса. Вероятно той бе смятал, че Йоги Бабаджи е най-великият ваишнава. Чувайки въпроса му, Малик Махашая разбра, че Йоги Бабаджи почита Пандит дас Бабаджи като свой гуру. Тогава той погледна Пандит дас Бабаджи с голямо уважение.”

От това разбираме, че най-напред срещате някой ваишнава и той ви дарява много неща. Но сетне разбирате, че дори и той има своите източници, с които да се съветва, от които да учи и усвоява. Ала това не бива да намалява признателността ви. По-скоро трябва да възприемете метода – винаги да се стремите да търсите съвет. Това в много случаи помага.  И тъй, Пандит дас Бабаджи заговорил:

“За обусловената душа е трудно да действа на духовно ниво с чиста духовна привързаност. Именно чистата духовна привързаност изопачено се превръща в материална привързаност. С нарастването на материалната привързаност, духовната пропорционално намалява. Също и ако духовната привързаност се увеличава, материалната ще намалява. Такива са естествените характеристики на живото същество. Не е така, че потискането на материалната привързаност поражда духовна привързаност. Мнозина се заемат с отречения само и само да покорят материалната привързаност, но не се стремят да усилят духовната си привързаност. Резултатът от това е нещастие.

 

Разсъжденията и практики като дхяна, пратяхара и дхарана са препоръчителни за постигането на крайната цел – добиване на духовна привързаност. Но макар мнозина да ги практикуват, те не наблягат достатъчно на разговорите как именно се постига духовна привързаност . Затова така често йогите попадат в капана на йогическите съвършенства и в крайна сметка не успяват да постигнат духовна привързаност. От друга страна ваишнавската практика е превъзходна. Човек може да развие привързаност към разнообразните дела, които е нужно да се извършват в живота и да разсъждава или работи усилено в опитите си да постигне Абсолютната Истина. Но нима тези, които действат по този начин, са способни бързо да пробудят духовната си привързаност? Ако садхака продължава да се стреми да развие духовна привързаност като отделна дейност в живота си, той ще бъде разкъсван от една страна от материалната привързаност, от друга – от духовното съзнание.” Това си е вид шизофрения. Материално, духовно – разкъсан съм. „В такъв случай животът му ще следва привързаността, която е по-силна. Лодката се движи чрез силата на веслата.  Но когато водното течение я отнася, веслата са безполезни. По същия начин когато садхака се опитва да прекоси океана с лодчицата на ума, използвайки веслата на дхарана, пратяхара и дхяна, понякога течението на привързаността бързо го увлича в сетивното наслаждение.”

 

Сега идва окончателният отговор:

“Но преданото служене към Вишну се извършва със спонтанна обич. Садхака несъмнено съвсем скоро постига духовна привързаност чрез спонтанното предано служене. Човек трябва да знае какво представлява потокът на привързаността. Каквото и сърцето на обусловената душа естествено да харесва, и каквито и неща да приема, за да поддържа съществуването си, до едно са материални привързаности в човешкия живот. След размисъл се наблюдава, че тези привързаности биват пет вида съобразно връзката си с петте сетивни органа. Привлечен от сетивните обекти, умът се втурва към тях. Човек се храни с езика, помирисва с носа, чува с ушите, усеща чрез кожата и вижда с очите. Умът на обусловената душа винаги е привлечен към някакви сетивни обекти. Каква сила би могла да го изтръгне от обектите на сетивата? Макар сухите имперсонални съждения да са полезни до някаква степен, при все това поради пасивната природа на безличностния Брахман, поклонникът е неспособен да се сдобие с голяма сила. Затова йогите и гяните[3] срещат толкова много трудности, но в преданото служене трудности не съществуват. Животът на преданоотдадените на Кришна не е отделен от Брахман. Материалната и духовната привързаност по този път не се различават. Щом умът иска да гледа сетивни обекти чрез очите – добре! –  нека гледа красотата на Муртите. В този случай материалното и духовното наслаждение са едно и също. Искаш да слушаш – тогава слушай песните и разговорите, възхваляващи Кришна. Искаш да ядеш апетитни ястия? Тогава поднеси всевъзможни вкусни гозби на Кришна, а сетне приеми прасадама. Да вдъхваш аромат – ето, има туласи и сандалова паста, които са били поднесени на Бог Кришна. По този начин всички предмети се одухотворяват за практикуващия Кришна съзнание. Онзи, който е в Кришна съзнание, винаги е слят с духовното битие. Всичките му дела усилват духовната му привързаност. За него дейностите на сетивата не са пречка; те всъщност са средство за постигане на любов към Бога.”

 

И тъй, за преданоотдадения сетивата и сетивните обекти не само не са врагове, но са и помощници. Посредством тялото и телесните сетива можете да сте свързани с Всевишния, защото в действителност тялото и сетивните органи са основният инструмент на душата. Това е нещо много важно. То всъщност е свещеният инструмент за постигане на най-висшата цел. Изключително полезен. А само лошият майстор се оплаква от инструментите.

Точно тук и сега, нека използваме всичките си канали, за да влезем в досег с Кришна. Да останем в йога!

[1] възвръщане на изначалната позиция на живото същество в забавленията на Кришна

[2] Из „Према Прадипа” от Бхактивинода Тхакура

[3] Гяни – практикуващите гяна йога