Sharanagati

(продължава от предишния понеделник)

Каквото прави една велика личност е за благото на всички. Дори привидно най-незначителното действие си има добра причина. Затова трябва да сме много внимателни как постъпват великите. Понякога те ни учат само как се сгъва чадар[1]. И може да си речете: “Е, хайде стига! Това вече са глупости! Мога да сгъна чадара и по друг начин.” И наистина можете! Но следване означава посветеност.

Има един много очарователен пример за това. Познавам един високоуважаван учител, който, например, никога не приема карфиол като прасадам. Веднъж присъствах когато бхактите се опитаха да му поднесат карфиол. Той каза: “Какво е това? Моят учител никога не го е ял, и аз също не мога да го ям.” Бях удивен. Това вече е нещо! Дори като се храниш или като се въздържаш от определена храна, си спомняш учителя си.

Разбира се, носят се ваишнавски легенди: “Гурудев не харесва чай Ройбос.” Или “той обича това, пък обича онова…” И колкото бхакти, толкова версии на тези легенди. По този начин, без значение дали ядете карфиол или не, и дали пиете чай Ройбос или не, вие си спомняте учителя си. Но недейте да пропускате най-важното. А най-важното е, че сме получили съкровище. Цялата парампара е работила заради нас. Има някои много известни хора там, които половината свят знае, а има и милиони незнайни ваишнави, които също са помагали да се съхрани всичко това.

Веднъж мои братя участваха в почистването на един храм във Вриндавана – стар, полу-изоставен храм. И един от тях, Шрипад Кришнананда Прабху, ми донесе много скъп подарък от това почистване. Знаете ли какъв беше?

Някой: Малко прах?

Свами Тиртха: Прахта също е много ценна. Но това беше дори по-ценно от прах. Донесе ми четири зрънца от джапа – проядени от дървояди, наполовина унищожени от времето… Обаче знаете ли, докато ги държах в дланта си, изпитах усещането: “Стотици години преданост са тук, в шепата ми.”

Това е, което трябва да съхраним – това продължаване на екстаза. И така, ако след, да речем, стотици години, някой от вашите бъдещи храмове бъде изоставен или имате някакъв мъничък параклис, бхаджана-кутир, и ако там се правят разкопки и хората намерят вашата полу-изядена джапа, те ще се чувстват големи късметлии: “О, имало е велики люде, които са помагали да се съхрани тази мисия тук, в България.”

Това е начинът да изплатим дълговете си. Веднъж бхактите попитали Шрила Прабхупада: “Как можем да те направим щастлив? Да продадем повече книги? Да донесем повече пари? Или какво, кажи ни?” Той отвърнал: “Това не е важно. Ако станете чисти преданоотдадени – тогава ще съм удовлетворен.”

И така, как можем да изплатим своя дълг към Шрила Прабхупада? Може да чувствате: „Аз не съм свързан с Шрила Прабхупада. Той за мен е като прадядо.” Изглежда много далеч. Ала всъщност той се усмихва на нашия олтар. И понякога бащата е много строг към детето, защото трябва да го възпитава. Обаче дядото никога не е строг. Дядото винаги е много нежен и мил. Нашият духовен баща понякога трябва да ни помага да идваме на себе си. Но духовният дядо е винаги много, много нежен и мил. Защо е така? Защото отговорността е на бащата. А обичта остава за дядото.

Така че ако искате да изплатите дълга си към Шрила Прабхупада, не забравяйте това: “Станете чисти преданоотдадени!” Тогава ще сте се отплатили. Не е нужно да правите нищо друго. Не е нужно да принадлежите към определена група или организация; това са просто второстепенни формалности. Онова, което трябва да правим, е да сме посветени на божественото послание. И извършвайки служенето си днес, вие се отплащате на своите учители, изплащате дълга си и към Кришнадас, “този толкова паднал и незначителен слуга”, който е съставил тази песен[2].

Този е начинът да допринесем – като вложим мъничко енергия в цялата тази система. И колкото и незначително малко да е онова, което давате, невероятно много ще получите. Хубаво ли е да сме задължени? Да, да… Това е сладко задължение. То ни дава някакъв мъничък шанс да служим.

[1] Чадар – голям шал, използван в Индия за връхна дреха

[2] Джая Радхе Джая Кришна Джая Вриндаван