Archives

Calendar

March 2021
M T W T F S S
« Feb    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




monk-carrying-water

(от лекция на Свами Тиртха, 7.09.2015 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Теджасвини: Казахте, че най-напред трябва да си изясним позицията си. Как да го направим? И как да действаме подобаващо?

Свами Тиртха: Много добър въпрос, благодаря! Ако искаме да определим позицията си, трябва да разграничаваме телесното и духовното ниво. Защото, без съмнение, телесната ни идентичност има определени нужди. Тялото трябва да се храни, за да добива енергия. То трябва да спи, има толкова много други желания и необходимости – списъкът е дълъг. А духът, душата, се нуждае от друга храна. На нея също ѝ е нужно да се захрани с енергия, но от различен тип. И за да напредваме правилно, трябва да разберем пропорцията на нашето внимание към тялото и към духа: доколко сме под телесно влияние и доколко можем да се отъждествяваме с духа. Защото може душата ни да иска да мантрува светите имена ден и нощ. Обаче тялото денем ще каже „зает съм”, а нощем „уморен съм”. Така стоят нещата, нека погледнем реалността в очите. Всички знаем каква е теорията: „Любовен екстаз ден и нощ!” Обаче идва понеделник сутрин и „Трябва да хуквам на работа, след това се връщам вкъщи и вечерта съм толкова изтощен, че просто рухвам.” Случва ли се така понякога? „Да, познато ни е това чувство. Най-сетне нещо да разберем от лекцията. Тук се говори за живота ни.”

Какво да правим тогава? По някакъв начин този материален живот иска да ви изцеди напълно, иска да превземе душата ви; налага се да продадете душата си, за да постигнете каквото и да е мъничко нещо. Ако анализираме този въпрос малко повече, ще открием много красиви идеали за себе си. „Да, аз искам да приличам на този бхакта. Искам да имам преданост като на Нароттам дас Тхакур.” Или нещо подобно. Но съвсем скоро разбираме, че я нямаме. Ала не се безпокойте, всяко дълго пътуване започва с първите крачки.

При все това, трябва да открием идентичност за себе си. Мисля, че значително дълго време в нашия духовен напредък, ако се идентифицираме като слуги или ученици на своя учител, това ни помага. Защото то е нашата реалност, то е нещо осъществимо за нас. Може да не мога веднага да постигна мадхуря-према и гопи-бхава. Това е съвсем нереалистично. Обаче мога да имам тази нова идентичност: „Аз принадлежа на определена духовна школа, аз принадлежа на своя учител.” Това е нещо, което можем да направим, то е истинско. И тогава, чрез тази нова самоличност, която добиваме, можем да започнем един процес на пречистване – чрез служене, чрез общуване, чрез мантруване. А после малко по малко анартхите, или препятствията, ще отпаднат.

Така че това е моята препоръка: нека се опитваме да отъждествяваме себе си като слуги, като ученици на нашите учители. Защото покорният ученик следва своя учител. Където и да отиде учителят, ученикът върви след него. Понякога учителят ще рече: „Сега отивам сам.” Тогава трябва да чакате пред вратата. Но не се притеснявайте, той ще се върне да ви вземе. Това искрено и честно усещане за реалност означава: „Аз се самоопределям по реалистичен начин.”

Може да кажете: „Добре, в началото се отъждествявам като ученик или слуга на моя учител. Докато не съм добил чисто виждане, докато не съм се просветлил – добре, слуга съм! Но какво се случва с моята самоличност, когато постигна просветление? Ще стана ли в крайна сметка учител? Бил съм слуга толкова дълго време. Слушал съм тези лекции колко години! Най-накрая искам и аз да давам лекции, а другите да слушат моите откровения. И така, какво става като постигна просветление?”

Нека ви разкажа история за един будистки манастир. Някакъв млад човек постъпил в манастира и попитал маханта, старият монах: „Искам да постигна състоянието на Буда, искам да постигна просветление – какво трябва да правя?” Старият човек отвърнал: „О, много хубаво, че дойде, мой скъпи сине! Щом искаш да постигнеш просветление, трябва да носиш вода и да цепиш дърва.” „Добре, учителю, прилежно ще нося вода и ще цепя дърва. Но кажи ми, какво ще стане като добия просветление? Какво ще правя тогава?” „Ще носиш вода и ще цепиш дърва.” Същите действия, но на различно ниво.

И така, какво ще се случи с нас, след като сме отъждествявали себе си със „слуга на моя учител” и накрая постигнем освобождение? Тогава отново същата тази идентичност ще ви е от помощ, но на по-високо ниво. Не е необходимо да ставате учители и господари. Бъдете господари на себе си. Да побеждаваш другите е сила; да победиш себе си е истинското могъщество.

 

(следва продължение)

 

 



Leave a Reply