Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Драги:  Когато дойде времето да се отдам, да отдам тялото си на Кришна и да кажа: „Кришна, прави каквото искаш с мен, нека изразявам Твоята воля!”, ако човек е способен да посвети себе си, можем ли да кажем, че връзките между действие и последица се съкращават по Божията милост?

Свами Тиртха: Всъщност да посветим себе си е начин да намалим кармичните си окови. Знаем, че божественият звук може да ни доведе до Бога, до лотосовите нозе на Кришна. Но дори небрежното мантруване на наам, святото име, може да ви дари освобождение. Така че да се намалят кармичните последици и обвързване е резултат на добро мантруване. Това е като страничен ефект. Разбира се, каквато карма сме наченали в този живот, трябва да я осъществим, трябва да преминем през нея. Но обикновено, ако изразим готовността си да сме съгласни с Бога, последиците ни спохождат в намалена пропорция. Последици има, обаче по-леки отколкото би трябвало да изтърпим. Духовните дейности също имат последица. Само че тяхната последица е съвършенство. Така че има начин да се преодолее капана на действия и последици – и това е съвършенството. Действие-последствие-съвършенство.

Въпрос на Маха Вишну: Махарадж, въпросът ми касае нашето отношение към обкръжението и към всички. Кришна казва в „Бхагавад Гита”[1], че трябва да се обръщаме към духовния учител със смирение и с желание да служим, за да можем да видим истината, понеже духовният учител я е видял. Ако нямаме такова отношение, нима можем да получим и реализираме истината, ако не подхождаме със смирение и с желание да служим на всички? Тъй като не знаем кой е духовно извисен.

Свами Тиртха: Да, затова е най-добре да уважаваме всички. Защото не знаем кой кой е. Може да си мислим: „О, този човек е съвсем пропаднал, незначителен бхакта,” а той може да е любимецът на Кришна. Така че как можем да знаем? Това се нарича „черният кон”. Сигурен съм, че не си падате много по конни надбягвания, но знаете ли какво е „черният кон”? „Черният кон” е неочакваният победител. Никой не би очаквал, че този кон ще спечели надбягването. Всички залагат на известните коне, но не щеш ли този черен кон излиза и незнайно как печели състезанието. Така че никога не може да знаете кой е черният кон сред преданите. Кой е любимецът на Кришна, кой ще спечели надпреварата. Ако въобще животът е надпревара – но мисля, че разбирате. Затова е най-добре да уважаваме всички. Защото тогава няма да изгубим.

Обаче от друга страна: да, истината могат да реализират дори оскърбителите. Освобождението, или псевдо-освобождението, е достъпно дори за оскърбителите. Даже за тези, които отричат съществуването на Бога освобождението е достижимо. Един вид истина можете да достигнете. Но изпълнено с обич приятелство с Бога – не можете. Това е разликата. Затова трябва да сме позитивни – не е достатъчно винаги да мислим за Кришна, Върховния, но трябва да се отнасяме позитивно към Него. И за щастие, божественото послание е по-силно от нашата съпротива. Така че дори да не сме достатъчно възприемчиви, то ще влезе в ушите. А влезе ли в ушите, ще стигне до сърцето. Ще пречисти сърцето. И тогава ще започне голяма промяна. Както Шрила Садху Махарадж казва: „Ще започнете да говорите с очите”. А кои са словата на очите? Те са нещо, което трябва да поднесем на Бога – сълзи.

[1] „Бхагавад Гита” 4.34