Sharanagati

Има само още един тип контрол, който трябва да следваме, и това е контролът над ума: “Манах-прасадах саумятвам маунам атма-виниграхах бхава-самшуддхир итй етат тапо манасам учяте – А удовлетворението, простотата, сериозността, себеконтролът и пречистването на собственото съществуване са въздържанията на ума.”[1]

Това са трите нива на съществуване – действията, думите и мислите. А следващият текст казва: “Това тристранно въздържание, извършвано с трансцендентална вяра от човек, който не очаква материална изгода, но го прави единствено заради Върховния, се нарича отречение в доброто.”[2]

И така, този саттвичен тип контрол е много подробно описан. Много пъти обсъждаме, че най-вероятно умът е това, което най-трудно се поддава на контрол. Но има един много ефективен метод – обичта. Ако обичаш някого, да речем Кришна, ти много често мислиш за Него, възхваляваш Го, извършваш някакво практическо служене за Него – по естествен начин. Тази връзка ни помага да овладяваме комплекса ум-тяло.

Съгласни ли сте, че в крайна сметка Кришна е инструментът за контрол?

Крипадхам: Да.

Тиртха Махарадж: Да. Нека попитаме по-възрастните гопи във Вриндавана дали са съгласни, че ако мислиш за Кришна това е най-добрият контрол за тялото, ума и думите. Защото веднъж из Вриндавана плъзнала вест: че се появила  много опасна змия. Черна змия. И хватката на тази змия била толкова силна, че когото обвие, бил загубен. Този слух се ширел особено сред младите гопи, младите девойки във Вриндавана. И те си фантазирали – колко ли е опасна тази змия, колко ли е голяма, дали има и отровни зъби? Представяли си – каква ли е тази змия?! И започнали да си мислят и да медитират върху змията толкова много, че тя наистина се появила във Вриндавана. И не била само една змия, ами две! Змията имала много специална характеристика. Истинските змии винаги имат корони на главите. По змиите има скъпоценни камъни. И змиите се движат в извивки. Понякога изглеждат досущ като вълни. Доближават ви без всъщност да се движат. И само щом докопат жертвата си, никога не я изпускат.

Младите гопи търсели змията. Къде ли да я открият? “Само да можех да зърна скъпоценностите, отблясъка на брилянтите върху главата на змията…!” Изпитвали ли сте някога това усещане – когато знаете, че нещо е опасно, но въпреки това го търсите? Искате да вкусите илюзията. “Знам, че илюзията е опасна, но въпреки това… Я да проверя – наистина ли е така или не.”

И така, младите гопи търсели змията. Вървели под сенките на вриндаванските дървета и търсели змията. Не щеш ли, зърнали някакъв отблясък. Особена светлина всред сенките! “О, може би това е короната на змията?!” Опитали се да се доближат. Тогава видели не една змия, а две змии. Черни, заоблени, дълги, а някъде към края им сияят прекрасни скъпоценности. Доближили се още. И много странно, те не пълзят по земята, а някак са по-нагоре и в много специална поза! Сякаш държат флейта. И тъй, те идвали все по-близо до змията, всъщност до змиите, защото те винаги са две. И когато се приближили, змиите просто ги… прегърнали.

Не мога да разкажа историята нататък. Но можете да си представите кой бил черната вриндаванска змия. И разбира се всички тези млади девойки, които срещнали черната змия тази нощ, много бързо разпространили новината. В сенките Кришна се движи като змия. Но денем се държи като млад пастир. А медитацията на младите момичета – мислите, думите и дори действията – била винаги насочена към Кришна. Те мислели за Него: “Кога ли отново ще видим змията?”– това е Вриндавана нощем. А Вриндавана денем е: “Кога ще срещнем отново младия пастир?” Мисли. Думи – те винаги говорели за този Кришна. Действията им били под контрол, тъй като живеели в домовете на майките и бащите си. А знаете, че родителите много внимателно се грижат за младите девойки, не им позволяват да тичат тук и там, да мислят за това и онова, и да говорят безсмислици за някакви си змии. Когато Кришна излизал да пасе кравите, на младите девойки било забранено дори да Го гледат как преминава. А по-възрастните гопи, майките, заключвали и залоствали всички врати да не би девойчетата да се втурнат на улицата да гледат преминаващия Кришна. Но знаете, ако искаш да контролираш едно дете, не е достатъчно да кажеш: “Не!” Трябва да дадеш някакво обяснение. А как се контролира дете? Като го изплашиш. Възрастните гопи казвали: “Не, не, не, не може да излизате, защото вън има много опасна змия. Вън има много отровна, черна змия. Така че никакво излизане.” Тогава сърцата на гопите били разбити: “Да, но ние искаме да се срещнем с тази змия.”

Така че в общ смисъл можем да се съгласим, че съсредоточаването върху Бога, мисленето за Кришна е най-добрият тип контрол. Но в специални случаи възрастните гопи не биха се съгласили с тази визия. “Аз мисля за Кришна!” “Я по-добре мисли как да направиш изварата или киселото мляко.” “Искам да Му служа с тяло, ум и слова!” “Престани, не може да излезеш. Вън има змия.”

Така че контрол на елементарно ниво чрез мислене за Кришна и липса на контрол чрез мислене за Кришна на по-висше ниво – и двете са правилни и възможни. Какъв тип контрол избирате – елементарен или по-висш? По-висш? Пазете се от змии! Това е моят съвет.

Манджари: Защо възрастните гопи не позволявали на младите да гледат Кришна?

Тиртха Махарадж: Защо, защо, защо? Ще разбереш като станеш възрастна гопи.