Sharanagati

Въпрос на Дани: Въпросът ми е съществува ли сигурен знак, че следваме фалшивото его, нещо като червена лампа, указваща, че вървим в грешна посока?

Тиртха Махарадж: Обикновено не го виждаме. Защото ако човек греши, той е много убеден, че постъпва правилно. И е много трудно да се напътства такъв човек. Но това, което ние не можем да направим, Върховният Бог може. Така че ако ние не можем да напътстваме или да помогнем на човека, Бог ще поправи грешките му.

Как да разбера дали съм тласкан от духовния си егоизъм или от Бога? Това е въпрос на постоянни усилия, на анализ, на изправяне срещу себе си в огледалото и е много тежка задача. При все това, има някои стандарти, които ни помагат. Например, списъкът с добрите качества в „Гита”[1] и на други места – т.е. изискванията от външни източници като писанията. След това ги има и партньорите ви – сангата, която посещавате. Мисля, че е много важно да има общност, защото така ще се изправим пред себе си. Ако си седите самички у дома, може да си мислите, че сте надмогнали всички недостатъци. Обаче веднага когато се налага да общувате с другите, когато трябва да си сътрудничите, когато трябва да търпите, ще видите кой сте. Разбира се, едно много важно външно мерило е нашият учител, който ще ни каже: “Правилно!” или “Прекрати това!” И в крайна сметка го има и вътрешният ви глас, който ви насочва в определени случаи. Трябва да сме много внимателни с него. Но си мисля, че по отношение на най-важните въпроси, в най-искрените, най-чистите си мигове, определено трябва да послушаме тази вътрешна убеденост. Защото ако сме съгласни, че Кришна е в сърцето на всеки, би трябвало да има възможност да общуваме с Него. Но, разбира се, всички се съгласни, че трябва да сме много чисти и много да се стремим към такова общуване. Въпреки всичко то е възможно. А след това трябва да действаме в съответствие с него.

Себеосъзнаване на практика означава как да се отървем от фалшивата духовност. Това е процес на пречистване.

Дани: Да, но задачата е много трудна, защото ние можем да претендираме, че практикуваме всички тези качества, описани в писанията, а сангата може да е много милостива и смирена, и да изтърпява лошите ни черти. Освен това, говоря за себе си, много пъти съм свидетел как чувам вътрешния си глас, обаче нямам навика да се вслушвам в него и да го следвам. Забелязвам насоката му, но не я слушам, заради обичайните наклонности или навици. Така че аз знам за всички тези знаци и се стремя да действам така, но всички те могат да бъдат – как да кажа – подведени.

Тиртха Махарадж: О, това е друг случай. Но недей през цялото време да се самоизтезаваш: “Толкова съм зле, не мога да се справя заради лошите си навици, и макар да чувам, не следвам…” Не се измъчвай, просто действай, живей, мантрувай, извършвай практиката си с известно търпение. Животът не е мъчение. Животът е щастие, нали? А духовният живот също е, за да ни научи да сме щастливи.

Макар че щастието не е кой знае колко висша амбиция. Да речем, Заратустра – той не се стремял към щастие, към собственото си лично щастие. Той се стремял да осъществи мисията си.

Ямуна: Но понякога с проповедническа цел ние развяваме флага на щастието.

Тиртха Махарадж: Единствено с цел пропаганда.

Още няколко бележки по последния ти въпрос – как да не бъдем подмамени? Защото можем да изпълняваме практиката си, можем дори да имаме божествени видения, да усещаме чакрите си, да пробуждаме кундалини, но това е поредният трик. Единственият начин да избегнем това да бъдем подмамени и подведени е да имаме пълна вяра и изцяло да се осланяме на Божията воля. Стигнем ли до такова ниво на отдаденост и посветеност, каквото и да ни сполети, трябва да сме удовлетворени. “Ако си усещам чакрите – добре; ако не ги усещам – пак добре. Аз не търся резултати. Аз съм Твой вечен слуга живот след живот.” Това е постоянната ни убеденост, независима от примамливите резултати на духовността.