Sharanagati
Collected words from talks of Swami TirthaDec
3
(от лекция на Свами Тиртха, 02.10.2017 вечер, София)
(продължава от предишния понеделник)
Знаете известната история, когато бащата казал на сина си: „Добре, скъпо мое момче, сега вече достатъчно умен, иди при този Гуруджи и изучи „Шримад Бхагаватам” от него.” Момчето отишло и след една година се върнало при бащата. Бащата попитал: „Изучи ли „Шримад Бхагаватам”?”, „Да, изучих го целия и вече знам всичко за „Шримад Бхагаватам”.” Тогава бащата рекъл: „Нищичко не се разбрал, връщай се при учителя си!” И така, започнал вторият срок на обучението. Изтекла още една година и момчето се върнало; бащата попитал: „Скъпи сине, изучи ли го както подобава?” „Да, татко. Миналата година не беше както трябва, но тази година вече съм научил всичко за „Шримад Бхагаватам”.” Бащата казал: „Да се връщаш там пак!” След третата година момчето отново си дошло и бащата отново попитал: „Сега вече, скъпи ми синко, изучи ли, проумя ли „Шримад Бхагаватам”?” „Скъпи татко, първата година си мислех, че знам всичко. Втората година си мислех, че първата не съм знаел, но вече съм проумял. Сега, след три години обучение, осъзнах, че не разбирам нищо.” Тогава бащата бил много доволен, прегърнал сина си и казал: „Браво, скъпи сине! Сега вече наистина си квалифициран да се върнеш при учителя си.”
Така че трябва да дешифрираме езика на учителите. Много пъти съм ви разказвал тази класическа история от древни времена, когато учителят поискал: „Донеси ми чаша вода”. Тогава ученикът взел да разсъждава: „Вода? Такава обикновена течност. А моят духовен учител не е обикновен човек! Обикновена течност за такъв уникален човек – не! На най-прекрасния човек подобава да поднеса най-прекрасната течност. Млякото е най-добрата течност, затова ще му занеса мляко. Моят Гурудев е толкова смирен, че помоли за вода, но всъщност иска мляко. Аз съм верен ученик, разбирам езика му. Мога да чета мислите му.” Момчето донася млякото и тогава учителят му е много разгневен: „Скъпи синко, не съм поискал мляко, просто искам да си сложа тилак. Вода, донеси ми вода!”
И като чуете тази история си казвате: „Да, в древните времена на Пураните, може би нейде из „Махабхарата” се е случило това.” Но когато го видях със собствените си очи: Гурудев поиска чаша вода, а бхактите му донесоха чаша мляко… и той беше бесен… тогава разбрах, че живеем насред вечността. Така че древните истории се повтарят; или живеем във времената на Пураните.
И знаете, казвал съм ви каква е препоръката на Ведите, когато гуру е гневен. Това е съвет към ученика, спомняте ли си? Стой далеч, толкова далече, че гласът му да не те достига. Виждате, Ведите са като грижовен баща спрямо ученика.
Но защо е важно да разбираме правилно словата на нашия учител? Защото ако той каже: „мадхуря-раса”, а вие разберете „сакхя-бхава” това не е добре. Това е когато учителят ви поиска чаша мляко, а вие му донесете чаша вода.
Вярност означава, че съм напълно посветен. Но при все това да го правим по такъв начин, че да не дразним учителя. Тоест, не става дума да се нанесете да живеете при него в стаята му, защото сте толкова отдадени. Или да показвате други прекалено очевидни признаци на своята пълна посветеност.
Но тази хармония между ученик и учител е едно много дълбоко и основно разбирателство в служенето. Разбираме се, че в този живот ще се стремим да култивираме това духовно служене към божествената любов заедно, че ще сме обединени в духа на служенето. Защото малко по малко това е начинът, по който ще се развие настроението.
Обикновено си мисли, че квалификациите се очакват от учителите, но всъщност истинското качество се очаква от ученика. Затова нашата работа е да усъвършенстваме своето шишя-абхиман, своето отношение, настройка на ученик. Шишя-абхиман означава да влагаме внимание, да се оставяме да бъдем научени. Ако има шишя-абхиман, манталитета на ученик, ще има и гуру-абхиман, нали? Гуру-абхиман означава, че някой е готов да поеме ролята да обучава и да служи на другите по такъв начин – чрез напътствия.
(следва продължение)