Calendar

May 2019
M T W T F S S
« Apr    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




OLYMPUS DIGITAL CAMERA

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Един ден учителите си отидоха у дома да свършат някакви дела, давайки възможност на момчетата, останали сами, да се позабавляват с игри. Съучениците на Прахлада го повикаха да играе с тях; но Прахлада, който бе много мъдър, се усмихна и им отвърна с голяма обич: „Скъпи приятели, моля ви, кажете ми, каква е целта на този свят?” Тези невинни момчета все още бяха с чисти сърца, незамърсени от досега с материалисти, които са привързани към наслада и болка. Тъй като обичаха Прахлада и го уважаваха изключително много, те спряха играта си и се насъбраха около него. Насядаха в кръг и заслушаха внимателно думите му. Тогава Прахлада каза: „Тези, които са интелигентни, биха се заели със служене към Бога още в ранна възраст, защото е голяма рядкост да се сдобиеш с човешка форма на живот. Човешкото раждане е временно, но изключително ценно.”[1]

Това означава, че посветеността към Бога не зависи от възрастта. И да си млад можеш да го направиш, и да си стар можеш да го направиш. Въпреки че ние използваме тези квалификации за извинения: „О, твърде съм млад, не мога да се присъединя. О, вече съм прекалено стар, защо да се присъединявам – не мога!” Винаги си намираме извинения. Ала не бива да губим време, понеже не можем да променим хода на времето и не можем да върнем назад дори един миг. Затова трябва правилно да използваме времето. Всеки миг от човешкия живот е изключително ценен.

„Сетне Прахлада продължи: „Да влезеш в досег с лотосовите нозе на Вишну означава да служиш в лотосовите нозе на Върховния Бог, което е най-висшият дълг на всички човешки същества. Шри Вишну е върховният обект на любов, върховният господар, благодетелят и душата на всички същества. Да се обърнеш към лотосовите нозе на Шри Вишну означава да извършваш процеса на предано служене в четири основни настроения – в неутрална привързаност, в служене, в приятелство и в интимна любов. Следването на който и да е от тези методи е познато като бхагавата-дхарма, или преданост към Бога.”

Следващият стих гласи: „О, деца на дайтите! Насладата на сетивните удоволствия е достъпна във всички форми на живот, дори в телата на животните и птиците. Точно както получаваме страдание дори без да сме го търсили, така и сетивната наслада ще ни споходи в съответствие с предходната ни карма. Затова, след като сте получили този ценен човешки живот, не е нужно да се стремите към сетивни удоволствия, защото в това ненужно усилие се пилее ценно време. Заемайки се с предано служене в лотосовите нозе на Бог Мукунда, ще спечелим блага много по-големи от тези, които бихме могли да добием посредством материално наслаждение. Бог Мукунда ще ни даде избавление от оковите на материалния живот и ще ни дари истинската наслада от живота. Никоя друга обожаема личност не може да ни спаси от лапите на раждането и смъртта. Затова онзи, който е интелигентен, би се боял от страданията на материалното битие и би разбрал, че без преданост към Бога ще пропадне от позицията си. С други думи, без служене към Бога не би могло да има облекчение от страданието. След като правилно е разбрал това, човек трябва искрено да търси истинското благо на човешкия живот, заемайки се с предано служене към Бога в ранно детство, преди да бъде атакуван от болестите и старостта.”

В по-нататъшните стихове се казва: „Човешкият живот трае приблизително стотина години. По време на този кратък период тези, които са под властта на сетивата си, могат да оползотворят само петдесет от тези години, тъй като прекарват нощите си покрити в невежество и дълбок сън.” Докато спите не можете да се наслаждавате на тялото си. „От оставащите години, десет преминават лишени от разбиране по време на детството, още десет в игри и забави през юношеството, а в старостта последните двайсет години минават в инвалидност и оттегляне от активен живот. Останалото време – само двайсет или трийсет години – обикновено преминава в преследване на чувствени наслади и създаване на силна привързаност, пораждаща неизброими страдания, в резултат на които човек губи самия себе си в дълбоката илюзия на обвързаността с дом и семейство. Не му остава време да потърси истинското си благо.”

И така, сметката гласи: от сто години продължителност на живота, петдесет спите, двайсет са в невежество и игри като малко дете; после в края има още десет-двайсет години в инвалидно състояние – и колко остава? Не много, нали? Имаме десетина добри години. Защо да пропиляваме тези десет години в глупави дейности?

Трябва да сме внимателни по отношение на времето. Защото в този активен период от живота си можете да предопределите бъдещето си – за което в последствие ще се радвате или ще съжалявате. Действията определено ще донесат резултати. Карма-пхала, плодовете на постъпките ни, ще ни бъдат раздадени – независимо дали ни харесват или не. Затова трябва да сме внимателни в действията си.

 

(следва продължение)

 

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



Leave a Reply