Archives

Calendar

December 2022
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2017 сутрин, София)

Ще продължим да четем и изучаваме „Шримад Бхагаватам”. Това е Пета Песен, описваща много полезни и важни аспекти на духовния живот. Наскоро обсъждахме историята на Бхарата Махарадж. Досега разказът беше много вълнуващ, а сега започва малко по-философска част – за онези, които наистина се интересуват от по-сложни неща. Толкова трябва да знаем за цар Бхарата, че в настоящия си живот той се държал като умствено изостанал. Затова се е сдобил с много необичайна работа. Но ще разберем това от самата история.

„Шукадева Госвами продължи: „Мой скъпи царю, след това цар Рахугана, владетелят на царствата Синдху и Саувира, пътуваше към Капилашрама. Когато носачите на царския паланкин стигнаха до брега на река Икшимати, дотрябва им още един носач. Затова започнаха да търсят някой и по случайност се натъкнаха на Джада Бхарата. Взеха под внимание факта, че той бе много млад, силен и със здрави крайници. Досущ като кравите и магаретата, той бе съвсем подходящ за мъкнене на товари. Мислейки по такъв начин, макар подобна работа да не бе подобаваща за великата душа Джада Бхарата, те без колебание го принудиха да носи паланкина.

Джада Бхарата, обаче, го носеше съвсем невнимателно, заради чувството си за ненасилие. На всяка стъпка напред той се взираше на три крачки пред себе си, да не би да настъпи някоя мравка. Затова не смогваше да спазва хода на останалите носачи и паланкинът се клатеше. Цар Рахугана незабавно запита носачите: „Защо носите този паланкин толкова неритмично? По-добре го носете както трябва!”

Когато носачите чуха застрашителните думи на Махараджа Рахугана, те много се уплашиха да не ги накаже и му отвърнаха следното: „О, господарю, моля те, погледни, че не ние сме небрежни при изпълнението на задълженията си. Вярно носехме този паланкин в съответствие с желанието ти, но този човек, когото наскоро наехме да работи с нас, не може да върви равномерно. Затова не успяваме да носим паланкина заедно с него.”

Цар Рахугана разбра думите на носачите, боящи се от наказание. Разбра също и че по вина само на един човек целият паланкин бе носен по неправилен начин. Знаейки това съвършено добре и чувайки молбата им, той леко се раздразни, макар да бе много напреднал в политическата наука и да притежаваше голям опит. Гневът му се породи от вродената му господарска природа. В действителност умът на цар Рахугана бе покрит от гуната на страстта и затова той заговори по следния начин на Джада Бхарата, чието брахманско сияние не бе ясно доловимо, а покрито като огън от пепел.”[1]

И така, виждаме много необикновена завръзка на историята: Джада Бхарата едва що избегна опасността да бъде принесен в жертва по много необичаен начин на божествата и самата Кали Ма лично дойде да го спаси; и непосредствено след това бе нает на много проста работа. Животът понякога е такъв: започваш като цар, след това ставаш аскет, след това елен, след това луд, след това едва не губиш живота си, а сетне неочаквано ставаш товарен добитък, така да се каже – мъкнеш тежък товар. Така че има толкова много възходи и падения в живота. Много пъти сте били царе; може би сега е времето за носене на товар. Но душата си е същата, преминавайки през различни видове опитност.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.10.1-5



Leave a Reply