Sharanagati

Въпрос на Ядунатх: Вие постоянно ни давате напътствия, за което сме ви много благодарни, но малко за династичната част от картината: да си представим, че имаме приятел, който е цар и се опитва да обедини гневните лордове земевладелци и да изгради Царството Божие. Обаче, уви, лордовете си имат свой опит и идеи, така че встрани от големия бхаджан и избавянето от анартхите, какво друго би могъл да направи нашият приятел?

Тиртха Махарадж: Усукан въпрос и прост отговор. Защото ако си преведа въпроса ти, ачарията строи царството, нали, а различните гуру имат своите мнения.

Ядунат: Не. Как така? Царят служи на своите гуру.

Тиртха Махарадж: Мисля, че тук само аз имам правото да казвам „не”. Но това е един прочит на твоята история. Съществува водач – ачария означава отвъд нивото на гуру. Ачария означава, че не е нужно да правиш нищо, каквото и да правиш е доказателство за духовната ти убеденост. Той учи чрез действия. Гуру учи с думи, ачария учи с дела. Но както и да е, активните проповедници може да имат различни мнения, тъй като работят в различни сфери. И понякога те искат все повече и повече да доказват себе си. Затова трябва да има ачария, който да контролира цялата ситуация. И разбира се, има различни начини да се контролират могъщите проповедници. Единият начин е както е действал Шрила Прабхупада. Веднъж той започнал да дава инструкции на своите санняси. В стаята били мнозина и той запитал един проповядващ санняси: “Ти какво правиш?” и той отвърнал: “Ами, Прабхупад, всяка седмица съм в различен храм и се опитвам да помагам, да ръководя нещата. Понякога се чувствам толкова претоварен и ми е така тежко да пътувам толкова много, че чувствам, че се нуждая от малко почивка.” Тогава Прабхупад казал: “Това не е достатъчно. Не бива да стоиш по цяла седмица на едно място, максимум три дни и заминаваш за следващото.” И наблегнал на това: “Не трябва да се спираш, не трябва да оставаш на едно място”. Приключил с този санняси и попитал следващия: “А ти какво правиш?” Той отговорил: “Прабхупад, и аз пътувам насам-натам.“ Тогава той му казал: “Какво? Пътуваш? Не трябва да помръдваш, трябва да стоиш само на едно място! Не ти се разрешава да се движиш!”

Така че инструкциите са според нуждата. Шрила Шридхара Махарадж е използвал различен метод. Когато всички велики проповедници дошли при него, те дали своите отчети как вървят нещата в Америка, в Южна Африка, в Австралия, в Европа, в Англия – в различни части на света. И попитали: „Молим те, Махарадж, можеш ли да ни дадеш някакви съвети как да правим това, дай ни някакви напътствия?” а той казал: “Вие знаете по-добре.” А след това добавил: “Упълномощавам ви да го направите.” Всички били напълно удовлетворени. Така че различните ачарии прилагат различни методи, за да контролират могъщите проповедници. Това е един прочит на твоя въпрос. Но може ли отново да ми го повториш?

Ядунатх: Ако имаме приятел цар, и ако той се стреми да построи Царството Божие в династична перспектива, и се опитва да обедини други могъщи същества, какво трябва да правим освен онова, което вече предписахте?

Тиртха Махарадж: Не виждам къде е династичната част, но както и да е, това е грешка. Целият този начин на мислене е погрешен. Защото Царството Божие вече е построено. То съществува.

Ядунатх: Но не е ли династичният подход това, че Царството Божие трябва да достигне и до другите светове? Това е като разширяване или усилване, така че династичният подход е този – останалите също да могат да живеят в това царство на Бога, да долавят това царство на Бога, което вече съществува.

Тиртха Махарадж: Ще му дойде времето. Ще му дойде времето. Това не зависи от нас. Ние сме само слуги на един по-висш гениален план. Понякога трябва да поддържаме някакви малки неща, за да ги съхраним и да оцелеем в трудни времена. Друг път разпръскваме семената. А друг път жънем реколтата.