Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

„За съмненията си ще те попитам по-късно, а сега искам да разбера тези сложни напътствия, които ми даваш за това как да осъзная духовната си природа с помощта на мистичната йога. Моля те, повтори ги по-простичко, за да мога да ги проумея. Умът ми е вечно търсещ и аз жадувам яснота.

О, повелителю на йогийските сили, ти каза, че макар и да усещаме умора от движенията на тялото си, всъщност умората не съществува. Тя е просто нещо привидно. А също и че с подобни въпроси и отговори никой не може да достигне до разбиране за Абсолютната Истина. Това малко ме обърква.”[1]

Тук Шрила Прабхупад пояснява: „Формалните запитвания и отговори, касаещи телесни концепции, не съставляват знание за Абсолютната Истина. Знанието за Абсолютната Истина е доста различно от формалното разбиране за телесните болки и наслади. В „Бхагавад Гита” Бог Кришна казва на Арджуна, че страданията и удоволствията, изпитвани във връзка с тялото, са временни; те идват и си отиват. Човек не бива да се смущава от тях, а да ги търпи и да продължава да върви към духовна реализация.”[2]

Мисля, че това е съвсем уместно запитване: ако не схващаш нещо е по-добре да питаш, докато не се доближиш до някакво разбиране. Не можем да започнем даден процес от края, трябва да го започнем от началото, нали? Всяко дълго пътуване започва с първата стъпка. Най-напред трябва да разберем, че тук, в този светски живот, ние усещаме разграничения. Сетне се нуждаем от това запитване: как да постигнем съвършенство, което е отвъд ограниченията? Трябва да се храним с нектар, а не с боклук. Да мислим за Бога, вместо за материални неща.

„Джада Бхарата, който познаваше своята духовна природа, каза: „Чрез взаимодействията си различните проявления на материята се съединяват и образуват всевъзможни земни форми. Поради някаква причина тези форми ходят по земята и се наричат носачи на паланкина. Онези форми, които не се движат, са груби материални предмети, като например камъните. Във всички случаи материалните тела са направени от земя и камък под формата на глезени, прасци, колене, бедра, торс, гърло и глава. На раменете е поставен дървен паланкин и в него се намира така нареченият цар на Саувира. Тялото на царя е просто една шепа пръст, но в това тяло обитаваш ти, повелителю мой, въобразявайки си, че си царят на Саувира.”[3]

Можем да кажем, че това са направо оскърбителни думи – „Ти не си никакъв цар, а една буца от камъни и пръст”. Ако някой ти каже така, това е трудно за преглъщане. Защото обичайно когато си цар се обръщат към теб с много смирени слова и възхвали: „О, толкова си велик, толкова си прекрасен!”

Но в края на краищата можем да кажем, че елементите присъстват в състава на тялото ни. Например, земният елемент осигурява всичко, което поддържа тялото. Водният елемент осигурява всичко течно в тялото. Елементът огън осигурява храносмилателния огън, както и топлината, която имаме. Елементът въздух ни помага да дишаме, пък докато дишаме това означава, че живеем, че прана е с нас. А етерът прониква тази телесна конструкция със силата на живота. Така че всичко присъства – и отвътре, и отвън, и на практика е едно и също. В различни комбинации тук и там, например един е рус, друг е смугъл – но е едно и също.

Тогава къде е разликата? Щом всичко е комбинация на едно или друго, каква е разликата? Замисляли ли сте се някога за чушките? За мен това е тема на медитация от дълго време. Садиш едно, второ, трето семе в една и съща почва. И една чушка е сладка, друга е люта, а трета – свръх-люта. Макар да знаем, че всяко растение е просто трансформация на пръстта – нищо повече. Но как се получава тогава едната да е сладка, а другата – люта? Разбира се сега можете да извадите знанията си по биология и да речете: „Такава е генетичната структура на семето” и т.н… Но то е просто трансформация на пръстта. Кое прави една чушка сладка, а друга люта? Трябва да разберем онази фина същина, която различава едното от другото. Вашата коса е къдрава, а на друг дълга и права – кое създава разликата? Едно тяло е такова, а друго онакова – коя е фината същина, която прави разликата? Това многообразие, тази пъстрота се създават от душата, от онова индивидуално присъствие, което е невъзможно да бъде повторено – то е единствено в цялата вселена. И трябва да имаме очите да долавяме тази уникална същина. Не се удовлетворявайте от отраженията, търсете оригинала. Не се удовлетворявайте просто с просветлението, стремете се да намерите оногова, който е отвъд божествената светлина.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.12.3-4

[2] „Шримад Бхагаватам” 5.12.4 Пояснение

[3] „Шримад Бхагаватам” 5.12.5-6