Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Можете да се отнасяте с ума като с враг или като с приятел. Ала едно е сигурно – умът е досущ като гладен дух. Той иска да яде, трябва да го храните. Каква храна ще му давате – това зависи от вас. Но тази храна ще има въздействие върху функционирането на вашия ум. Умът подбира. И не знам как е с вашия ум, но моят ум има наклонност към лошото, негативното. Винаги търси дефектите, винаги се стреми да намира грешки и какво ли не… Господи, колко ми е трудно!

Не бива да търсим грешки. Не бива да храним ума си с недостатъци. Не бива да го храним с лоши вести. Защото тогава лошите вести вече няма да са навън, а вътре. И тогава ще си имаме наистина лоша компания. Затова нека сме внимателни с храната за ума.

Но понеже умът ни тъй или инак е нужно да яде, трябва да му даваме нещо. И понеже трите главни функции на ума са генерирането на мисли, желания и чувства, трябва да му даваме супер-храна, веган.

Каква супер-храна има за първата функция на ума – мисленето? Да мислим за Бога, да мислим за Неговите качества.

Втората функция е волята. Мислете за пътя си вън от лабиринта – така супер-храната за волята е вашият личен план за спасение. Трябва да намерите мисията на живота си. Не бива да чакате другите да свършат тази работа, тя е ваша задача. Открийте своето призвание. Имайте програма за живота си: „Да, аз искам да си ида у дома, при Бога. Искам с цялата си воля да кажа „не” на илюзията и „да” на божествената реалност!” В древните християнски писания кръщението е описано много подробно. Когато някой искал да се присъедини към църквата, трябвало да каже мисля три пъти „Не!”, отричайки се от дявола. Така че използвайте силата на волята си, за да се разграничите от глупостта. Това е супер-храната за втората функция на ума – използвайте волевата си сила, за да се посветите на истината.

А каква супер-храна има за третата функция на ума – чувстването?

Отговор: Възпяване на светите имена.

Свами Тиртха: Да, но нека започнем с една по-простичка храна – състраданието. Или да се усещате самотни в духовно отношение, вън от божествената реалност. Тогава можете да изпитвате състрадание към другите.

Но в края на краищата, защо да не храним ума си с нектара на безсмъртието, амрита! Дайте ми амрита! Наскоро помолих Павитра Прабху да ми донесе малко сметана, за да я добавя към някаква напитка – горещ шоколад. Обаче тя беше с изтекла годност; тогава Павитра Прабху веднага каза: „Ще донеса нова, няма проблем.” Отвърнах: „Тук съм още само ден-два, няма нужда да купуваш.” Но тогава ме споходи мъничко просветление и рекох: „Не, не мога да понеса да живея два дни без нектар! Дай сметана.” Защо да търпим да живеем без този нектар, без тази супер-храна за душата, ако можем да се сдобием с нея. Божествените чувства са най-добрата храна за душата! Затова отглеждайте ги, пийте този нектар! Вие сте родени от океана от нектар. Такава е съдбата ви. Не се удовлетворявайте с нищо по-малко, родени сме да се радваме на нектара на безсмъртието! Не сме се родили тук, за да страдаме и да приключим със смърт. Не, родени сме, за да извървим пътя си и да се насладим на божествения нектар. Прекрасните, пълни с любов игри на Божествената Двойка – това е най-добрата храна, която да съзерцава умът. Този е начинът да откриете вътрешния си покой.

„Този необуздан ум е най-големия враг на живото същество. Ако човек го остави без надзор или му даде шанс, умът ще набира все повече и повече мощ и накрая ще победи. Въпреки своята ефимерност, той е много силен. Умът покрива истинската позиция на душата. О, царю, моля те, опитай се да го покориш, използвайки за оръжие служенето в лотосовите нозе на духовния учител и на Върховния Бог. Прави това изключително внимателно.”[1]

Това е начинът, това е методът. Яся деве пара бхактир/ ятха деве татха гурау/ тасяите катхита хй артхах/ пракашанте махатманах[2] – божественото величие се разкрива на онези, чиято вяра в духовния учител и в Бога е пълна, нерушима. Яся деве пара бхактир ятха деве татха гурау – ако имате пълна вяра каквато в Бога, такава същата и в духовния учител, тогава всички божествени тайни ще се разкрият пред вас. Пракаш – откровение.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.17

[2] „Шветашватара Упанишад”, 6.23