Sharanagati

Всички ние търсим хармония. Но колкото хора, толкова и концепции за хармонията. Някои люде считат, че тя е едно уютно, хладко езерце. Но аз се съмнявам. За мен хармонията не е някакво пасивно хубаво усещане, просто хубаво усещане. За мен в хармонията има напрежение. Тя притежава нарастващ аспект. За мен хармонията е динамична. Разсъдете сами дали тя е просто пасивно състояние или е активен принцип в живота ни.

Обикновено ние усилено се трудим за да постигнем хармония – с по-голям или често с по-малък успех. Затова трябва да научим начина как да осъществяваме хармония. За да обогатим и разширим тази практика, нека изучаваме и възпламеним в сърцата си словата на чистите преданоотдадени. Бих искал да цитирам един изключително извисен вайшнавски светец, Шрила Шридхара Махарадж, който беше най-уважаваният старейшина във вайшнавския свят през последните години. Неколцина люде се събрали заедно в неговия ашрам, интересувайки се от духовни теми. Липсват кой знае какви формалности, но учението е дълбоко и есенциално. Та той казва:

„Хармония… Как да бъдат хармонизирани неща, които си противоречат – посредством по-висш принцип. За да се хармонизират нещата в дадена равнина е необходима енергия от по-висша равнина. Теза, антитеза, синтез… На всяко нещо има друго, което му противоречи; няма как да е иначе. Някаква опозиция, някаква противопоставяща се концепция неминуемо ще се появи. На всяко становище има противопоставяне – а това което трябва да направим е да ги хармонизираме. Хегел казва, че такъв е процесът на развитието. Прогресът представлява това: каквото и да съществува, вероятно ще му бъде противопоставена противоположна концепция. И за да се приключи с опозицията е нужна една по-дълбока хармония. Най-висшият тип хармония е онази, която в крайна сметка се подхранва от разнообразието.”

Тук има няколко много важни думи. Например: „За да се хармонизират нещата в дадена равнина е необходима енергия от по-висша равнина.” Така че е много добре да срещнем опозиция на същото ниво. Защото тогава ще имаме шанса да призовем хармонизираща сила от едно по-висше ниво. И онова което за нас е невъзможно, е напълно възможно за онези над нас.

Сигурен съм, че всички сме срещали противопоставяне в живота си. Дали случаят е простичък или преусложнен, дали се случва често или рядко – тъй или инак опозиция съществува. Какъв е смисълът на противостоенето? Не е да ни създава притеснения, а да провери реакцията ни. Така че дори да има противопоставяне, не в това е проблемът. Проблемът не е в противопоставянето, проблемът е в нас – как реагираме. Целият въпрос се върти около нашия ответ. Импулсът идва отвън, но какъв отговор ще породи той у нас, в това е въпросът. И колкото сме по-чисти, толкова по-хармонична реакция ще сме способни да породим. Неофитът ще има първични реакции. Човекът на средно ниво ще даде по-добър ответ. Но онзи от най-висшата платформа ще има единствено съвършени, хармонични реакции.

Когато се присъединим към бхактите, ние ги считаме минимум за полубогове – за божествени, небесни, обожаеми. Те не са хора, а ангели! Дойдем ли една стъпка по-близо обаче, крилата на тези ангели окапват. Разбираме, че те също са човешки същества, с проблеми подобни на нашите! И тогава започваме да си мислим: „Може би не е необходимо да им отдавам чак пък такива почитания.” В такива времена всред компанията на бхактите се настаняват противопоставянето и кавгите. А когато се съберат бхакти на еднакво ниво, те са много добри в споровете. Умеят да отстояват идеите си много силно и много страстно. Забравяйки за Йога – да се контролират – те се предават на Бхакти, проявявайки всичките си чувства. Разбира се никога не се карат за собствените си идеали и интереси – само за таттва, само за принципите!

Когато влезете в подобен храм ще изпитате много неприятно усещане! „Що за атмосфера цари тук! Нищо необикновено, същото каквото и навън. Вън е дисхармония, тук също е дисхармония. За какво ми говорите?!” Така че когато се съберат люде от едно и също ниво, те много лесно проявяват такива симптоми. Но какво се случва когато дойде духовен авторитет? О, незабавно всички започват да се държат като добри вайшнави: „Познавам етикета, знам правилата, спазвам всички забрани.” Всеки се опитва да покаже доброто си лице. Дойде ли авторитет, веднага хората проявяват най-доброто от себе си.  Такава е специалната сила на онзи, който е боговдъхновен. Той може да извади наяве най-добрите ви страни. Но дори в присъствието на духовния учител понякога бхактите са готови да продължават с кавгите си.

Това се случвало и по времето на Бхактисиддханта Сарасвати. Когато двама бхакти се скарвали, понякога въпросът се поставял пред духовния учител, а какво правел той? Приканвал двете страни – които били готови да спорят един с друг и да изричат какво ли не по адрес на другия – да извършат една специфична духовна практика: да се възхваляват един-друг. Това трябвало да озапти, да възпре гнева и лошите чувства и се налагало човек да се замисли върху добрите качества на другия.

Това е един много жив пример как се проявява хармонизиращата сила на по-висшия авторитет. Моля ви, постарайте се да запомните този пример! Когато следващия път в живота си се натъкнете на ситуация, в която сте гневни на някого или го критикувате, опитайте се да призовете своя духовен авторитет – било то в ума си или в медитация – и последвайте този принцип: започнете да възхвалявате другия човек. Лошите чувства веднага ще ви напуснат.

Разбира се, в повечето случаи ние сме неспособни да направим това, тъй като имаме различни обуславяния. И малцина са тези, които могат да се погледнат отстрани. Още по-малко пък са ония, които умеят да повлияят на хората да променят нрава си. Но тъй или инак, все трябва да започнем от някъде.