Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5

Въпрос на РукминиВъпросът ми има две части. Първата е как да се подготвим да бъдем такива майки като Сачи Мата? Защото ние винаги очакваме тази раздяла…

Свами Тиртха: Нима? Аз мислех, че живеем в раздяла и очакваме единението? Може би ти си различна. Живееш в единение и очакваш раздяла?

Рукмини: Не, не. Аз нямам синове, така че…

Свами Тиртха: Може би именно това е начинът да се подготвиш да бъдеш такава майка. Защото ако имаш дъщери, ще имаш и зетьове, но ако имаш синове, ще ги изгубиш! О, това е болката на майките! По тази причина да бъдеш снаха е толкова трудна роля. Защото трябва да отнемеш сина на майката. Затова и този архетипен проблем между свекърва и снаха произтича оттам – кой притежава сина. Понеже жените винаги искат да притежават, да доминират над мъжете. Едната иска да доминира над него като над син, другата като над съпруг, но тъй или инак желаят да властват над момчетата. Горките момчета, те са под женски чехъл. А ако избягат от това: “О, до гуша ми дойде от всички тези проблеми, причинени от жените наоколо! Искам да стана санняси!” тогава получават напътствието: “Прегърнете женския принцип.” Отново! Покажете ми друга религия, в която дори мъжете да искат да се родят като жени следващия път! Защото нашата амбиция е да станем…

Яшода: Гопи?

Свами Тиртха: Няма да конкретизирам, но нещо такова. Ала както и да е, възможно е ако имаме такъв идеал, да израстваме. А втората част?

Рукмини: Втората част е как да се свържем отново с някого? Ако сме майка на син, който напуска дома, или ако любимият ни принадлежи някъде другаде? Как да се свържем наново?

Свами Тиртха: Готви хубаво.

Рукмини: Ние непрекъснато се опитваме да възпрем някого да не си тръгва. Би трябвало да не се опитваме да го спираме, но… това е невъзможно.

Свами Тиртха: Такова е разпределението на ролите – вие трябва да ги спирате, но те все пак ще си тръгнат.

Рукмини: Да. Но как да се справим с тези чувства, които са опустошителни? За жена, съпруга или майка, която преживява подобна раздяла… Как да се справим с тези чувства на раздяла от обичния, който си тръгва независимо колко се опитваме да го спираме?

Свами Тиртха: Казва се, че човешкият характер е митична роля. Това означава, че докато минаваме през живота си, ние влизаме в различни архетипни ситуации. Например ти: най-напред си дъщеря на майка си, след това ставаш жена на съпруга си, по-късно ставаш майка на децата си, а сетне – възрастна уважавана дама, истинска глава на семейството. Това са различни роли, които ние трябва да изпълним добре. „Хамлет” винаги е на сцената, но от време на време различни актьори изиграват ролята. По същия начин, някой трябва да бъде майка, някой трябва да бъде любима, някой трябва да бъде жена, мъж, герой, окаяник, Юда, Исус – някой трябва да запълни тези роли. Ние сме поставени в своите мънички, частни вселени, където следва да изиграем дадените си от Бога роли. Винаги трябва да действаме според тези роли. Затова майката ще пита дори порасналия вече син: “Добре ли си, всичко наред ли е?” Въпреки че синът би следвало да се грижи за майката, при все това майката се грижи за сина. Защото такава е нейната архетипна роля. А каква е архетипната роля на сина? Нима да се бунтува: “Стига, майко! Вече съм голям. Престани с тая закуска”? Не. Неговата роля е да приеме грижата. Това е раса. Ако приемете тази роля в божествена перспектива, ако я играете в божествена перспектива, тогава това е въпрос на раса, отражение на раса.

Но междувременно трябва да търсим окончателната роля, изначалната архетипна роля – а тя е дасо-хам (аз съм слуга). Тази божествена архетипна роля можем да изпитваме и в самия си живот – като ученици, като практикуващи, като учители, като служещи, като пуджари, като проповедници, като слушатели, като какви ли не. Това означава, че вървим напред заедно и каквато и роля да имаме, трябва да я изпълним тук според както ни е дадена. Трябва да го направим, защото си принадлежим едни на други. Без слушатели каква полза от лектор, но и без лектор няма слушатели. И двете страни са необходими – и тези, които водят, и тези, които следват. Така че отвъд всички тези, така да се каже, материални ангажименти и роли, винаги трябва да помним своята изначална, оригинална роля и да се фокусираме върху нея. Ако сте млади майки или бащи не можете да се фокусирате върху нея, защото фокусът ви е вашето бебе. Това е толкова ново преживяване, нали? То изтрива всичко друго, ангажира ви толкова много. Но не забравяйте, Кришна винаги присъства в сърцата на новородените ви синове и дъщери. Така че Той си прави различни шегички с вас.

И така, как да станете добри майки? Станете добри бхакти, тогава ще сте съвършени майки. Ще бъдете и съвършени синове, дъщери, бащи, приятели, любими, ученици и гуру – ако станете добри бхакти. Това е решението. Ключът е в собствените ни ръце. Той ни е даден от учителите ни, ние единствено трябва да приложим метода.

Рукмини: Значи, за да се свържем отново, да станем добри бхакти?

Свами Тиртха: Да. Защо? Защото кой е в сърцето на Кришна? Чистите бхакти, а кой е в сърцето на чистите бхакти? Другите бхакти. Още един въпрос?

Въпрос на Крипадхам: Казахте, че за общуване са нужни и двете страни: и този, който слуша, и този, който говори. Защо става така в света, че ние не желаем да приемем своята роля, а искаме другата роля.

Свами Тиртха: Не знам! Това е глупост и води до неудовлетворение. Мисля, че то показва липса на по-дълбоко разбиране. Имаме поговорката, че „Тревата у съседите е по-зелена”. Човешките същества винаги са такива – това, което имат, не им стига, не ги удовлетворява. “Моето служене е толкова сложно; виж, неговото служене бих го вършил с лекота.”

Но ако забележим този модел в начина си на мислене, трябва сериозно да захванем да го променим. Нека научим изкуството да се удовлетворяваме с това, което ни е дадено от Върховния Бог. Защото след като веднъж сте посветили живота си, Той ще се погрижи – без значение дали ви осигурява щастие и лесен живот или ви дава трудности и недостатъци. Щом сте отдали живота си, Той има грижата да ви даде точната доза от това, от което имате нужда. Ала човешките същества имат тази вторична, придобита природа да са все недоволни. Трябва да се върнем обратно към духовното съзнание сат-чит-ананда – вие сте вечни, вие сте осъзнати, вие сте щастливи. Нима ви е необходимо още нещо? Така че просто трябва да се завърнем към духовната си идентичност. Това е изкуството на щастието, изкуството да се живее.

 



Leave a Reply