Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




81e31e34114628daa67a79d35aeedc2e

Въпрос на Парамананда: Бихте ли ни казали нещо повече за славата на поднасянето на храна на Бога?

Свами Тиртха: Това е едно съвсем практично служене, използвайки друга наша способност във връзка с Върховния, а именно нашия вкус. Не е необходимо да се отричате от вкуса си или от това да ядете, но трябва да одухотворим приемането на храна. Защото тялото е като инструмент за божествено служене и за постигане на съвършенство. По някакъв начин трябва да храним тялото, но нека го храним правилно. Точно както ако имате дизелова кола не наливате бензин в двигателя, понеже няма да функционира както трябва. По същия начин, човешкото тяло е малко по-сложен инструмент от една кола, затова следва да го захранваме с подобаващата енергия.

Храната действа на три нива: подхранва тялото, пречиства сърцето и съживява атман, душата. Затова ако тази толкова основна функция като храненето се одухотвори, това би имало много позитивно въздействие върху цялостната система.

Но как можем да одухотворим своето хранене? Чрез жертва. Защото ако приемаме остатъците от жертва, това ни пречиства и ни донася резултатите от жертвата. Затова ние най-напред поднасяме храната си като жертва на Бога, пък едва след това, ако Той я приеме, се храним. Това означава, че тя най-напред е предназначена за Него, а сетне за нас. Всичко първо е за Него, пък след това и ние можем да си вземем. Както първо поднасяте инсенса, а след това се наслаждавате на аромата. Затова ние не помирисваме инсенса преди да е предложен, понеже иначе вече няма да е годен за предлагане. Ако първо сте се наслаждавали на нещо, как може след това да го дадете на някой висшестоящ? Затова и не вкусваме храната преди да е поднесена на Кришна.

Поднасянето на храна е много съкровено общуване. Когато Майка Сачи поднася храна, Махапрабху винаги е там. По този начин храненето, а също и готвенето, се превръщат в медитация. А бхактите обичат да медитират.

Веднъж, преди няколко години, имаше едно чудо, нарекоха го „млечното чудо”. В някои храмове в Индия Ганеш започна да пие млякото, което му се поднася. Млякото просто изчезваше от делвите и чашите по олтарите. Вестта се разнесе като горски пожар. Хората започнаха да отиват в храмовете и да чакат на дълги опашки да поднесат мляко на Ганеш. Обаче тези новини се разнесоха и сред муртите. Те започнаха да приемат мляко и на други места. Беше като огромна вълна, до такава степен, че на практика животът в Делхи замря. Банки и офиси затвориха, всички тичаха към храмовете, носейки мляко. Беше заснето на филм как хората поднасят с малки лъжички мляко на Ганеш и то изчезва! После това започна да се случва и в други държави, както и в Лондон. В Лондон хиндуистите също се събираха, чакайки пред храмовете. Един човек каза: „Аз съм счетоводител. Освен това съм атеист. Обаче хората говорят, че тук става нещо. Затова дойдох и, за Бога, също нося мляко.”

Тогава научните среди в Индия започнаха да „обясняват” ситуацията – как каменната структура на божествата абсорбирала млякото. Значи един ей такъв мъничък Ганеш ще попие галони с мляко! Какво пък да говорим за металните мурти! Но една жена коментира: „О, аз чувствам, че има толкова много проблеми на тази планета Земя. И може би боговете са гладни. Те се нуждаят от нашата жертва, нуждаят се от нашите приношения.”

За мен това беше най-красивото обяснение. А не че камъните са започнали да попиват мляко – хайде стига! Но ако искаме да се отнасяме към Бога като към личност, Той е гладен. Нашият Кришна е гладен – за вашите приношения, за вашето служене, за вашата любов. И понякога Той праща сигнали: „Дайте ми повече!” Бог е личност, Кришна е личност, с лични нужди. На Него му харесва да се грижим за Него. Харесва Му да Го харесваме.

Сега ще си отидете у дома при своите мурти и ще им поднесете мляко, нали? И ще опитате: „Хайде, моля Те, пийни си от моето мляко!” Но не се безпокойте ако млякото въпреки това си остане в чашата. Това не означава, че Кришна не го приема. Защото какво приема Той всъщност? Финото качество. Финото качество Той винаги го приема, дори и храната да остане. Така че истинският мистицизъм не е когато храната изчезне от чинията, понеже тогава би било очевидно, нали? Онова, което е скрито, то е истинският мистицизъм – когато в чинията остава нещо, но и нещо е пренесено към Върховния.

Затова поднасянето на храната за нас не е просто задължение. То е израз на нашето внимание, на любящото ни служене. Това е много красив начин да изразим себе си и да служим на Върховния Бог, Шри Кришна.

 



Leave a Reply