Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha(продължава от предишния понеделник)
Шрила Гоур Говинда Свами Махарадж продължава[1]: “Аз съм ученик и завинаги ще остана ученик на своя гуру. Това е шишя-абхиман, отношението на ученика. О, Гурудев! Аз съм една прашинка в твоите лотосови нозе! Не съм равен на теб. Не мога да седя на еднакъв асан с теб. Аз съм твой слуга. Нека сърцето ми винаги бъде обагрено в тази дася-бхава, в това настроение на служене. Такава е молитвата на истинския ученик. Той никога не казва: „Аз съм гуру.” Той винаги остава ученик на своя учител.”
Тиртха Махарадж: Именно това подчертава и Шрила Шридхара Махарадж – че ние сме ученици и ще останем такива завинаги. И като споменаваме всички тези изтъкнати ачарии от миналото, трябва да си спомним и нашия духовен учител, който веднъж доста категорично изрази мислите си. Той каза: “Аз щастливо общувам с всички тези, които ми помагат в служенето към мисията на Прабхупада, обаче с онези, които не я подпомагат…” и тогава на Гирирадж му падна короната. Мисля, че това беше ясен знак, че изречението не бива да се довършва; така че можете да си представите какво беше неговото настроение. Нека разберем, че трябва да се стремим да подкрепяме мисията на своите учители, защото тогава и Бог е щастлив.
Може би от мен се очакват множество скромни думи. Но смятам че това, което прочетохме, ни разкри какво е очакваното ниво на смирение. Защо се събираме заедно, защо толкова ценим стандартите за смирение, дадени в шастрите? Единствената причина е да може светогледът ни малко да се пречисти, да се настроим към определена култура – защото това е част от една култура. Взимайки участие в подобни събирания, нашата настройка се рафинира все повече спрямо основополагащите принципи и се свързваме отново с изначалния принцип, че сме се събрали да обожаваме и почитаме гуру-таттва. Защото принципът на гуру е божествена функция. Личността на гуру е човешка функция, той е човешко същество. Така че едното е божествена функция, другото е човешка функция и ние не бива да смесваме, не бива да заменяме едното с другото. Затова трябва да поднасяме обожание на Бог и почит на учителя. Тогава ученикът е в безопасност, това е сигурният път. И така, ние се събираме заедно на празниците, четем и се доближаваме до тези толкова висши принципи, за да рафинираме своята визия, за да пречистим съществуването си.
А Махапрабху също е изразил едно много важно послание: „Всички вие трябва да станете духовни учители, гуру.” Какво означава това? Нима трябва да отворим пазара на святото име и разни хора да продават тази мантра, онази мантра, това или онова съвършенство? Това е все едно духът на конкуренцията или манталитетът на свободния пазар да влязат в духовната сфера – те нямат място там. Но трябва да се стремим да прилагаме на практика това, което сме наследили от учителите си, трябва да служим на истината, да съхраняваме ученията и да споделяме полученото с всички хора наоколо. Всичко това са функции на гуру. И в това отношение мисля, че всички вие сте гуру, защото служите, проповядвате, практикувате, помагате на себе си и на останалите – това е гуру принципът.
И така, ако ученикът е за да защитава духовния учител, тогава какво е духовният учител за ученика? Главоболие? Някой, който наказва, източник на страх? Или пример в духовната практика, помощ в духовното израстване? Той е пример, той е закрила. Така че ако ученикът е закрила за учителя, учителят също е закрила за шишя, за ученика. Затова какво представлява рожденият ден на гуру? Това е рожденият ден на ученика. Защото без ученик няма гуру и без гуру няма ученик.
[1] От книгата „Обожание на Шри Гуру”