Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 24.08.2016 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Един ден, след като приключили сутрешните си задължения, като запалили свещения огън и предложили почетно място на Шрила Сута Госвами, великите мъдреци отправили запитвания с голяма почит по следните въпроси”.[1]

Мъдреците започнали да поставят въпроси по много смирен и духовен начин. Ето нещо от коментара на Шрила Прабхупада: „Тези, които слушат „Бхагаватам”, могат да задават въпроси на лектора, за да изяснят истинското значение, но това не бива да се прави в дух на предизвикателство. Човек трябва да задава въпроси с голямо уважение към говорещия и към темата. Това е и начинът, препоръчан в „Бхагавад Гита”: човек следва да изучава трансценденталните теми чрез смирено слушане от верния източник. Затова мъдреците се обърнали към лектора Сута Госвами с голяма почит.”

Едно от основните правила на нашата общност на преданите по отношение на общуването е дадено тук от Шрила Прабхупад. „Разговорът трябва да се основава на голямо уважение към говорещия и темата”. Има три права и три изисквания при общуването в нашите среди. Най-напред ще ви дам трите права: можем да общуваме свободно, няма табута, за всичко може да се говори. Това са трите права – няма нищо стаено – открито общуване. Обаче можете да упражнявате правата си само ако изпълнявате и изискванията. А трите изисквания по отношение на общуването в нашите кръгове са: първото е споменато от Шрила Прабхупад тук – необходимото уважение към отсрещната страна и към обсъжданата тема; да няма въпроси само заради въпросите; и трябва да има готовност за приемане на отговора. Съгласни ли сте с правилата? Благодаря ви! Тогава няма да имате проблеми. Каквото и да идва към вас индивидуално вътре в мисията, винаги можете да надмогнете трудностите.

Въпрос на Яшода: Имаше веднъж такава ситуация в ашрама, когато бе проявено очевидно неуважение към лектора. Какво трябва да се направи в такъв случай? Трябва ли лекторът да настоява за уважение, или трябва да работи да го спечели?

Свами Тиртха: Ако се налага да се борим за уважение, значи нещата са много зле. Това е краят на историята. При все това трябва здраво да се потрудим да бъдем преки представители на нещо по-висше. И за щастие вие имате много грижовно, много защитено обкръжение в ашрама. Защото ако лекторът не се бори за правата си, другите ще го защитят. Трябва да образоваме хората, че правилното отношение при запитване не е предизвикателството. Понеже тогава едно от изискванията липсва – готовността за приемане на отговора.

Но знаете, понякога като проповядваме се натъкваме на какви ли не нелепи ситуации. Подобни предизвикателни моменти винаги са много благотворни за практикуване на смирение. Така че аз всъщност не виждам чак такъв голям проблем. Само си представете, веднъж Гоура Кишор Дас Бабаджи бил на една програма, голям празник в храма. Той бил абсолютен аскет, изключително непривързан. Бхактите му поднесли прасадам и тогава един млад брахмачари казал: „А, този Бабаджи Махарадж идва само заради безплатните чапати!” А той отвърнал: „Ами да, прав си! Най-сетне разбрахте моята мотивация!” Така че такива предизвикателни ситуации са добри за практикуване на смирение. Проблемът не е на Гоура Кишора Дас Бабаджи Махарадж; проблемът е на младия брахмачари.

Но ако вие чуете някой да критикува вашия Бабаджи, сложете край на това.

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.5