Archives

Calendar

February 2020
M T W T F S S
« Jan    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




45057872_724484137922621_282523034630225920_n

(от лекция на Свами Тиртха, 11.01. 2014, сутрин, София)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Продължаваме да четем за 64-те елемента на преданото служене от Шрила Рупа Госвами. „Следващите десет важни елемента са: Човек трябва да украсява тялото си с тилак, който го обозначава като ваишнава. Идеята е, че веднага щом някой види тези знаци по тялото на ваишнавата, той незабавно ще се сети за Кришна. Бог Чайтаня казва, че ваишнава е онзи, който като бъде видян, напомня на хората за Кришна.”[1] Разбира се, това зависи и от нашата визия. Защото ако съзнанието ни е съвсем ограничено, дори самият Кришна да дойде, не бихме Го разпознали. Така че за да Го познаем или да си Го спомним, трябва да имаме разбиране, нужен ни е чист ум. „Затова е съществено важно ваишнавата да обозначава тялото си с тилак, за да напомня на другите за Кришна.” 
Добре, но ако наоколо няма никого, на когото да напомняте за Кришна, рисувайки своя тилак, вие сами може да сте си публика. Чрез този знак можете дълбоко да утвърдите в разбирането си: ‘”Моето тяло е храм. Моето тяло е храм за душата ми и за Свръхдушата.” Така че то е божествен инструмент. Или можем да кажем, божествена обител. А нима можем да злоупотребим с божествен инструмент или с божествена обител? Не ни е позволено да оставяме храма на Бога мръсен или осквернен. Така че това незабавно помага на съзнанието ни да се съсредоточи. „О, моето тяло е храм!” – тогава веднага чувствате: „Трябва да използвам този храм подобаващо днес.” 
А как се разпознава храмът сред останалите сгради? Той е чист. Някаква чистота струи от него. Защото божествеността е там. Затова трябва да помагаме на това сияние да се излъчва все повече и повече. Веднъж се случило някъде на запад – бхактите отворили нов център в един рисков, опасен район, не в най-добрата част на града. И какво станало? Скоро мястото започнало да се превръща в много луксозен, елегантен квартал. Защо? Защото там се появил нов начин на мислене и хората започнали да усещат това добро влияние, а също и да следват добрия пример. 
И така, ако няма на кого другиго да напомняме за Кришна, нека напомняме на самите себе си: „Да, тялото ми е храм на Бога”. 
Следващият елемент е: „Поставяйки си такъв тилак, понякога човек може да напише „Харе Кришна” върху своето тяло.” Ако сутринта сте потънали в своята преданост и останете в такова вглъбено настроение, че знакът „Харе Кришна” още стои на челото ви, като се качите на автобуса на път за работа, сигурен съм, че хората ще си спомнят за Кришна. Но не съм сигурен доколко ще е с добро. 
Виждате ли, много е лесно да се извършват тези практики във Вриндавана, където рикшаджиите казват: „Радхе Радхе!” когато искат да изпреварят някого. Тук казвате „Радхе Радхе!”, обаче нищо не се случва на улицата. Така че обкръжението е малко различно. Но пък кой знае какво може да стане след петстотин години, ако казвате „Радхе Радхе” по улиците на София?! Няма как да знаем. Трябва да започнем отнякъде. Ако не тръгнем, няма и да стигнем. 
Та какво означава това? Някои предани, също и в други ваишнавски школи, украсяват телата си с имената на Бога. Често може да видите в Индия бхакти с името на Рама на челата. Защо? Защото казва се, че съдбата ни е написана на челата. Значи, ако напиша имената на Бога на челото си, това е моята съдба. Това променя кармичната съдба. Така можем да поемем по светлия път на духовността. 
Разбира се, това служи и за закрила. Ако обозначаваме с тилак различните части на тялото си, те също се освещават и свързват с божественото. 
 
(следва продължение)
 
1.  „Нектарът на предаността”, Глава 6


Leave a Reply