Sharanagati

(от беседа за мъжките роли със Свами Тиртха, 13.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Джаганнатх: Това са много хубави идеали и принципи, обаче в повечето случаи виждаме, че понякога конфликтите идват и си неспособен да приложиш принципите. Женското его е по-силно от егото на мъжете, така че на практика е невъзможно да се контролира това его. И за да постигнеш и поддържаш мира, се отказваш от някои от принципите. Къде тогава е мъжката сила, мъжката роля да ръководи и да взима решения? Или мъжката роля е винаги да отстъпва и да се съгласява с условията? Понеже най-висшата сила е любовта и затова ние винаги отстъпваме.

Свами Тиртха: Разбира се, защо трябва да се стремим да постигаме нещо лесно, нека да търсим носорога, да търсим невъзможното. Да, казано е, че апетитът на жените е 6 пъти по-голям от този на мъжете, тяхната кама е 8 пъти по-силна от тази на мъжете, но пък способността им да дават съвет е 12 пъти по-висока от тази на мъжете. И това е подкрепено от опита. Винаги когато имахме състезание по надяждане в Нандафалва, всеки път жени бяха победителките. За другите пропорции не мога да се изказвам, но за яденето е доказано.

И какво означава това? Каква е тази тяхна сила да съветват? Жените, и особено женският принцип, по природа са интуитивни. Мъжете са интелектуални. Жените са интуитивни. Една жена винаги знае какво да направи. Мъжът трябва да решава; и понякога това отнема дълго време. Така че за такава съветваща сила става въпрос. Ние се изгубваме в лабиринта на мислите си. Мислим, анализираме и се губим, а жената просто казва: „ето това е”.

Така че да, без съмнение с някои техни страни е трудно да се общува. Но пък други страни са много благотворни. Да се поддържа мира според мен си е постижение. Въобще да се поддържа нещо е голямо постижение. Да изгубиш нещо е лесно, не се налага да правиш нищо за това. Можеш да изгубиш много лесно. За да добиеш нещо, трябва да работиш много здраво. Обаче за да поддържаш нещо, трябва да вложиш живота си.

Все пак си мисля, че взаимоотношенията, семействата, партньорствата, жените – не това е единствената и най-висша задача за един мъж. Без съмнение тези неща присъстват в живота ни; дори аскетите се раждат от майки, така че женският принцип присъства в живота на всекиго. Но както казах в началото, ако сме по-дълбоко установени в духовното си съзнание, надявам се ще можем да се справяме по-добре и на относителните нива в живота си.

Обаче една част от въпроса ти беше много важна: къде е шансът да се разкрие мъжкият потенциал, мъжкият характер – водачество, постигане на цели и т.н. Считам, че да съумеем да постигнем мир – това на практика изисква цялата ни интелигентност. Нужно ни е много сложно умение да водим, за да постигаме целите си. По моето разбиране интелигентност означава да постигаш целите си. За да насочваш семейството си към пълен духовен успех – съпругата да постигне освобождение, децата да постигнат просветление – са ти нужни всичките ти сили, че и отвъд. Защото това е ангажиментът, който си поел. „Онзи, който не може да гарантира освобождение на своите подопечни, не бива да става баща, съпруг, гуру или цар” – такова е изискването. И това не е успех на другите, а е твой успех – ако им помогнеш да постигнат съвършенство.

И като говорим за човешки взаимоотношения, понякога в тях ние изпитваме напрежение – опънатият конец е формата на отношенията. Ако поотпуснете малко, тогава отношенията приемат формата на отпуснат конец, хиперболичен косинус. Приемете този хиперболичен косинус за формата на устата на своята партньорка. Ако искате да натягате ситуацията, ако непременно настоявате да прилагате принципите, ако обтегнете, конецът се опъва. Ако отхлабите малко напрежението – формата се отпуска. Така че моля ви, не знам каква ще е формата на вашата уста, но поне партньорката ви трябва да се усмихва.

(следва продължение)