Sharanagati

“Опитай се да научиш истината като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себереализиралите се души могат да ти предадат знание, защото са видели истината.”[1]

В този стих има три различни степени, които следва да се вземат под внимание: пранипат, парипрашна и сева. Това означава да наблюдаваш, да търсиш, да намериш; след това да провериш, да изследваш; и сетне да служиш. За да се случи трансцеденталният обмен, най-напред трябва да се срещнем. Обаче да се срещнем не е достатъчно – трябва и да проверим. Но и да проверим не стига – трябва да служим.

Първата стъпка: търсенето или срещата… Можем да се замислим дали ние търсим гуру или гуру търси нас. Не мога да дам изчерпателен и удовлетворителен отговор, но си мисля, че най-доброто е когато някой ни търси, а ние сме готови да се присъединим. В различните школи има различни мнения за това дали човек трябва да влага усилия в духовния си напредък или не, дали трябва да допринася активно или не. Шрила Шридхара Махарадж казва, че ние сме по-скоро активни участници, ние сме за активния принос. Дава се примера с котката и маймуната. Котката-майка носи котенцето си в уста, а то не прави нищо, просто виси. Обаче малкото маймунче здраво се е вкопчило в майка си. Какво се случва? И в двата случая малкото е пренесено от едно място на друго. Ала какъв е приносът: просто висене или вкопчване? Висенето е за мързеливците; вкопчването е за тия, които са от маймунския тип. Тъй или инак, стремете се да намерите своята майка, която ще ви пренесе. Гуру е и майка, той ще ви пренесе… Той или тя, тя или той – трудно е да се каже, но той ще ви пренесе от това място към един друг стандарт. Затова намерете този космически пътешественик и се вкопчете в него.

Какво било мнението на учителя на Шрила Прабхупада за него? Бхактисиддханта Сарасвати изразил мнение за Прабхупада, когато за пръв път се срещнали, и то било: “Той е добър слушател.” Важно качество. Бихме могли да кажем, че слушателят е от котешкия тип. Ала сетне, след няколко десетилетия Шрила Прабхупада се превърнал в тигър – от малко котенце станал тигър – преобръщайки вярата поне на половината свят, ако не и на целия! Обаче ние се боим да се приближим до тигър. Затова повечето от практикуващите вместо да си намерят тигър-санняс, предпочитат да се оженят за някоя котка. Казват си: “О, тигърът е прекалено страшен за мен, по-добре да си взема котка.”

При все това от малки котенца – е, не казвам, че трябва да станем хищници – но нека сме активни, нека станем майки, дойде ли време. Да пренесем онези, които зависят от нас, през материалната сфера – от единия бряг на материалния свят до оттатъшните крайбрежия на вечността

И така, най-напред е търсенето; сетне идва проверката. Трябва да намерим духовен учител – или той да ни намери – а после трябва да разберем, да проумеем какво става. Трябва да има проверка, изследване, понеже не се одобряват както сляпото следване, така и задаването на абсурдни въпроси. При все това е нужно да питаме, за да разберем. В началото сме пълни с въпроси; по-късно въпросите намаляват и за това има две причини. Или започвате да разбирате, или вече нищо не разбирате. Ала това вникване, това изследване, продължават за цял живот. Обаче за приятелството се казва: първо провери, след това обичай. Не обратното: най-напред обикваш, а после подлагаш на съмнение и отхвърляш. Първо провери – сетне обичай; първо изследвай – сетне служи.

И това е третото качество, споменато в този стих – да се служи на по-висш авторитет. Защо трябва да служим? Защото познанието и благословиите ще дойдат в резултат на нашето служене. Тогава, благодарение на тази божествена среща, благодарение на това божествено вникване и благодарение на това божествено служене, ще можем да намерим божествените качества. И тогава какви характеристики ще открием в духовния учител? Ще открием у него божествените характеристики.

И така, можем да заключим какво обожаваме в човешките същества. Какво боготворим у тях? Ако се доближим повече до духовния си учител и се вгледаме в него, ще открием някои божествени качества и всъщност това е, което обожаваме в едно човешко същество – божественото. Тогава нека ви задам един друг въпрос: какво боготворим у Бога?

Рамвиджай: Според мен човечността, човешките качества.

Тиртха Махарадж: Съгласен съм. Така както обожаваме в човека божествеността, можем да обожаваме в божественото човечността. Защото абсолютната истина, върховният трансцедентален принцип, не може да се роди като бебе, за да ви достави радост и да бъде къпан в мляко, вода и какво ли не! Ала Кришна, като личен Бог, като личен приятел, любим, син, баща или майка – всичко! – може да дойде по такъв начин. Може да приеме всякакви човешки характеристики, само и само да се доближи до вас. И считам, че това е най-прекрасният обмен, най-дивната динамична хармония: когато божествеността идва като човек, и когато човекът става божествен. Затова нека обожаваме божественото у човека и човечността в божественото!

Въпрос на Премананда: Не е ли така, че трябва да се доверяваш на своя гуру, а да подлагаш на проверка самия себе си? В такъв смисъл, че не да се чудим дали това, което пише в книгите е вярно, а ако се опитваме да го направим на практика и то не се проявява в живота ни, значи нещо бъркаме. Така ли е? Питам, защото за западняка да изследваш значи да анализираш.

Тиртха Махарадж: Това е много добро разбиране. Анализирай себе си! Защото има мнения, да речем, които настояват –  в писмена или в устна форма – че ако ученикът не изпитва екстаз, той трябва незабавно да изостави своя гуру. А никога не съм чул да споменават, че може би той трябва да се старае по-усърдно! Единствено да се откаже от учителя! Ала е вярно; вместо да анализираме, да обсъждаме, да разсъждаваме и да намираме недостатъци, трябва все повече и повече да прилагаме метода, за да преминем от външното към истинското.