Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Любовта към Бога не е нещо ново за нас. Тя е изначално, първично, древно и вечно послание. Тя е причината и смисъла на нашия живот. Тя осмисля съществуването ни. Тази божествена връзка е върховното основание, последната дума в духовните истини. Така че не се налага да научаваме нещо ново, единствено трябва да съживим това изначално познание, тази изначална истина, която бездруго си я има.

Добре, обаче как да направим това? Наскоро разговарях с една млада жена. И тя каза: „Много ми харесва да слушам лекциите на еди кой си свами – толкова са хубави, той говори такива добри неща. Той е известен прославен учител. И неговото учение е: „Аз нямам учител. Всички истини са вътре в сърцето ви, не ви е нужен учител.” Това е учението на този учител – че няма нужда от учител. И че няма нужда от учение. Обичам да слушам лекциите му.” Чакайте малко! Какво е това? Разумни хора ли сте? „Аз съм учител, за да ви кажа, че нямате нужда от учител.“ Какво е това? Хората са толкова смешни. Той действа като учител, който учи хората: „нямате нужда от учител“. Наистина умопомрачително!

Но встрани от шегите, затова трябва да сме много, много благодарни, ако имаме възможността да чуем едно добро послание от добър източник. Тогава вече разполагаме с две трети от тази света троица – добро послание от добър източник. А каква е третата третина? Да, добър слушател, добра почва – такива трябва да станете. Ако я има тази света троица, това осигурява много задълбочен фундамент за истински духовен растеж.

И така, храмовият свещенослужител, главният пуджари, начаса отдал почитания на скитника. Да си главен пуджари е много престижно и съкровено служене. Понякога на хората им е трудно да разберат мистерията на този толкова личен тип обожание, служенето на мурти. Но мисля, че за вас, идващи от културата на православието, е по-лесно, понеже там иконите са изключително почитани и уважавани, от тях се усеща жива сила и може да се установи жива връзка. Чувал съм също и, че в някои католически среди почитат Дева Мария и имат нейна пътуваща статуя. Едно семейство се грижи за нея един месец, сетне Дева Мария идва в следващото семейство. Онези деца, които прегръщат Богородица най-силно, могат да я вземат за месеца.

Защо споменавам това? Защото без да си го практикувал, няма как да знаеш какво е това – служене на мурти. Теоретично можем да имаме някакво разбиране, да говорим нещо за това. Но само щом го пробвате, ще разберете как действа. Тогава незабавно се установява това настроение на служене и на внимание.

„Свещенослужителят отдаде почитанията си на Мадхавендра Пури и се завърна в храма. Тогава, в екстаз, Мадхавендра Пури изяде сладкия ориз, предложен му от Кришна. След това, Мадхавендра Пури изми гърненцето и го счупи на парчета. После завърза всички парчета във връхната си дреха и ги запази усърдно. Всеки ден Мадхавендра Пури ядеше по едно парче от този глинен съд и след като го изяждаше незабавно бе завладяван от екстаз. Това са удивителни истории.”[1]

Тук спираме за днес; прочетохме още една красива част от тази история. Обикновено са ни учили и са ни казвали, че хората трябва да служат на божественото – човекът трябва да служи на Бога. Но ето тук друг пример, където Богът служи на Своя любим слуга. В обичайния случай духовната или религиозната практика е търсене на Бога. Но тук като духовна практика виждаме търсене на слугата. Кой беше, Диоген ли, който ходел с фенер денем по пазара и казвал: „Аз търся хората”. Така че понякога ние търсим, друг път наставниците ни търсят. Най-общо казано е толкова хубаво, че хората търсят Бога. Но не е ли многократно по-хубаво, вълнуващо и невероятно, че Богът търси Своите слуги?! Мисля, че ако вие бяхте Бог, също щяхте да търсите слуга като Мадхавендра Пури.

А вие имате ли такова търсене в живота си? Преди няколко години Яшода ми прати едно писмо. Беше доста интересно, понеже беше поетично и романтично обяснение на това търсене. Спомняш ли си? Как Кришна тича след Радхика, а после историята имаше и втора глава – как Радхика търси Кришна. И някакви изпуснати тук-таме сарита и чадари, и следи от стъпките им напомнят един за друг и така те знаят, че са в правилната посока. Ние също трябва да намираме тези знаци, че това е правилната посока.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.138-140