Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 01.10.2017 сутрин, София)

(отговорът продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Теджасвини: Често пъти правя грешки и не съм достатъчно мъдра да ги осъзная, не мога да проумея в какво точно е грешката ми и я повтарям отново и отново. Как можем да стигнем до нивото да разбираме къде са недостатъците ни?

Свами Тиртха: Трябва да сме много фини в своите запитвания. Не е лесно да зададеш правилни въпроси на един садху. Защото какво имаме ние в торбата си? Единствено опита, който сме насъбрали дотук. Нямаме кой знае колко духовни преживявания. Но в святата компания на преданите ще успеем да натрупаме съкровища в своята торба. Ако общувате с бхактите, нови теми ще се появят в живота ви. Ще се сдобиете с нови цели. Например: как да украся олтара? Това е такъв красив проблем! Защо това бяло цвете, защо не жълто? Един от любимите ми спомени е когато в края на деня един мой скъп духовен брат подготвяше на олтара Радха-Гопиваллабха за вечерния Им отдих и изведнъж се показа иззад завесата в храмовата стая, питайки: „Някой да е виждал обецата на Кришна?” Беше изчезнала. Всички започнахме да търсим по пода: къде ли се е дянала обецата на Кришна? Какъв красив проблем – да си прекараш вечерта в търсене на обецата на Кришна.

Това имам предвид: ако общувате с бхактите, ще имате проблеми, ще имате трудности, но те ще са сладостни. Защото кой знае къде ли е бил нашият Кришна през деня!? Мислите си, че стои на олтара. Но откъде знаете? Няма как да знаем. А понякога и Той прави грешки – губи по някоя обеца тук и там, оставя по някоя следа и тогава можем да разберем: „Ах Ти, калпазанино, пак си слизал от олтара! Оставил си задълженията си и си ходил да се наслаждаваш на живота, а?”

Но такъв е нашият Бог. Защото може би Той е търсел вас. „Къде си, скъпи Мой? Защо не си при Мен? Аз те чакам тук в Моя храм, защо не идваш? Защо не тичаш след Мен? Щом ти не тичаш след Мен, Аз ще хукна след теб. Ще те хвана.”

Знаете, Кришна е мъничък. Освен това е и слаб. А Баларам е много силен. И когато се боричкат и се разделят на групи, обикновено някой трябва да бъде силният и в групата на Кришна, за да има баланс. Ако Кришна е готов да играе ролята на малкия и слабия, що за близост е това! Всемогъщият Бог е готов да се прави на слаб! Каква е причината за това? Единствено, за да получи повече внимание от вас. „Трябва да се грижа за Него, защото е толкова слабичък. Трябва да Го закрилям.” Ако си много силен, никой няма да дойде да ти помогне, нали? Ще си каже: „Този е достатъчно силен, не се нуждае от помощта ми.” Обаче ако си слаб – и също още едно качество, сладък – тогава всеки ще се втурне да ти помага. „О, колко е сладичък, но е толкова слаб, нека му помогна!” Това е въпрос на раса, на свързаност – как да се извлече повече! В крайна сметка е въпрос на према-бхакти – как да се извлекат повече чувства от връзката.

В компанията на гопалите Кришна играе тези игри на силата. Но какви игри играе Той в компанията на гопите?

Някой: Любовни игри.

Свами Тиртха: Хмм, не само.

Друг: Раздяла.

Свами Тиртха: За Кришна? Не. Той ходи или тук, или там – за Него няма раздяла. Раздялата е за гопите. Две неща – едното е знание, а другото е чувство. Така че на тези игри – игрите на знанието и игрите на чувствата – се наслаждава Той в компанията на гопите. Но тук основният въпрос също е: Как да се извлече повече? Кое е по-интересно?

Затова ние също трябва да се квалифицираме – така да се каже да станем интересни на Бога. За да ни обърне Той внимание. Именно това обяснява Шрила Шридхара Махарадж с думите „стремете се да сте негативни”. Негативни в смисъл, че Кришна е абсолютният плюс и ако ние сме абсолютният минус, привличането ще расте. В „Кришна Бук” се казва, че Кришна притежава безгранична милост. И Той е готов да упражнява своята безгранична милост по безгранични начини спрямо Своите предани. Ако си силен, знаещ и съвършен във всяко едно отношение, кой ще ти обърне внимание? Специално Махапрабху е дошъл за падналите души, а не за постигналите съвършенство. Това е чувството за негативност: „Толкова съм далеч от Теб!” Говинда вирахена ме[1] – „В Твоето отсъствие целият този свят е пуст.”

Май не отговорих на въпроса ти как да не повтаряме грешките си. Но се надявам да нямаш против. 

[1] „Шикшащакам” 7