Sharanagati

Въпрос: Как трябва да постъпим ако някой постоянно идва при нас, стоварвайки ни всичките си проблеми, споделя ги в пълна степен и без да приеме никакъв съвет, облекчен си отива? Какво е правилното отношение към подобен човек? Аз не му помагам активно, а съм просто приемаща кофа за боклук.

Тиртха Махарадж: Е, някой трябва да свърши и тази работа. Това е добър обмен, защото поне един човек е щастлив. Значи има петдесет процента успех. Може би не си достатъчно силен, за да дадеш добър съвет. Ако изчистим до блясък сърцата си, сиянието им ще може да помага на хората. Ако духовните качества на един преданоотдаден се проявяват все повече и повече, просто чрез присъствието си той ще има силно извисяващо въздействие върху останалите. От самото му присъствие измеренията започват да се променят. А и не забравяйте: проблемът, които сте изслушвали стотици пъти и ви се струва пренебрежимо малък, е най-огромната грижа на съответния човек. Ала успеем ли да свържем вниманието му с божественото, рано или късно проблемите ще секнат.

Имаме една много симпатична приятелка в Унгария, простодушна жена. Тя посещава програмите ни вече почти от двайсет години. Оттогава всяка втора седмица пише писма, изпраща някакви стихове, в които се казва: “О почитаеми Свамиджи, животът е толкова труден. Но аз продължавам. Искрено ваша…” Едно и също послание се повтаря двайсет години. А сега тя се сдоби и с телефонния ми номер. Обикновено за всяко най-обикновено нещо ми се обажда минимум по три пъти. Последния път темата беше: “Откриват ново списание и първите два дни ще има намалени цени.” Рекох й: “Много благодаря за информацията, изключително значима е.” След два дни тя звъни отново: “Хей! Отстъпката тече!” Какво мога да кажа?! Това е нейният дар. Обаче всеки пък когато идва, тя носи нещо. Последния път донесе на беседата кристалната ваза, която бе получила за сватбата си. Разбирате ли? От една страна има съвсем прости проблеми и послания; от друга страна посвещава най-доброто, с което разполага! Кое е по-важно? В крайна сметка, кое е по-важно? Определено нейната отдаденост, това че допринася с нещо. В действителност аз съм удивен от вярата, с която постъпва. На каквото и хубаво, на каквото и красиво нещо да се натъкне, тя незабавно го свързва с бхактите и им го изпраща. Мисля, че това е нейният начин да изрази своята преданост.

А от наша страна? От своя страна ние трябва да сме търпеливи и толерантни. Може простичките проблеми на другите да ви се виждат съвсем елементарни и да си мислите: “Моите проблеми! Да имаше как да имам лична среща с Гурудев в продължение на десет часа, за да му опиша своите проблеми, защото това са вече проблеми!” А какво ще рече Гурудев още след първото изречение? “Замълчи. Нима оплакването е твоята възхвала към святото име? Така ли славиш Бога?” Тогава може би ще дойдете на себе си: “Ах, извинявам се. Тези проблеми всъщност не са кой знае какво.”

Мисля разбирате, че трябва да бъдем толерантни, да бъдем търпеливи с другите. И да сме изключително сериозни по отношение на собственото си развитие и служене.

Има и един друг начин да се спре пороят от проблеми на останалите. Сложете им малко прасадам в устата. Докато се хранят няма как да говорят. Нали виждате? Бхакти е теоретично много добре обосновано: бъди търпелив, бъди смирен, бъди толерантен… Ала понякога се нуждаем и от практическо решение: запушете им устата с прасадам.