Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 26 май 2006)
От деветте основни процеса в Бхакти най-много трябва да се практикува възпяването на Имената. Първата причина е, че трябва да бъдем себични. Себични в такъв смисъл, че трябва да ИСКАМЕ да вкусим нектара. Такъв вид себичност е приемлива. Защото в Святото Име се крие много специална божествена сладост.
След това: трябва да сме интелигентни във възпяването на Святото Име. Това звучи по-добре от себични, нали? Интелигентни в смисъла, че посредством Святото Име можем да постигнем всяко съвършенство.
Веднъж имало дебат в един кръг от бхакти, сред които присъствал и Харидас Тхакур. Въпросът бил: „Какви са ползите от мантруването на Святото Име?“ Някои хора изразили идеята, че посредством мантруване може да се преустанови кармата. Което не е лошо като резултат – да се освободиш от кармата си! Но други не били доволни: „Не, не, не, прекратяването на кармата е нищо! Мантруването осигурява освобождение.” Това звучи дори още по-добре! О! Постигане на вечно съвършенство извън лабиринта на материалното битие! Изход от гората на раждането и смъртта! Мнозина се съгласили: „Да, да, това е добро постижение.” Но тогава някой рекъл: „Тук е Харидас Тхакур, нека попитаме за неговото мнение.” А той е авторитетът по отношение на Святото Име.
Тъй че бхактите имат едно специално качество – да бъдат авторитети в някоя специфична сфера на преданото служене. Авторитети не в смисъла на „доктор Фалшиво Его”, но като слуги. Защото чрез настроението на служене можем да станем велики авторитети с специфичната сфера на служене, която ни е дадена, отредена като поле в което да изразим предаността си.
И така, Харидас Тхакур е авторитетът във възпяването на Святото Име. Запитали го: „Удовлетворяват ли те тези отговори за спирането на кармата и постигането на освобождение?” Той отвърнал: „О, това нищо не е! Да се постигне освобождение – това всяка религия може да ви го осигури. Мантрувайки Имената можете да достигнете до лотосовите нозе на Кришна.” Това звучи съвсем простичко като изречение. Но помислете върху смисъла му: че можете да минете отвъд освобождението!
Това бил заключителният отговор на Харидас Тхакур: че можем да постигнем Бхакти, безкористна преданост към лотосовите нозе на Бога. А всичко останало – като прекратяване на кармата, получаване на всякакви благословии и постигане на освобождение – са просто вторични ефекти от съвършеното възпяване на Святото Име. Така че ако искаме да видим нивото на своето мантруване, трябва да вземем и това в предвид. Доколко сме способни да посветим себе си, доколко това е истински дълбок плач към Кришна – или е просто някакъв формален ритуал който правим, защото трябва да се прави? Докато не започнем да плачем Кришна няма да дойде. Мантруването би трябвало да е изключително интимно обръщение към Кришна.
Та това означава да сме интелигентни в мантруването си, защото тогава разбираме: „О, аз мога да премина оттатък освобождението.” Но достатъчно ли е да сме интелигентни в Бхакти Йога? Не е достатъчно. Трябва да изгубим ума си – в крайна сметка. Най-напред трябва да се стремим да използваме ума си. После може и да го изгубим. Как така? Та нали това е съвсем систематичен процес, казва се че Бхакти е научен метод да се доближим до Бога и да Го разберем, а трябва да изгубим ума си? Как така? Откъде накъде?!
В такъв смисъл, че Бхакти в крайна сметка не е въпрос на анализ. Както Шрила Прабхупад имал навика да казва: „ПРОСТО се опитайте да обичате Кришна.” Защото той също подкрепял виждането, че чрез любов можем да разберем. Чрез Бхакти можем… не точно да разберем Кришна, но чрез любовта си можем да приканим Кришна да ни разкрие Себе Си. Защото нашата позиция е винаги подчинена. Ние нямаме способността да проумеем пълното цяло. Но Абсолютът е способен да прояви Себе Си, да се разкрие на ограниченото.
Това е последната степен в мантруването, където можем да изгубим ума си. Не преди това! Така че трите нива са: ПЪРВО да бъдем егоистични в добрия смисъл, да жадуваме да вкусим нектара; ВТОРО е да сме интелигентни в мантруването, да разбираме какви са крайните му резултати и ТРЕТО – в крайна сметка просто да плуваме, да се носим по вълните на Махамантрата. На това ниво каквото и да правите, то ще бъде мантруване, чисто мантруване. Разбира се, то е запазено само за изключително извисените, чисти души. Например, разказва се, че в стари времена когато Шрила Шридхара Махарадж разговарял за строежа на някой храм и за цената на цимента – това била чиста Кришна-катха (разговори за Кришна) за ушите. Защото каквото и да казвал, то било НАПЪЛНО свързано с Кришна. Ако вие говорите за пари – това не е толкова сладостно. Ако говорите за каквото и да било – не е толкова сладостно.
Така че трябва да квалифицираме себе си, да навлизаме в дълбочина. И спомняте ли си кой е най-добрият начин да усъвършенстваме мантруването си? Чисто мантруване означава да служим на онези, които мантруват чисто. Това е един много практичен аспект на Бхакти.


Leave a Reply