Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




beadbag

Раса Лила: Аз още съм съвсем нова в бхакти.

Тиртха Махарадж: Аз също.

Раса Лила: Има много различни неща, които вършите в ежедневната си практика…

Тиртха Махарадж: Не, аз винаги идвам тук, сядам и давам лекция.

Раса Лила: Имам предвид общо… И едно от нещата, които ми е много интересно, е как повтарянето на маха-мантрата 108 пъти на ден помага на човека? Каква е причината за това?

Тиртха Махарадж: Опитай и ще видиш. Мога да говоря за много чудеса, но това са само думи. Трябва да го преживееш.

Раса Лила: Имам още един въпрос. Споменахте пречистване на ума. Как пречистваме ума?

Тиртха Махарадж: Като повтаряме маха-мантарата 108 пъти на ден.

Въпрос на Ямуна: Махарадж, първият стих от „Веданта Сутра” е “Атхато брахма джигяса – нека запитаме за Абсолюта”. А последният стих е “който постигне, никога не се завръща”. Бихте ли ни казали моля нещо помежду?

Тиртха Махарадж: Помежду повтаряме маха-мантрата 108 пъти на ден. И така, в началото има запитване, следва практиката и накрая няма да се завърнеш.

Въпрос на Кришна Прия: Казва се, че трябва да приемаме това, което е благоприятно, и да избягваме онова, което е неблагоприятно. Забелязвам в моя живот, че неща, които преди съм харесвала, или взаимоотношения с хора, които преди са ми били сладки, сега не са ми интересни и не са благоприятни. От друга страна се казва, че трябва да помагаме на хората. Дали е добре да се прекъснат тези връзки или да се опитваме да помагаме и да проповядваме на тези хора, въпреки че не се интересуват?

Тиртха Махарадж: Можеш да пробваш, но ще видиш какъв ще е резултатът. Не ти ще прекъснеш връзката с тях, но те ще прекъснат връзката с теб.

За проповядването също има умение. Недей да слисваш хората в името на проповядването. “Проповядването ми е толкова сериозно, че всички се разбягват. Аз съм такъв силен бхакта!”

Веднъж чух – и това е толкова болезнено за мен – веднъж чух от един храмов президент: “Ние сме толкова сериозни, че за една година 70% от хората, които посещават, ще си тръгнат!” Зачудих се: ако проповядването ти е толкова ефективно и грижата ти като храмов президент за поверените ти бхакти е толкова „добра” и „очароваща”, че от десет човека седем ще избягат – трябва да се замислиш, скъпи мой, какви ги вършиш! Дори и трима да избягат, трябва да се вгледаш в себе си. Какво да говорим за 70 % разочаровани! Чакай малко, грешката не е у другите. Ако не можеш да поддържаш хората щастливи в техните практики, това е твоя грешка. Затова недей да си такъв горд храмов президент! “Колко хубаво умея да обезсърчавам хората!” Никога! Дори една душа да е изгубена, трябва да плачеш.

Така че проповядването е изкуство. И кой е най-добрият начин за проповядване? Практиката.

Старайте се да бъде сериозни. Защото най-напред трябва да постигнете нещо, за да раздавате нещо. Първо събираш, сетне споделяш. Преди да имаш каквото и да било, как можеш да споделяш?

Но е вярно, че щом промениш ценностната си система, нещата, които преди са били много привлекателни, се превръщат в празни мехури. А онези идеали, които са били така отдалечени от нас, ни стават толкова естествени. Като смирението, или безкористното служене, или възпяването на имената – те ще се приближат.

 

 



Leave a Reply