Archives

Calendar

September 2019
M T W T F S S
« Aug    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Има три начина да се постъпва и да се живее в този свят. Единият е на нивото на експлоатацията. Това е получаване и даване. Взимане на някакви плодове и заплащане на цената им по-късно. На каквото и да се наслаждавате, ще трябва да си платите. Обикновено, когато ходите на работа най-напред се трудите, а след това ви плащат. Същото е и с кармичните последици: най-напред действате, а сетне получавате реакцията. Това е нивото на експлоатацията – стремите се да се наслаждавате, ала ще трябва да заплатите за това по-късно. Затова действайте по правилен начин. Обаче това е много трудно! Толкова множество грешки извършваме. Все пак, не поддържайте една грешка дълго време. Тогава това не би било грешка, а грях.

Ако вече ви е омръзнало да се наслаждавате и да страдате, тогава се замисляте. Преди това не мислим; единственото, което искаме е да достигнем плодовете. По-късно се замисляме: “Действията ми доведоха до толкова много проблеми. По-добре да не действам. Тогава няма да има последици.” Умно ли е? Поне е логично. Няма дейност – няма реакция.

Ала невъзможно е да не се действа.  Всъщност онези, които не действат, също действат. Те действат в отречение. Обикновено тези хора се отричат по силата на знанието си, гяна. Отричат се от неща, които бездруго никога не са им принадлежали. Та какво имаме ние? Не притежаваме нищо. Поне не кой знае какво. Имаме малко чувства на обич; и в крайна сметка това е всичко. Не разполагаме с материални ресурси – те принадлежат на Бога. Земята не е наша. Въздухът не е наш, и т.н, и т.н. Всичко е осигурено на хората. Какво притежаваме? Някакво малко количество енергия. Като духовни искрици ние притежаваме енергия. Тази енергия трябва да бъде свързана с желанието на Върховния Бог.

Само чрез отречение е много трудно да удовлетворите някого. В шастрите също се казва, че посредством отречение е невъзможно да се добие съвършенство. А и всеки е обречен да действа по един или друг начин. Твърде многото знание изсушава човека. По някакъв начин иззема жизнената енергия. Сърцето не е меко – обикновено. И това отречение не донася кой знае какво удовлетворение на душата.

Затова трябва да бъде приложен трети метод, и той е посветеността. Първият е експлоатацията; вторият – отречението; третият – предаността. Този трети метод е Бхакти-йога – когато посвещавате всичките си мисли и чувства, всичките си източници на енергия, всичко което имате за удовлетворение на Кришна.

Въпрос на Драги: Въпросът ми е как от нивото на експлоатацията човек може постепенно да се развие през нивото на отречението нагоре до нивото на бхакти?

Тиртха Махарадж: Всъщност бхакти не набляга на отречението. Защото този вид йога не се нарича „отречено служене”; нарича се „предано служене”. Каквото и да усещаш, че можеш по добър, хубав начин да предложиш на Кришна – направи го! Той автоматично ще улови вниманието ти. И от това настроение на служене, от тази свързаност ще се породи такъв изтънчен и възвишен вкус, че никога няма да се удовлетвориш с нищо по-низше! Така че привличащата сила на Кришна ни помага изключително много.

Разбира се, трябва да се следват някои незначителни базисни принципи. И обичайно хората приравняват четирите регулиращи принципа с Бхакти Йога, обаче това е грешка. Четирите регулиращи принципа са основата на човешкото съществуване! Нямат нищо общо с бхакти! Това е нещо външно. Ала за да навлезем, трябва да се квалифицираме поне мъничко. Преданото служене, или Кришна бхакти, не е организация на хора, които вярват в прераждането и не ядат месо. Нещо повече е; поне малко повече би трябвало да бъде!

Така че как можем да се квалифицираме, та от експлоатацията да минем по-нависоко? Всъщност не е задължително тези нива да бъдат преминавани последователно едно след друго. Може да се прескача. Как можем да скочим? Чрез дивния досег на духовния учител, на един чист преданоотдаден, бихте могли да скочите. Той ще ви дари силата да скочите. Инак, ако разполагаме единствено със собствените си ресурси, не можем да скочим. Скачаме, скачаме, ала без полза. Както се казва, досущ като джудже, което се опитва да докосне луната. Безсмислено е! Не си пилейте силите! По-добре уловете милостта. Тази лична милост ще ни помогне да израснем. Защото чистият преданоотдаден може да ни каже как да се квалифицираме, как да изоставим поне малко от експлоататорската си нагласа и да вложим енергията си в служене на Бога.

 



Leave a Reply