Sharanagati

Кои са основните елементи на садхана (духовната практика)? Първият е мъдростта, вторият себеконтролът и третият любовта. Ако практикувате такава садхана, тогава практикувате истински. Във „Веданта Сутра” се споменава, че това са основните елементи на садхана.

Защо се започва от мъдростта? Най-напред трябва да учим; защото ако не знаем какво практикуваме, какъв ще бъде резултатът? Първо трябва да разберем какво правим. И не бива да се удовлетворяваме със знание; то трябва да бъде мъдрост. Знанието би могло да е нещо теоретично, но мъдростта е практична. Мъдростта е реализирано знание. Обикновено помъдряваме като остареем, но тогава е твърде късно. Много е практично да постъпваме мъдро от самото начало, понеже сме имали толкова много животи зад себе си, имали сме време да натрупаме мъдрост.

Сетне идва елементът на себеконтрола. Това не е някакво изкуствено отрицание на телесното ни, практическо ниво – но е заемане на сетивата в служене на Всевишния. Това е едно определение за бхакти: “да се въвлекат сетивата в служене на Господаря на сетивата” [1]. С други думи, да се контролира материалното ниво и да се развива духовното. Себеконтрол означава да овладеем трите нива на нашето съществуване: делата, думите и мислите. „Бхагавад Гита” съветва в последните си глави как да се контролират тези три сфери: чрез следване на ахимса (ненасилие); брахмачаря (целомъдрие);, отдаване на почит на по-възрастните и по-старшите – на брамините, на духовния учител, на Господ, а също и на родителите; чистота – това е контролът над тялото.

Следващото е как да контролираме речта. Имаме много лош другар – подтикът да говорим – и в повечето случаи говорим глупости. Но словото има много важна функция; то ни е дадено от Бога, значи след като съществува, би трябвало да има и добро приложение. Ако можем да овладеем импулса си да говорим, ще се сдобием с повече енергия. Ако говорим нека се изразяваме внимателно, без да засягаме никого, винаги в съответствие с истината и често цитирайки Ведите.

Най-накрая трябва да контролираме ума и мислите си. Нужна е чистота на сърцето, чистота на мислите, простота. Нека винаги се стремим да се свързваме с най-висшите идеали.

Кое е най-трудно да се овладее – постъпките, думите или мислите? Мислите, защото да се контролират действията е доста лесно, да се контролира речта е по-трудно, но истински трудно е да се овладеят умът и мислите. Себеконтролът и личното израстване трябва да са съсредоточени на тези три нива. Как да постигнем това? Можем да го постигнем включвайки всичко, което притежаваме, в служене – с тялото си можем да служим на Кришна на практика, със словата си също можем да служим на Него и Неговата цел, а мислите си можем да насочим към лотосовите Му нозе.

Такъв вид практика е много благотворна. И тя не е психологически трик, а начин да достигнем до по-висше ниво на своята идентичност. Себеконтролът трябва да съсредоточим върху себе си. Не го насочвайте към другите. Постарайте се да давате добър пример. Онова, което трябва да насочите към другите е третият елемент на нашата садхана, а именно обичта, любовта. Любящото настроение, изпълненото с обич служене, служенето към човечеството, към някой приятел или новодошъл, трябва да се основават на любов.

Ако си овладял себе си, ти не си вече просто учен, мъдър човек, а ставаш бхакта, понеже “дори мъдрият човек постъпва според материалната природа”,  но преданият се стреми да действа според духовната природа. Първият е под влияние на материалната енергия, а преданият е подвластен на божествената енергия.

[1] “хришикена хришикеша севанам” – по стих от „Нарада Панчаратра”, цитиран в „Бхакти Расамрита Синдху” (1.1.12) и „Шри Чайтаня Чаритамрита” (Мадхя 19.170)